Преди 10 години един лют ирландец взриви световните медии с отказа си да играе на световното в Корея и Япония. Големият Рой Кийн, капитанът на Ейре, напусна лагера в Азия и се прибра у дома. Не и преди да изнесе култов монолог на селекционера си Мик Макарти:
„Ти си лъжец. Ти си шибаняк... Не те уважавах като играч, не те уважавам и като треньор. Нито като човек. Можеш да си завреш световното отзад. Единствената причина, поради която говоря с теб, е, че си треньор на тима на родината ми..."
Макарти обвинил Кийн, че симулирал контузия преди решителния плейоф за класиране срещу Иран. Рой Кийн каза при напускането на лагера: „Няма да играя за Ейре, докато Макарти води отбора. Следващият треньор може да ме повика."
Така и стана - игра през 2003-а в контрола срещу Румъния, а после бе капитан и в квалификациите за Евро 2004. След това се отказа и на клубно, и на национално ниво от футбола.
Лудият халф формулира ясно своя отказ. Затова и никой в Дъблин не направи голям въпрос от повиквателната към него след уволнението на Макарти.
У нас за последната година вечно актуален е въпросът ще се върнат ли Димитър Бербатов и Благой Георгиев в националния. Всъщност отговор не трябва да търсим в селекционера Любо Пенев, а в самите футболисти. Те така и не казаха защо си тръгват. Не ни и дължат обяснение, разбира се. Както и никой у нас не дължи такова на тях защо не ги викат.
„Никой освен Любо Пенев не ми се обади...", обяви преди 3 седмици Бербатов на пресконференция в София. Но дори и неговото обаждане е изненадващо. Никой не е гонил Бербатов от националния, че да го връща.
Благой Георгиев преди дни обяви от Чечня: „Няма повиквателна, за да го обсъждаме...". Прав е - няма казус.
В Англия Рой Ходжсън прие решението на Джон Тери да се откаже от националния. За мнозина прозвуча като предателство към селекционера. Под огромен натиск Ходжсън избра Тери пред Рио Фърдинанд за европейското. След отказа селекционерът каза само, че защитникът винаги може да му се обади и да обсъдят, ако премисли. Но няма намерение да го разубеждава.
„Ти си лъжец. Ти си шибаняк... Не те уважавах като играч, не те уважавам и като треньор. Нито като човек. Можеш да си завреш световното отзад. Единствената причина, поради която говоря с теб, е, че си треньор на тима на родината ми..."
Макарти обвинил Кийн, че симулирал контузия преди решителния плейоф за класиране срещу Иран. Рой Кийн каза при напускането на лагера: „Няма да играя за Ейре, докато Макарти води отбора. Следващият треньор може да ме повика."
Така и стана - игра през 2003-а в контрола срещу Румъния, а после бе капитан и в квалификациите за Евро 2004. След това се отказа и на клубно, и на национално ниво от футбола.
Лудият халф формулира ясно своя отказ. Затова и никой в Дъблин не направи голям въпрос от повиквателната към него след уволнението на Макарти.
У нас за последната година вечно актуален е въпросът ще се върнат ли Димитър Бербатов и Благой Георгиев в националния. Всъщност отговор не трябва да търсим в селекционера Любо Пенев, а в самите футболисти. Те така и не казаха защо си тръгват. Не ни и дължат обяснение, разбира се. Както и никой у нас не дължи такова на тях защо не ги викат.
„Никой освен Любо Пенев не ми се обади...", обяви преди 3 седмици Бербатов на пресконференция в София. Но дори и неговото обаждане е изненадващо. Никой не е гонил Бербатов от националния, че да го връща.
Благой Георгиев преди дни обяви от Чечня: „Няма повиквателна, за да го обсъждаме...". Прав е - няма казус.
В Англия Рой Ходжсън прие решението на Джон Тери да се откаже от националния. За мнозина прозвуча като предателство към селекционера. Под огромен натиск Ходжсън избра Тери пред Рио Фърдинанд за европейското. След отказа селекционерът каза само, че защитникът винаги може да му се обади и да обсъдят, ако премисли. Но няма намерение да го разубеждава.
Защо напусна Тери? Каза, че му липсва подкрепа от футболната асоциация по делото, в което е обвинен за расизъм. От тази институция два пъти му отнемаха и лентата на капитан, през главата на селекционера Фабио Капело. Да, Тери забърка каши извън терена като за цял отбор, но явно се чувства лидер на състава и обидата от отношението на футболния орган в страната е голяма. И го каза, за да е ясно.
От Бербатов и Благо чухме, че „някои хора пречат", но пък „Боби Михайлов е голям пич...". Без конкретика, без яснота. Звучи като моментна прищявка. А спед такава обикновено идва размисъл и разкаяние.
Пак сравнение с Англия. Пол Скоулс се отказа, преди да навърши 29 години. Халфът призна, че кариерата му в Манчестър Юнайтед е по-важна. Преди Евро 2012 в Англия се чуха въпроси към Рой Ходжсън: „Защо не върнем Скоулс?" Отговорът бе ясен - ами той трябва сам да поиска. Няма да му се праща повиквателна от уважение към решението. Неговото решение.
Историята на отказванията у нас невинаги е в стил „Бербатов и Благо". Стилиян Петров си тръгна през 2006 г. И той не обясни публично причините. Типично за силния му характер обаче сам потърси кон такт с тогавашния селекционер Христо Стоичков и пожела да се върне. Разбраха се. Стилиян знае, че решение, което е взел сам, може пак само той да промени.
Помним и временният отказ на самия Стоичков, солидарен с отлъчения Любослав Пенев и изгонения Димитър Пенев. Кавалерът на „Златната топка" тогава забоде аргументите си точно и ясно, независимо дали това с е харесало на всички. После сам направи стъпки да се върне. В крайна сметка бе за доброто на националния тим.
Красимир Балъков каза „стоп" след световното през 1998 г. Беше на 32 г., но очевидно с още много футбол в краката. Върна се през 2000 г. след преговори с треньора Стойчо Младенов. Аргументът бе, че иска да помогне на младите. И успя - с Бербатов, Мартин и Стилиян стигнаха Евро 2004. Мотив за отказване, мотив за връщане. Бала показа прин-ципност докрай - класира България за европейско, прати „Щутгарт" за първи път в Шампионската лига. Но не се полакоми за още един сезон, в който „краката ще тежат" от възрастта.
Бербатов можеше да потърси такава роля сега. Като футболна зрялост и етап от кариерата той напомня на Балъков от 2000 г. За съжаление звездата ни вече си затвори вратата, след като „пусна напред" младите на пресконференцията.
А и защо да гледаме в миналото и да се питаме: „Иде ли обратно?" за този или онзи. Отказалите се знаят къде е сградата на БФС, а и вероятно имат телефона на Любо Пенев.
Динко Гоцев, "Труд"
От Бербатов и Благо чухме, че „някои хора пречат", но пък „Боби Михайлов е голям пич...". Без конкретика, без яснота. Звучи като моментна прищявка. А спед такава обикновено идва размисъл и разкаяние.
Пак сравнение с Англия. Пол Скоулс се отказа, преди да навърши 29 години. Халфът призна, че кариерата му в Манчестър Юнайтед е по-важна. Преди Евро 2012 в Англия се чуха въпроси към Рой Ходжсън: „Защо не върнем Скоулс?" Отговорът бе ясен - ами той трябва сам да поиска. Няма да му се праща повиквателна от уважение към решението. Неговото решение.
Историята на отказванията у нас невинаги е в стил „Бербатов и Благо". Стилиян Петров си тръгна през 2006 г. И той не обясни публично причините. Типично за силния му характер обаче сам потърси кон такт с тогавашния селекционер Христо Стоичков и пожела да се върне. Разбраха се. Стилиян знае, че решение, което е взел сам, може пак само той да промени.
Помним и временният отказ на самия Стоичков, солидарен с отлъчения Любослав Пенев и изгонения Димитър Пенев. Кавалерът на „Златната топка" тогава забоде аргументите си точно и ясно, независимо дали това с е харесало на всички. После сам направи стъпки да се върне. В крайна сметка бе за доброто на националния тим.
Красимир Балъков каза „стоп" след световното през 1998 г. Беше на 32 г., но очевидно с още много футбол в краката. Върна се през 2000 г. след преговори с треньора Стойчо Младенов. Аргументът бе, че иска да помогне на младите. И успя - с Бербатов, Мартин и Стилиян стигнаха Евро 2004. Мотив за отказване, мотив за връщане. Бала показа прин-ципност докрай - класира България за европейско, прати „Щутгарт" за първи път в Шампионската лига. Но не се полакоми за още един сезон, в който „краката ще тежат" от възрастта.
Бербатов можеше да потърси такава роля сега. Като футболна зрялост и етап от кариерата той напомня на Балъков от 2000 г. За съжаление звездата ни вече си затвори вратата, след като „пусна напред" младите на пресконференцията.
А и защо да гледаме в миналото и да се питаме: „Иде ли обратно?" за този или онзи. Отказалите се знаят къде е сградата на БФС, а и вероятно имат телефона на Любо Пенев.
Динко Гоцев, "Труд"