Нещата в българския футбол може да се завъртят така, че вторият по-големина град у нас - Пловдив, който непрекъснато си съперничи със София, да има толкова представители в Европа, колкото и столицата. Ботев вече си осигури място в турнирите, след като спечели Купата на страната ни след 36-годишно очакване. Градският съперник Локомотив пък може да получи шанс за Европа, ако евентуално ЦСКА-София не бъде допуснат до участие - казус, по който в най-скоро време, тоест преди края на сезона в първата шестица, трябва да бъде произнесено становище. При подобен развой заелият четвъртото място може да излезе в баража за последната родна квота в Лига Европа с
Верея.
И тук идва въпросът къде ще играят пловдивските отбори международните си мачове. Вариантът Бургас остава единственият за Ботев. Това вече се случи веднъж и стадион „Лазур" стана „жълто-черен". Разстоянието до морето не е проблем за бултрасите, а и за феновете на Локо. Това се видя и на пловдивското дерби, което се игра именно в Бургас в началото на настоящата кампания.
Не върви обаче чифтето европейски пищофи да стои на голо тепе, ако трябва да перифразираме добрата стара българска поговорка „На гол тумбак - чифте пищови". Не върви град като Пловдив да няма стадион, ли-цензиран за европейски мачове.
Крайно време е всички под тепетата да си подадат ръце, колкото и клиширано да звучи, за да има градът една достойна за историята и културата, не просто за спорта там, нормално функционираща футболна арена. Както например навремето бе стадион „Девети септември", където глава са прекланяли такива световни грандове като Барселона и Байерн. И за да не остане всичко в черно-белите снимки, нека Пловдив намери по-бързо европейското си лице.