Има хора, за които денонощието все едно е от 48 часа. За тяхната суперактивност има различни мотиви, но в повечето случаи усилията, които полагат, заслужават уважение.
Един такъв човек определено е Пабло Караско Гомес. Роденият в Севиля на 28 юни 1987 г. испанец е твърдо решен да пробие във футбола. Напористият андалусиец се подвизава в областта на кондиционната подготовка, но това е само едно от перата на богатата му за един все още ненавършил 30 г. човек биография.
А за старт на този поход към големия футбол (Пабло вярва, че ще стигне до него) той избира България.
Като начало взема ба-калавърска степен от университета в Севиля по спортна наука. Учи за нея 5 г. В Испания има такава обща специалност, а не само за всеки спорт отделно. След това завършва 1 г. магистратура по физическа подготовка и рехабилитация.
Започва работа в трета испанска дивизия като кондиционен треньор. В Испания обаче по това време - 2012 г., настъпва криза и затова решава да се премести в чужбина.
„Избрах да се пробвам в България заради университета. Исках да направя докторантура в НСА. Испанският футбол тогава бе на върха. Често съм казвал, че Иниеста не знае на колко хора е дал работа с победния си гол на световното през 2010 г. Пристигнах в София и първо отидох в НСА. Обясних, че съм кондиционен треньор и си търся работа. Запознах се с Михаил Мадански и Иван Санадски. От испанското посолство пък ми направиха контакт с Давид Родригес, който бе асистент на Любослав Пенев в националния отбор. Та от НСА ме свързаха със спортния директор на „Локо" (Сф) Кристиян Добрев", разказва в типичния за испанец речитатив като картечница. Става особено интересно, когато обяснява как е бил посрещнат в „Надежда".
„Тогава на български знаех само „добър ден", а не всички говорят английски. Затова винаги бях с един приятел - Деян, който ми помагаше при комуникацията извън терена. И започнах работа като кондиционен треньор на втория отбор на „Локо". Без заплата. Само за да ме видят как работя. Пристигнах си с всички материали - с парашути, уреди и т.н. Гледаха ме, все едно идвам от НАСА. Изваждам си компютъра да правя тестове и един човек ми казва: „Приятел, това е за „Реал" (М). Тук не работим така." Но лека-полека започнахме. Явно имаше хора, които го оцениха, защото треньорът на вратарите на първия състав Владимир Манолков ме викна да му помагам", продължава Пабло.
Тъй като не получава пари от футбола, започва да си търси работа. Намира си такава в колцентър. За целта за малко повече от един ден изучава из основи една видеоигра, за която като служител на въпросния колцентър - TELUS, трябва да дава информация във всякакви детайли чрез имейли. Играе на нея 40 ч и се явява на интервюто.
„Взеха ме и така започнах да снова между „Надежда" и мола на „Цариградско шосе", където беше офисът. Беше много интензивно и изморително. Продължи 1 г. Разбра се, че в „Локо" няма да получа работа срещу заплащане, и се върнах в Мадрид. Започнах да уча педагогика. Като имаш завършена една бакалавърска степен, някои изпити се повтарят и така става по-лесно. Тогава също спечелих конкурса на една банка и получих стипендия. Трябваше да си избера къде да работя, а банката да ми плаща заплатата там. Отидох в колеж в Севиля, който имаше футболен отбор. В университета в Мадрид имаше ускорена програма, при която трябваше да съм там в петък, събота и неделя съответно 8,12, и 8 ч. Та в петък рано сутринта пристигах в Мадрид и в неделя следобед се прибирах в Севиля. Пак през тази година онлайн подобрих познанията си по английски. Свърши и тази интензивна година и си казах, че не мога повече, и реших да се върна в България да се освежа", изстрелва новата доза изречения симпатягата.
Свързва се пак с Кристиян Добрев. Той обаче му обяснява, че нещата в „Локо" не вървят на добре, и го насочва към свой приятел, който има футболна академия. Това е школата ДИТ на Румен Чандъров. В нея се търси кондиционен треньор. „Разбрахме се за заплатата и започнах. Системата бе различна и се наложи да се приспособя. Но това е нормално във футбола - всеки има различни виждания. Като кондиционен специалист мога да работя с някои треньори, а с други -не. В този период често посещавах института „Сервантес" и там срещнах човек на име Борис Станков. Запозна ме с баща си -треньора Александър Станков. Той хареса вижданията ми и каза, че можем да работим заедно. Тогава обаче бе приключил с , ДГоко" (Пд) и ме свърза с една клиника по физиотерапия и рехабилитация. Започнах работа и там освен в ДИТ. В клиниката се запознах с много водещи футболисти. Те харесваха работата ми и искаха и индивидуално да се занимавам с тях като кондиционен специалист. В испанското посолство и „Сервантес" също знаеха за специалността ми. Хора оттам поискаха също да ползват услугите ми като личен треньор. И отново се натрупаха много ангажименти. Така година и половина. После имаше вариант да ида с Мадански в „Монтана", но не се разбрахме с клуба. Продължих в ДИТ", продължава разказа си испанецът. Стига до поредния обрат в житейския му път, който го отвежда в Африка.
„В един момент треньор, който е работил в „Локо" и ме е наблюдавал - Росен Илков, ми казва въобще без да се познаваме лично, че отива да поеме отбор в Судан. Попита ме: „Готов ли си?". „Кога почваме?", бе отговорът ми. И тръгнахме за Хартум миналия януари. Там беше 50 градуса. Посрещна ни лично президентът на „Ал Мерик", чийто втори отбор трябваше да водим. Покани ни и у тях. Ядохме върху вестници без прибори. Бяхме само мъже, макар че в къщата видях жена и деца. Това беше първият ми досег с мюсюлманска държава. Трябваше да правим програмата за тренировките спрямо часовете за молитва. Свършваха упражнения и те веднага сваляха чорапите и бутонките, за да се молят. Между другото, в Судан напреднах много с българския, тъй като с Росен общувахме на него. Той беше работил 10 г. в Саудитска Арабия и знаеше арабски и малко английски. Та в отбора се говореше и на трите езика. По време на мач беше като цирк", спомня си африканския си период Пабло.
С Илков изкарват в Судан 2 месеца. Заели са местата на местни хора, които обаче остават да работят с тях и те започват саботажи. Забравят да напоят терена, няма го ключа за съблекалнята или помпа за топките и т.н. И през март двамата се прибират в България.
„Продължих с докторантурата си в НСА. Тя е общо 3 г. Сега карам втората. Правя я на английски език. Започнах и като преподавател на чужденци заради английския в НСА, тъй като това е част от докторантурата. Миналия септември реших обаче пак да работя. Намерих си позиция в друг колеж в Севиля, от-нова като кондиционен треньор. В него общувам с играчите на английски, което също е добре. Ангажиран съм там до юни. Поддържам обаче контакт с Александър Станков и други български треньори и при поява на предложение може да се преориентирам", завършва испанецът, избрал България за място, откъдето да тръгне към по-сериозни предизвикателства във футбола. Отчитайки енергията и желанието, които влага в това, най-вероятно ще успее.
Константин Ботушаров, "24 часа"