В последните дни у нас се говори повече за тупаниците на треньора на вратарите на Берое Армен Амбарцумян, отколкото за футбол. Явно в Стара Загора отдавна е отворил врати боен клуб „Берое", защото освен екшъна между него и Атанас Рибарски се оказа, че Армандо е имал спречквания и с Иван Караджов и Благой Макенджиев. Във футбола винаги е имало и ще има кибритлии. На някои дори това придава особено очарование на кариерите им. Като например Христо Стоичков.
Едни го определят като черта на характера, други като липса на възпитание... Когато говорим за клубен отбор, донякъде това може да го разберем. Но когато е замесен и националният тим, това е недопустимо. Защото Амбарцумян е треньор на вратарите в „А" отбора ни и трябва да е за пример. Това е лицето на футбола ни. Така се петни и авторитета на селекционера Петър Хубчев, защото той е избрал щаба си.
Колкото и слабо да играем, колкото и да сме назад във всевъзможни класации, колкото и негативизъм да пораждат резултатите, националният тим трябва да държи поне едно добро морално ниво. В нашите географски ширини обаче и това е трудно. Не че на Запад в подобни сцени не са били замесени хора от щабовете на редица национални отбори. Но пък местните федерации веднага взимат мерки и следват санкции. А при нас все още няма нищо. Казват, че било вътрешен проблем на Берое и те да се оправят. Но всъщност проблемът може да се окаже още по-дълбок и утре или в други ден да стане същото и в съблекалнята на националите.
Армандо може да е много добър специалист, но с изявите си в последно време е повече за партньор на Арнолд Шварценегер в „Командо", отколкото да служи за пример в националния тим.
Георги Пехливанов, „Меридиан мач”