Преди началото на сезона Добрата стара Славия обещаваше най-сетне да се превърне в по-добрата нова Славия. Увеличен двойно бюджет, сериозна селекция, добра подготовка - всички предпоставки бяха налице. Не е играла в ев-ротурнирите от близо 20 години, през този период в нито един момент не бе дори близо до завършване в топ 3, а единственият донякъде успех бе финалът за купата през 2011 година, загубен от ЦСКА с 0:1. След златния дубъл през 1996-а Славия се превърна в... Добрата стара Славия.
И всъщност продължава да си бъде Добрата стара Славия. Клуб, който всяка година тръгва с голямата кошница, след като през миналата пак се е върнал с празна. Отбор, който всеки сезон играе, меко казано, странни мачове и който крета в средата на класирането. Въобще белите се превърнаха в сив тим, който - по думите на президента Венци Стефанов - винаги се стреми да покаже ново лице след серията от слаби резултати, след проваления още по средата му сезон. Но винаги показва старото си лице, или по-точно това, което е характерно в последните 18 сезона. А група не се слави с непредвидимост и още след петия кръг спокойно можем да заявим - и този сезон няма да видим „новото лице на Славия".
За разлика от предишни години обаче този път Славия стартира с добра селекция и сериозен бюджет. Което гарантира спокойствие на „Овча купел" след последния сезон, в който най-старият столичен тим се спаси на косъм от изпадане, не и без помощта на добре познатите си взаимоотношения с така наречения си съперник Локомотив София. Който вече е по-скоро приятел. Това спокойствие позволи на белите да направят солидна подготовка и една от най-добрите селекции в А група през лятото. И сезонът за Милен Радуканов и компания започна отлично - добра игра и разгром у дома с 4:1 над Марек, последван от изпусната победа в Пловдив срещу Локомотив -1:1, но похвалите бяха за Славия, Те продължиха и в следващия кръг в дербито с ЦСКА на „Овча купел" (2:2), в което определено Славия изпусна червените. В този мач обаче белите загатнаха и за своите слабости, които затвърдиха в следващите кръгове - срещу Локо Сф (0:1) и Берое (0:2).
Най-големият проблем на Славия е напрежението. Просто от много отдавна белите не са стартирали първенството с (някакви) надежди и очаквания към тях. А те определено им пречат. В последните четири мача отборът допускаше първи гол. Успяваше да изравни срещу Локо Пд и ЦСКА, но не и срещу столичните железничари и Берое. Плюс това Славия винаги започва някак сковано мачовете. И ако съперникът играе малко по-твърдо в единоборствата, играчите в бяло изпадат В страх. Тази Славия е някак „мека" и безхарактерна. И в същото време няма отговор срещу добре подредени отбори със здрава защита и бързи на контраатака - какви-то са ЦСКА, Локо Сф и Берое. Самият старши треньор Милен Радуканов го призна след загубата от старозагорци -„Липсва ни агресия".
А тепърва предстоят тежки мачове за Славия - гостуване на Ботев и домакинство на Литекс. Ако белите не вземат поне една победа в тези два мача, може и да видим... „новото лице на Славия". Тоест нов старши треньор на „Овча купел". Защото Милен Радуканов е третият голям проблем на белите. Един силно надценен и до момента недоказал се наставник, който във визитката си има спечелена Купа на България с ЦСКА срещу... Славия.
С други думи този отново виждаме Добрата стара Славия и Добрия млад Радуканов, които сякаш нямат бъдеще заедно и раздялата им изглежда предопределена.
Петър Петревски, "Тема спорт"