Явно ще трябва да мине много бреме, докато l Левски спрат да си играят на детска градина. Отстрани всички изглеждат като сериозни и отговорни хора, но по някое време започват да си разменят кукли за парцали, да си крадат кофичките от пясъка, а след още известно време всичко това ни го показват наяве. След което започват да се сърдят защо ги обсъждаме, нямаме ли какво друго да коментираме и, общо взето, идва един момент, в който някой отсича: Отвън се вкарва напрежение в клуба и това влияе на момчетата.
Ами като ни подават пасове на метър от голлинията, какво да правим? Да я ритаме като Христо Йовов над вратата ли? Или да се опитаме да направим конструктивна критика, пък който както иска, така да си я разбира. Но така ще е, когато се избягва контакт с широката общественост. В клуба не трябва да има елементи, които се опитват да задават въпроси, чиито отговори остават тайна, фенс-ките организации щом много питат, да се връщат по трибуните. Пък на въпросите всеки да си отговаря както намери за добре.
Ето сега имаме конкретен случай. В един ден Левски обяви назначенията на Станислав Ангелов и Андрей Желязков. Още в първия ден с половин уста обясниха, че лекичко Пелето се пада началник на Жужо. Ама не с цяла уста и не категорично. Типично за хората от "Герена". Вместо да кажат категорично -еди-кой си покани Ангелов за спортен директор, пък Желязков... И тук отваряме скоба, която може и да не затворим. Още тогава се разбра, че този тандем е сформиран изкуствено. А би трябвало Ангелов, като е получил оферта за спортен директор, първото му условие да е да си уточни ясно и категорично правата и задълженията. Има ли право да си назначава скаути, агенти, съгледвачи, селекционери, треньори, шефове на школи... или всичко това ще му бъде спускано "отгоре". Оказа се, че Пелето не е искал Желязков в екипа си, казал му го в очите (в случая - в ушите), ама двамата продължили да си работят заедно. Единият предлагал играчи, но в същото време последен разбирал, че се привличат съвсем други футболисти. В същото време треньорът искал други двама, но Желязков не ги одобрил. А паралелно с това третият се оплакал в медиите, че един защитник нещо бил много скъп, а пък треньорът не го пускал. Петрович и той балкански инат - понеже му отказали да си вземе сръбски защитник, оставя на пейката скъпия швед. Така де, да се знае поне кой определя състава.
И така нататък можем още много да дълбаем, което се тълкува като вкарване на напрежение. А няма да е така, ако новото ръководство на "Герена" въведе ясни правила и после си ги спазва. Защото това все пак наистина не е детска градина, нито пък е полицейска академия. Не става така с партизански назначения и недомлъвки, криене по ъглите и говорене зад гърба на другия. Ако някой не е съгласен с правата и задълженията си, да го казва навреме, а не след като напусне или бъде уволнен. Ако някой е против да му се спускат подчинени, да бъде така доб-лестен и да си отстоява принципите. Включително и Люпко Петрович, на когото не бе угодено сам да си направи щаб. Ама ти си Люпко Петрович, не си някой си там от Сусурлево!
В края на краищата всички говорят за професионализъм, а и договорите им са с ПФК (Професионален футболен клуб) Левски. Понякога обаче нещата са откровено аматьорски и нека после няма сърдити, когато чуят истината, такава, каквато не искат да я чуят. Но си знаят, че е истина, въпреки че не им изнася.
Желю Станков, "Тема спорт"
