Чашата вече е наполовина пълна

Само преди 10 месеца най-често употребяваното клише по отношение на българския национален отбор по футбол беше, че не само е стигнал дъното, но и копае с все сила надо­лу.

Сега, след равенството 1:1 с Дания в световните квалификации, то е на път да бъде сменено от друг прекалено често употрябаван израз. А именно, че на­ционалната ни футболна чаша е наполовина пълна. В смисъл, че хората, които се интересуват от Пеневата чета (второ издание), са повече оптимисти, отколкото обратното. Дори като погледнем резултатите, това не може да е иначе - от 7 мача с новия треньор на­ционалите имат само една загуба (от Турция в кон­трола). Но по-важни са две неща - първо, сравнително младите момчета демон­стрират достатъчно зряла игра и второ, което е и по-важно - публиката започна да се връща по трибуните на "Васил Левски".

Без звезди

Колкото и да не ни е приятно, трябва да си приз­наем, че България е от мал­кото отбори в Европа, коя­то в момента не разполага с голяма звезда предвид от­съствието по различни причини на "трите англий­ски коня" Бербатов, Сти­лиян Петров и Мартин Пе­тров. Капитанът Ивелин Попов се запиля към кубанските степи, което все пак е по-добре от двусмис­лено звучащия турски "Газиантеп". В свестни западноевропейски клубове играят само вратарят Ми­хайлов и десният бек Манолев, преквалифициран във външен халф. Гръбнакът са млади момчета, играещи в грандове от локално зна­чение като "Лудогорец", "Литекс", "Левски" и ЦСКА. Наложи се дупката в средата, отворена от чер­вения картон вна Светос­лав Дяков, да се запушва от халфа на 11-ия в първен­ството "Черно море" - Георги Илиев.

Проблеми в защита
За съжаление именно за­шитата в момента е най-го­лемият дерт на Любослав Пенев. Уж сработилата се за година и нещо двойка централни защитници до­пусна няколко нелепи не­разбирателства, едно от които доведе до изравни­телния гол на Бендтнер. Тук не можем да премълчим и фаталното закъснение на вратаря Николай Михай­лов. Поне в националния отбор той отдавна не бе до­пускал подобна грешка - да остави нападател да бие с глава в малкото наказател­но поле. В интерес на исти­ната от 1:1 нататък синът на президента на БФС пази безупречно, а една от наме­сите му със сигурност спаси отбора от втори гол и евен­туална загуба.

Нелепи картони

Само в първите три мача от квалификациите на три­ма от играчите на Любо Пенев се наложи да си взе­мат почивка. Два жълти картона на Светослав Дя­ков срещу Армения го из­вадиха от важния мач с Да­ния. Проблемите ни отдяс­но в защита дойдоха от го­рещия темперамент на Beселин Минев, тръгнал да брани брат си от арменска­та грубост и впоследствие наказан по доклад на съ­диите и видеозапис. За­местникът му Иван Бандаловски пък се хвърли в кра­ката на датчанина Вас като японски камикадзе към па­лубата на американски са­молетоносач в пристани­щето на Пърл Харбър. Колкото и Любо Пенев да го брани, нарушението по-скоро си беше за изгонва­не, отколкото не беше. И опциите за Чехия във втор­ник съвсем намаляват.

Характер

Червеният картон на Иван Бандаловски и по­следвалият скоро изравни­телен гол на Бентнер само допреди години вероятно щяха да доведат до загуба поне с два гола от отбор като Дания. Очевидно оба­че треньорът Пенев е на­мерил някакво копче, при натискането на което игра­чите включиха на режим "оцеляване" и в крайна сметка можеха даже да до- копат нещо повече от спе­челената една точка. Особено в това отношение се понрави капитанът Иве­лин Попов. Номинално централен нападател или поне атакуващ халф, той често можеше да бъде ви­дян да отнема топката пред собственото си наказател­но поле с перфектен шпа-гат, след което да започва контраатака с точен пас и сам да се юрне напред с идеята да я завърши. Не му отстъпваха и останалите.

Спокойствие за бъдещето
Неясно дали е бил внима­телно премислен, ходът със снемането на отговорност­та от ръководството и игра­чите за класиране на свето ното в Бразилия се оказа из­ключително печеливш. Та­ка спокойни са не само игра­чите и треньорът Пенев, но и запалянковците. През по­следните два-три световни и европейски квалифика­ционни цикъла те свикнаха на какво ли не, а за класира­не направо забравиха. В та­зи ситуация Любо се оказа с развързани за експеримен­ти ръце, а сметка ще му бъде държана чак в края на 2015 г., когато ще приключват квалификациите за евро­пейското във Франция. Са­мо че там финалистите ще са 24, и да не се класираме ще е просто срам.

Бразилия 2014

Ако равенството с Ита­лия беше по-скоро в наш плюс, то хиксът с датчаните ни отдалечава на почти не­възможно разстояние от световните финали в стра­ната на кафето и Пелето. Докато ние имаме два равни у дома срещу основ­ните конкуренти, играчите на Мортен Олсен имат същото, но като гости. А и сега Пеневата чета започва трудна серия от гостувания, първото от които е в Прага вдругиден - там, където преди 11 години паднахме 0:6. Разбира се, една победа край Вълтава ще ни върне в голямата игра поне за вто­рото място, но трябва да си признаем, че отборът ни още не е готов да се навре между големите шамари. Но ако продължим да не па­даме поне у дома от силни и средни европейски отбори, а да побеждаваме тези от на­шата черга и надолу, скоро ще трябва да се съобразяват отново с българския нацио­нален отбор. Пък дано да е както по времето, когато днешният старши треньор беше футболист в него.

Едуард Папазян, "24 часа"