Арсенал стана финансова корпорация

Това, че Робин ван Перси иска да напусне Арсенал, не е изненада за никого. Най-малкото за Арсен Венгер и самия клуб. Така че цялата олелия, която се вдигна от "Емирейтс", че Ван Перси ще бъде накаран да изпълни последната си година от договора с Арсенал, е просто въздух под наля­гане. А също и обида към феновете.

Крайният извод е само един. ФК зад Арсенал вече не означава фут­болен клуб. Означава ФИНАНСОВА КОРПО­РАЦИЯ.

Арсенал се е превър­нал в бизнес операция, в която най-важната цел е да бъдат правени пари, или поне да не бъде трупан дълг, особено в условията на наложе­ния от УЕФА финансов феърплей. И това няма как да се промени неза­висимо от протестите на феновете и изригване­то на Алишер Усманов, който притежава почти една трета от акциите на клуба.

Бизнес моделът на Ар­сенал трябваше да има една важна особеност - считаше се, че благо­дарение на финансовото благоденствие важните играчи щяха да бъдат задържани в клуба и като последица това трябваше да води до привличането на нови още по-класни футболисти.

За съжаление това няма как да се случи. Защото си остава просто една подробност, която за жалост не е по-важна от самия бизнес модел.

Никой, включително и критици като моя ми­лост, не може да отре­че, че преместването на "Емирейтс" от "Хайбъри" е огромен успех. А, да, само дето няма нито едно отличие в клубната витрина за последните седем години. Но това изобщо не изглежда да е някакъв проблем. Защо­то я има Шампионската лига и самото участие в този турнир гарантира налагането на клубната марка на световно ниво и нови потоци от приходи. Кратко и ясно.

Колкото до Ван Пер­си - той трябва да бъде продаден. Сега. Няма защо да се държи недово­лен играч  в отбора, особено като може да му вземеш 25 милиона евро, а си го купил за 4 милиона. И му остава само една година от договора.

Да, холандецът напра­ви една фантастична го­дина за Арсенал. Вкара 41 гола в 53 мача.

Но може ли да се таят симпатии към човек, кой­то стига до заключението, че трябва да се махне, за да спечели важен трофей и че това няма как да стане в Арсенал, тъй като той и клубът няма еднак­ва визия за бъдещето.

Ами тук нещата също са много прости и ясни - ако Ван Перси беше вкарвал повече от 9 гола средно на сезон от 2004/05 до 2010/11 г., то тогава Арсенал щеше да спечели нещо.

Същото важи в пълна сила и за Тио Уолкот, който е в сходно поло­жение като Ван Перси. На английския национал му остава една година от сегашния контракт, а хора от обкръжението му твърдят, че вече и той се оглежда за нов отбор. Но какво пък, единстве­ното постоянно нещо на Уолкот е неговата непостоянност.

Сега много се говори за заслугата на Ван Перси Арсенал да завърши на трето място във Висшата лига през миналия сезон. Не съм сигурен обаче, че холандецът ще липсва особено на отбора, както мнозина си мислят. Осо­бено ако Лукас Подолски и Оливие Жиру успеят да защитят реномето си. Нещо, което обаче не се удаде на последните нападатели, дошли в Ар­сенал. Няма нужда да се ровите в статистиката, просто си спомнете за Едуардо, Шамак, Жервиньо и корееца Парк. И все пак ако Подолски и Жиру, за които бе платено общо толкова, колкото Арсенал ще получи за Ван Пер­си, успеят да си вкарат головете, то Арсенал ще просперира. Полуза-щитата също не е лоша - Микел Артета и Джак Уилпшьр имат потенциала да оформят една от най-добрите двойки халфове в цялата Висша лига. А до тях са Окслейд-Чембърлейн, Томас Росицки и... Уолкот.

 

Проблемът както вина­ги е в средата на крехка­та защита на Топчиите. Само ако можеше Венгер да беше купил Бадщубер или Хумелс вместо единствения съмните­лен германски защитник, който рита в момента. И да - моля ви, ако може някой просто да купи Йоан Джуру.

 

Проблемът на крити­ците на Венгер е, че през миналия сезон отборът надмина себе си и завърши на това трето място. И по този начин даде глът­ката въздух на францу­зина. А той се нуждаеше отчаяно от нея. Защото ако Арсенал беше за­вършил извън местата, даващи право на участие в Шампионската лига, врявата срещу Професо­ра щеше да е непоносима дори за него.

 

А че нищо не е спе­челено - е, това май не засяга шефовете на "Емирейтс". Понякога наистина си мисля, че на тях просто не им пука. Те са взе­ли реше­ние да не се конкурират с Манчестър Сити и Челси и това е. Има строга финансова политика, не се трупа дълг, не се вземат заеми от щедри и приятелски настроени олигарси. И ето - Усма­нов, който е по-богат от Роман Абрамович и който притежава 30% от акциите на клуба, е избу­тан в ъгъла и оставен с вързани ръце.

 

Феновете на Арсенал мечтаят за момента, в който на руснака ще бъде дадена зелена светлина да налива пари в клу­ба, които ще позволят привличането на силни футболисти. Но тогава пак възниква вечният проблем. Кой точно ще купи Венгер? Знае ли изобщо фран­цузинът какво трябва да направи, за да печели отборът отново?

 

Но защо трябва да се избере лесния път? Нали трябва да се следва ве­ликата стратегия последният голям тим на Ар­сенал да бъде наследен от невръстни младоци и юноши от школата.

 

Сагата няма свършва­не. Но нали на никого вече не му пука. Сега нещата вече просто са забавни.