Щангистът Карлос Насар се доказва като феномен не само за българския, но и за световния спорт. Роденият в Червен бряг тежкоатлет направи шеметно завръщане след нелепо скъсан ахилес и спечели Световната купа в Доха (Катар) с нов световен рекорд в изтласкването на категория до 89 кг.
Насар е на едва 19 години, но вече има сериозна визитка при мъжете със световна и европейска титли. Световен шампион е и при младежите, където е още два пъти шампион от Европейските игри носител на Световна купа.
Карлос Мей Насар е от смесен произход - майка му е българка, а баща му - ливанец. На 12 декември 2021 година става световен шампион в категория до 81 килограма на първенството в Ташкент, Узбекистан като поставя световен рекорд от 208 кг в изтласкването. Това е първа световна титла за страната ни от 2007 г., когато шампион стана Иван Стоицов.
КАРИЕРА
Още в дебюта си на голямо състезание става европейски шампион за юноши на 14-годишна възраст в Милано през 2018 година. Година по-късно е със злато от световното за кадети до 17 години в Лас Вегас и от европейското до 15 години в Ейлат. През 2020 година печели световната купа за младежи от онлайн първенството в Перу. Пролетта на 2021 година е европейски вицешампион в дебюта си при мъжете, като в категория до 81 кг остава само на един килограм от италианеца Антонио Пицолато.
На Европейското пъвенство в Ереван през 2023 печели златен медал като поставя световни рекорди в изтласкването и в двубоя.
КРИЗИ
Въпреки че кариерата на Карлос е кратка, тя вече мина пред две много сериозни кризи. Миналото лято той решава да удължи почивката си на Слънчев бряг преди да се присъедини към лагера на националния отбор на Белмекен за световното първенство в Колумбия. Впоследствие от курорта дойде новината, че шампионът е арестуван за шофиране в нетрезво състояние, а в колата му е намерена марихуана. Насар първоначално отрече да се е замесвал в подобно нещо, но впоследствие стана ясно, че ще трябва да се яви в съда. Споразумение с прокуратурата му позволи да остане на свобода с условна присъда и да продължи подготовка за европейското в Ереван. А случаят можеше да има много по-тежки последствия, тъй като наркотиците са в забранителния списък на Световната антидопингова агенция (ВАДА), въпреки че не помагат да вдигаш по-тежки тежести.
Евентуална допинг издънка на Карлос пък би срутила без време кариерата му, която при всички успехи до момента може би всъщност тепърва започва.
В първите дни на май пък той скъса ахилес при битов инцидент. Самият Насар отказа да обясни как точно се е стигнало до травмата, но тя за втори път постави кариерата му на карта.
За щастие той успя да се възстанови изумително бързо, да влезе във форма и вече да постига резултати.
Всъщност кариерата на Карлос Насар можеше да приключи скоропостижно и по независими от него причини. Само допреди два месеца вдигането на тежести бе заплашено с изваждане от олимпийската програма, което значително би намалило стойността на спорта. В крайна сметка Международния олимпийски комитет го остави поне до Лос Анжелис 2028.
Трусове имаше и на българска земя, след като в продължение на близо две години щангите бяха в сериозна управленска криза заради действията на предишния си председател Неделчо Колев, който отказа да признае избирането на сегашния Ариф Маджид и го обжалва в съда. Това доведе до безпаричие, скандали и дори заплахи за бойкот от страна на състезателите. В крайна сметка Маджид успя да встъпи в длъжност и да нормализира ситуацията в щангите, а дори да вземе Европейско първенство през февруари догодина.
КЪДЕ Е ДЪРЖАВАТА?
Преди това, когато държавата все още помагаше на спорта, а министър на младежта и спорта беше Красен Кралев бяха ремонтирани залите във Варна, Асеновград, Русе, Хасково, Търговище и Велико Търново. Ремонтирана и обновена беше залата на високопланинската база "Белмекен". Националната база в „Дианабад“ пък бе основно реновирана по време на първия кабинет Борисов.
В момента спортът е оставен на самотек и оцелява благодарение на хора като Ариф Маджит и таланти като Карлос Насар.
НАДЕЖДА ЗА ПАРИЖ
С победата си на Световната купа в Дока вундеркиндът Насар вече си осигури и на практика квота за Олимпийските игри в Париж. Притесненията дали ще успее да се възстанови от контузията в ахилеса избледняват. Сега феновете на българския спорт очакват Игрите през 2024 г. с надеждата, че след цели 20 години вдигането на тежести ще ни зарадва с олимпийска титла или поне медал.
