Честта, която руският Амкар (Перм) отдаде на Захари Сираков, кръщавайки на негово име един от секторите на своя стадион „Звезда", минава някак встрани от вниманието и на медии, и на фенове в разгара на грозния скандал, в който се забърка Благой Георгиев, драскайки по Колизеума. Така е в днешно време. Простотията намира много по-широк отзвук и по-лесно и бързо достига до всевъзможни краища на планетата.
Самият Захари обаче винаги е избягвал светския шум и тихомълком и с много труд разви футболния си потенциал, за да се превърне в легенда в клуб от много по-силно първенство от нашето. Нещо, което малцина българи са успявали да постигнат, а нито един не е бил почитан по такъв начин. Всъщност Сираков е пълната противоположност на медийния герой Благой Георгиев, с когото доскоро бяха и съотборници. Дори, когато бе титуляр в Левски и печелеше титли и купи Захари бе в групата на мълчаливците, за които футболът не бе път към славата, а средство да си уредиш живота чрез любимата игра.
Освен всичко на левия защитник никога не му е липсвало нито женско внимание, при това и от по-големи красавици от тези, кръжещи около Джийзъса. Никой обаче не коментира къде, как и какво е предлагал на дамите, в какво и защо вярва, какви коли кара и къде прекарва свободното си време. Подценяван от мнозина, включително и национални селекционери, Захари спечели сърцата на феновете в Перм, уважението на шефовете си и се радва на жест, с какъвто дори Христо Стоичков не е бил награждаван. Явно все още има места на тази планета, където скромните и коректните хора получават наградата, която заслужават и остават в устата на хората не с чалгата и глупостта, а с професионалните и човешки качества. Сега наред е Георги Пеев, който има не по-малък стаж в Амкар, а освен това минава и за по-голям любимец на привържениците.
Людмил Христов, вестник "Меридиан мач"
