И Берое живее в своя приказка

Берое е много симпатичен, но странен отбор. Също така и Петър Хубчев е симпатичен, но странен треньор. Берое ня­ма как да не привлича одобрение на неутралните фенове, за­щото е от малкото клубове у нас с постоянно висока зрител­ска аудитория. Ненатрапчивите отбори винаги са симпа­тични, нито влизат в конфлик­ти, нито са постоянен център на внимание. Идва уикендът и стадионът под Аязмото е поч­ти пълен. Съоръжението е ти­пичен продукт на социалисти­ческото строителство, но пък гледката си заслужава, особено сега през пролетта, когато на близкия хълм е разцъфнал люля­кът и миризмите на сезона са напълно доловими.

 

На Берое странното му е, че има някаква особена харизма, която е трудно обяснима за останалите футболни фенове. Това е един от малкото клубо­ве, които не генерират омра­за, освен от Ботев по регио­нална линия. Имат си локална вражда, наречена Битката за Тракия и това е.

 

В Стара Загора винаги мири­ше на футбол независимо от това дали Берое е в средата на таблицата или има претен­ции за нещо повече. Зелено-белите са едни от абонатите за елитния футбол и ще останат такива дори и при осъществя­ване на смелите проекти с 12 и дори 10 отбора в А група. Бе­рое е постоянна величина в българския футбол, един от символите на Южна България. Град Стара Загора е раждал, ражда и ще продължава да раж­да спортна страст. Запалян­ковците на Берое не са обикно­вени футболни поддръжници. Тяхната любов към Берое е по-особена, те са хем малко латино фенове, хем и малко консервативни, що се отнася go под­крепата на любимци, които по един или друг начин са демон­стрирали промяна в отноше­нието към цветовете и идеи­те на зелено-бялото. Един при­мер: Ако Илиан Илиев отиде на стадиона под Аязмото, няма да бъде освиркан, но го броят за нещо като предател, защо­то отиде в Левски и отмъкна няколко футболисти по посока „Герена", въпреки че бе обещал да не взима играчи от Стара Загора.

 

Публиката на Берое не е пре­тенциозна, що се отнася до спортно-техническия аспект на играта. Да, всеки изпитва удоволствие, когато отборът рисува на терена, особено на този сегашния, който е от ху­бав, по-хубав. От играчите не се иска задължително да при­тежават качествата на обик­новена българска звезда, а да имат дух и да се хвърлят здра­во. В Берое най-обикновеният нескопосаник може да израсне до ранг на добър футболист, а разни закъсали типове като Иван Караджов могат да си освежат кариерата. Чужденци­те, от какъвто и калибър да са те, често стават любимци и на разделите са като в сапунен сериал, а такива като Ваня Дзаферович си извоюват статута на легенди и остават да жи­веят в Стара Загора и да рабо­тят в клуба заради своята ко­ректност и преданост.

 

Берое си е просто Берое. Ня­ма клуб от такъв калибър, кой­то да държи постоянно ниво и непрекъснато да генерира огромен зрителски интерес, феновете на Берое бяха едни от първите, които изгониха собственика на клуба, като го принудиха да не стъпва на ста­диона. Това не бе съвсем цивилизовано, но като стане дума за футбол, правилата често са извън рамките на нормалното.

 

Странното на Петър Хуб­чев е, че и като футболист, а и като треньор той мълчи. Ако прякорът на Костадин Видолов е Мълчаливеца от Войсил, то на Хубчев трябва да е Закле­тия мълчаливец от Гложене. футболната общественост на практика не знае какви са цели­те на Хубчев в Берое, мисли ли за година-две-три напред, как­ъв футбол обича, какви са му вижданията за играта и други подобни, защото той не обича да контактува с футболната общественост чрез медиите. Загадъчният особняк обаче ти­хо и кротко си върши работа­та. Явно за странен тим като Берое по мярка е точно такъв тип треньор като Хубчев.

 

В крайна сметка обаче резул­татът е налице. Публиката в четвъртък бе готова да изпра­ти отбора си по същия начин и ако Берое бе отпаднал от Сла­вия. Много рядко фенове реаги­рат по един и същи начин неза­висимо от резултата. Така бе при един отбор от София, кой­то живя в приказка. Берое съ­що си има своята приказка, но за разлика от Левски никой не е в състояние да прекъсне меч­тите на хората. И независимо кой ще спечели финала за купа­та следващия месец, Стара За­гора ще продължи да мечтае в зелено и бяло. Суровите мъже от северната трибуна знаят защо. 

"Тема спорт"