"Играта свърши". Този вечен хит на група "Атлас" сигурно кънти в ушите на голяма част от сините фенове след поражението с 1:2 от Лудогорец в Разград. Защото Левски вече изостава с 9 точки в класирането от шампионите, а илюзиите му за трофей през сезон 2016/17 траяха прекалено кратко. Затова и на изстрадалите запалянковци на тима от „Герена" ще им се налага да продължат да слушат песните на другите агитки, които скандират "Няма титла, няма купа, само синя тишина". И така вече 8 години! Левски ще посрещне лятото на 2017-а с нито един трофей от последните 22, които са се разиграли в българския футбол. 20 от тях вече са раздадени - остава да се узакони 21-ият с шеста поредна титла на Лудогорец и 22-ият - с победителя в турнира за Купата на България.
И ако продължим на музикална вълна - "Атлас" започват песента с "Играта свърши - право в музея иди". Къде обаче да идат сините шалчета? Първо, че липсва музей на стадион "Георги Аспарухов" (въпреки че такъв трябваше да бъде открит лятото). Второ, в клубната витрина има само стари експонати, напомнящи за отминали времена. Защото тишината на „Герена" се е настанила от 2009 година насам. Тогава отборът спечели последната си титла, а след това вдигна и Суперкупата. Нататък... много са бащите на неуспехите и постоянните провали. Достатъчно е само да отбележим, че за това време три пъти се смени собствеността на клуба. А на спортните директори и треньорите вече им се губи бройката.
НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ
На три пъти в този период Левски бе много близо до трофей, но и трите пъти изпи до дъно горчивата чаша, при това след големи драми. През сезон 2012/13 тимът бе на една ръка от златен дубъл. Тогава след пролетните катаклизми (смяната на Илиан Илиев с Николай Митов) Левски стигна до финал за купата и до шампионски мач в първенството. На 15 май сините трябваше да приберат първия приз - във финала за Купата на България в Ловеч срещу Берое. Вместо това столичани паднаха за първи път в спора за този трофей от провинциален съперник. Драма не липсваше - след 1:3 и с човек по-малко сините стигнаха до дузпи, но загубиха при изстрелите от бялата точка. 10 дни по-късно Левски излезе на пълния "Георги Аспарухов" - победа над Славия в последния кръг на първенството гарантираше титла. Историята я знае всеки - автогол на Димитър Везалов, 1:1 и трофеят, който бе в тунела на стадиона, пое към Разград.
След това дойде ред и на 30 май 2015 година. Бургас бе посинял, а запалянковците чакаха Купата на България. На "Лазур" срещу Черно море Левски остана с човек повече на терена в 38-ата минута, поведе в 72-ата. За да допусне изравняване в добавеното време на мача и след продължения да види как призът поема за първи път кьм "Тича" след гола на Матиас Курьор в 119-ата минута.
НАСТОЯЩЕТО
"Играта сбърши - бързо метлата вземи". Началото на втория куплет на песента сякаш е писано за настоящия момент в Левски. Ясно е, че в този си вид сините не са нищо повече от отбор за шестицата, но в никакъв случай не и претендент за титла. А през декември и януари спортният директор Станислав Ангелов и подчинените му ще имат много работа. На доста играчи, при това основни, изтичат договорите. Други пък имат тлъсти контракти, но не показват, че имат място в състава - Хеан Деса, Симон Сандберг, Сърджан Лукин, Илиян Мицански.
Ангелов изтъкваше преди месец, че на настоящия състав не му е нужно много добавяне. Но липсата на класа е очевадна. Затова той ще трябва внимателно да прецени кои да остави и на кои да посочи вратата. Очертава се поредното голямо проветряване на съблекалнята, а това не носи нищо добро на клуба в последните години. А въпреки приказките за финансова стабилност средствата за привличането на нови няма да са много (ако въобще ги има). Затова няма да е изненада, ако тези, които ще пристигнат на „Герена", са свободни агенти.
БЪДЕЩЕТО
Допреди 20-ина дни Левски бе лидер в класирането. А големият проблем, на който всички в клуба търсеха отговор, е "Къде е публиката". На домакинския мач с Черно море нямаше и хиляда зрители. А какво вещае загубата на "Лудогорец Арена", а и отпадането от Черно море за купата още през месец октомври за пролетния дял от първенството? "Играта свърши - скъсай билета за вход", това се пее в последния куплет. И борбата на ръководството трябва да е за всеки билет. Защото перспективите не са добри - мачове пред между 500 и 2000 зрители, без тези с ЦСКА и Лудогорец. С такава посещаемост Левски няма как да се превърне в самоиздържащо се дружество. Приходите от продажба на билети и фен артикули през пролетта ще бъдат дори под санитарния минимум. На хоризонта не се очертават и постъпления от трансфери. А без продажба на играчи (за кой от настоящите могат да бъдат извадени пари) и приходи от участие в груповата фаза на евротурнирите мантрата за самоиздържащо се дружество става абсурдна.
"Уморен съм сега от тази дълга игра, на финала лежа без душа", със сигурност този припев описва душевното състояние на голяма част от сините фенове. И в Левски трябва да са наясно, че е така. На ход са шефовете - от собственика до всички по веригата под него. Защото обезличаването на Левски е в ход от дълго време. Способни ли са обаче те да го спрат?
Янаки Димитров, „Тема спорт”