Данъчен рай ще връща старото величие на Серия А

Надали ще се намери нормално мислещ чо­век, който да не твърди, че в момента Серия А отстъпва като блясък на Примера Дивисион и Премиършип, а и като общо ниво на Бундеслигата. Вижда се, че само с усилията на Ювентус няма как да се върне старитя статут на пър­венството, което през 80-те и 90-те години бе като Млечния път - пъл­но с ярки звезди.

Ясно е, че основната причина за това са да­леч по-големите финан­сови възможности на водещите клубове в Ис­пания, Англия и Герма­ния. В Италия се опит­ват да променят нещата със смяната на собстве­ността в грандове като Милан и Интер, но това са все още процеси в движение и не се знае какво ще стане с тях и какви суми ще вложат новите шефове на трансферния пазар.

Каквото и да случи с тях, вече е ясно, че местните клубове ще получат сериозно рамо от държавата. Причината е, че законодателите на Апенините имат наме­рение да одобрят сериозни облекчения, които да превърнат Се­рия А в истински данъ­чен рай. Целта е ясна - когато новите закони влязат в сила, футболис­ти като Меси и Роналдо ще могат да печелят да­леч повече и няма да имам проблемите с да­нъчните, които са добре документирани в пос­ледните месеци.

Тенденциите са пока­зателни. От 1997 г. Се­рия А не се е радвала на най-добрия играч към дадения момент. То­гава Интер привлече Роналдо от Барса за 28 милиона, а в Юве беше и Зидан.

От тогава насам изте­че толкова много вода, а тифозите с умиление си спомнят за славните времена, когато в пър­венството играеха куп носители на „Златната топка", както и най-доб­рите южноамериканци начело с Марадона и Зико.

Ето и една шокираща справка: всички носите­ли на приза между 1987 и 2000 година са обли­чали фланелките на италиански отбори в да­ден период от кариера­та, като 9 от тях са три­умфирали именно като представители на Се­рия А.

След толкова години лошо управление и финансови кризи италиан­ските клубове се мъчат да върнат позициите си благодарение на Брекзита. Именно заради на­пускането на ЕС от Великобритания правител­ството на Италия иска да даде рамо на фут­болните клубове в опи­тите им да привлекат най-големите световни звезди. Идеята е да се направи подобна крачка напред, както стори Ла Лига със закона „Бекъм" през 2005 година.

Тогава испанското правителство реши, че всеки чуждестранен играч (работещ човек) мо­же да избира къде да плаща данъците си.

В частния случай за футбола това означава­ше, че всеки като Бекъм плаща данък от 24 про­цента върху парите, ко­ито получава в Испания и не е облаган с данъци върху приходите си из­вън страната в течение на 6 години. За сравнение - испанските граж­дани плащат почти двойно по-големи данъци. И именно Дейвид Бекъм бе първият, който се възползва сериозно от това и спестяваше милиони от приходите си от имидж правата из цял свят, а точно зара­ди него законът стана известен.

Тази дупка в закона в Испания бе „запълнена" през 2010 година и мо­же би точно заради то­ва се появиха данъчни­те неволи на футболни­те звезди в Ла Лига. Сега в Италия ще се опитат да направят нещо подобно. Според проектозакона всеки човек, който е работил 9 години преди това в чужбина ще бъде об­лаган с плосък данък от 100 000 евро за приходите си от чуж­бина. Това решение ще облагодетелствува именно чужденците в Серия А. Те ще пла­щат нормални местни данъци върху приходи­те си в Италия. В мо­мента те са 43 про­цента за тези, които получават над 75 000 евро на година. Техни­те приходи в други страни от имидж пра­ва, рекламни и спонсорски договори ще бъдат облагани само със 100 000 евро.

Идеята е ясна. Су­перзвезди от калибъ­ра на Меси или Ронал­до ще могат да под­писват различни лич­ни договори из целия свят за десетки мили­они, но в Италия ще плащат само „скром­ните" 100 000 евро и страната ще се пре­върне в данъчен рай за тях.

"Тема спорт"