Когато един клуб е най-зле поради административни, финансови, политически и други безброй обстоятелства, треньорите и футболистите получават редкия, безценен шанс да се превърнат в герои. Да понесат клуба на раменете и крилете си и да го спасят. Това често се е случвало във футболния летопис. Случвало се и с футболен клуб Левски. И тези треньори и футболисти са станали обичани легенди. Най-лесно се става герой в тежки обстоятелства.
Започвам ударно със синя ода за народа, защото отчаянието от видяното в Джумаята надхвърля дори обичайното за този Левски. Без никакъв патос, а просто като констатация - това не е Левски. А след като това не е Левски, значи Левски го няма. По ирония на съдбата пиша тези редове на 19 февруари.
Клубове се закриват и фалират извън терена. Левски фалира на терена.
Това не може да бъде футбол, който да привлече и един истински фен на стадиона. Това не е футбол, заради който бащата ще казва на сина си да стане от Левски. Все пак всеки родител желае доброто на своето дете, а не да го вкара в едно доживотно страдание. Единственият начин да бъде закаран зрител на стадиона вече е насилственият. Или ако се въведе системата от киното със статистите. Седиш два часа и вземаш 20 лева. Но дори и заплащането трябва да е като при вредните производства, футбол се играе с мерак, това е артистична професия, тези от Левски са като счетоводители, на които им е дадена случайно сцена. А пиесата, която играят, е възможно най-скучната.
За да стане напълно ясна степента на безумието, се впускам в разсъждения за така наречената нова система на игра с трима защитници. То и преди с четирима не беше цвете, но при новата постройка направо стана заупокойна. Отбелязвам за протокола, че Левски с голям зор си реши трудностите с централните защитници и те не са чак такъв проблем в последната година и половина. През есента например Александър Александров и Димитър Пиргов дори бяха най-доброто звено на терена. Не случайно играха дует за националния отбор срещу франция.
Два-три пъти го хванах Елин Топузаков в някакви разсъждения колко много знаел за съвременния футбол. Не знам обаче с какъв акъл е тръгнал да въвежда нещо ново, при положение че рискът не е прекомерен, той е безумен. И ако е гледал от Ювентус и Челси, работата е като с жабата, която искала да й подковат крака. Като бивш централен защитник трябва да е наясно, че стореното е като руска рулетка с шест патрона. И още при първия опит изстрелът изтрещя в слепоочието.
За да не бъда голословен и за да не останат наивници, ще дам аргументи защо намирам направеното от Елин Топузаков за фатална грешка при сегашните обстоятелства. Всяка система се въвежда спрямо наличните изпълнители. От това се е водил Антонио Конте преди шест години, когато въведе тази иновация в Ювентус. И днес по неговия чертеж може да се направи всеки отбор в света. Но трябва да има подходящи изпълнители. В Левски за системата на Конте няма никакви изпълнители, а това, което е сътворил Елин Топузаков, е достатъчно, за да му бъде отнет треньорският лиценз. Вижте само кой му играеше на външните позиции - Сашко Александров и Франсис Нар, при това с разменени флангове! Бурабия му е човекът, който трябва да дирижира играта. Антонио Аниете му е вторият централен нападател. Централен защитник става Веселин Минев по подобие на Аспиликуета в Челси. Всички тези нововъведения са непосилни за избраните изпълнители.
Обратно към теорията. Системата с трима централни защитници е постигнала досега поредица от титли в Италия, а скоро може да спечели титлата на Англия. Другата система с четирима защитници печели всичко останало навсякъде по света. В това число световни, европейски, континентални купи. Всички клубни трофеи идват с четирима защитници. Гуардиола, който има много повече успехи от Конте, също има вариант с трети защитник, но той го връща по време на мач от средата на терена. Вековете се изнасят напред, опорният халф влиза между двамата централни защитници и отборът получава един в повече за атаките. Примерите са Бускетс в Барса и Шаби Алонсо в Байерн. Сега мъчи в тази роля Яя Type в Манчестър Сити, но той не става, определено. Но нямам никакво съмнение, че през следващия сезон ще се появи играч с такъв профил в Ман Сити. Лудогорец го прави този номер със Светльо Дяков. И това им е един от най-добрите тактически варианти. През май дядо Люпко дойде и от наследената сбирщина от Гонзо и Стоев направи отбор. Простичко и без иновации. Професорът по футбол знаеше, че най-важното е да се печелят точки. А точки се печелят, като не се допускат голове. И в 60 процента от мачовете при Люпко на Левски не му вкараха гол. В това число Марибор и Лудогорец не вкараха на Левски за 90 минути игра. Заради здравата защита сините бяха много по-близо до победата и в дербито срещу червените. Люпко си тръгна доброволно, като остави Левски на позиция да атакува титлата.
През зимата лайтмотивът от синия лагер бе, че Левски ще гони титлата. Даниел Боримиров дори спомена, че Лудогорец се тресе от страх от преследвача. След показаното в Благоевград треперенето май ще е само от смях. Спас Русев, Даниел Боримиров, Елин Топузаков трябва да се поучат от Люпко Петрович и неговата непобедима житейска философия. А тя гласи простичкото -играй толкова, колкото ти позволяват възможностите. Перифразирам - когато си събрал най-големите некадърници на света, ги научи да пречат на противника, да го изнервят и да печелят точките. Това може да направи сегашният Левски и ще получи максималното в тази ситуация. Поне ако не друго, второто място ще бъде опазено. При тази ситуация обаче сините са по-близо до третата позиция в крайното класиране и е много вероятно скоро да се озоват на нея. Поне това индикира видяното през уикенда в Благоевград и Каварна.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
