На фона на катастрофалното състояние на ЦСКА и не по-малко драматичното положение в Левски днес двата най-големи клуба в българския футбол волю или неволю трябва да по- четат една стратегическа обща годишнина. Точно преди 30 години финалът за Купата на НРБ провокира едно от най-грозните, нереални от дистанцията на времето и неадекватни вмешателства на държавата, в лицето на БКП, във футбола. Ако сега УЕФА и ФИФА ни размахват пръст при далеч по-невинни провинения, не знам къде са били и какво всъщност са представлявали тези организации преди три десетилетия, когато цветът на най-популярния спорт у нас беше безжалостно смачкан от ботуша на „червената" върхушка.
За онзи 19 юни от 1985 година е изписано и изговорено всичко, макар че още се носят легенди и се правят само догадки за случилото се в тунела след края на срещата, а и на почивката между двете полувремена. През всичките тези години никой от свидетелите не разкри имало ли е бой, счупване на купата, схватка между треньорите, или се е разминало само с псувни. Хронологията на скандала и последствията са добре известни на запалените фенове, а младите има откъде да ги научат.
По-важни обаче са поуките, особено в контекста на днешните събития около лиценза на „армейците" и перспективите за тяхното бъдеще. За да не създаваме нов парадокс, за който след 30 години да се сещаме със същото чувство на погнуса, което изпитваме към решенията за разформироването на грандовете и преименуването им на Витоша и Средец, сега в Изпълкома на БФС стриктно трябва да следват правилата, които се наложиха като алтернатива на онзи кошмарен член 1 от Конституцията на НРБ, според който БКП е „ръководната сила в обществото и държавата". Най-малкото Боби Михайлов и Наско Сираков добре си спомнят как са се почувствали научавайки присъдите си. Всички обаче вкупом трябва да пазят, това което имаме, колкото и малко да е то.
Свободата да държиш съдбата си в собствените си ръце носи привилегии, но и отговорности и точно заради тях тези, които са натрупали дълговете, не може да останат ненаказани. Важно е да не се допуска ново обезценяване на името на гранда. Защото никой не се съмняваше какво точно се крие зад Средец или Витоша, но сега е на път да се случи парадоксално клониране на ЦСКА. А то ще доведе не до спасение, а до размиване на история и идентичност.
Естествено, от Левски нямат никакво право да гледат на жегата в ЦСКА като на време за плаж. Напротив, грандовете ни винаги са били като скачени съдове и „сините" трябва да очакват, че пламъците скоро ще нахлуят и в техния двор. Финансовото състояние на клуба не е кой знае колко по-добро, а това, че сега има споразумение с НАП не значи че скоро това няма да се промени.
В крайна сметка всички трябва да се научим, че и трудните моменти са полезни. Опитът от справянето с кризите със сигурност ни прави по-силни, а във времена на изпитания си проличават и кои са наистина способните и заслужилите да водят безсмъртните Левски и ЦСКА към славата, на която са обречени. Сега те изглеждат като отново разформировани, но със сигурност ще научат и този урок. А феновете вече признават, че ударът нанесен от БКП определено не е най-лошото, което може да се случи.
"Меридиан мач"
За онзи 19 юни от 1985 година е изписано и изговорено всичко, макар че още се носят легенди и се правят само догадки за случилото се в тунела след края на срещата, а и на почивката между двете полувремена. През всичките тези години никой от свидетелите не разкри имало ли е бой, счупване на купата, схватка между треньорите, или се е разминало само с псувни. Хронологията на скандала и последствията са добре известни на запалените фенове, а младите има откъде да ги научат.
По-важни обаче са поуките, особено в контекста на днешните събития около лиценза на „армейците" и перспективите за тяхното бъдеще. За да не създаваме нов парадокс, за който след 30 години да се сещаме със същото чувство на погнуса, което изпитваме към решенията за разформироването на грандовете и преименуването им на Витоша и Средец, сега в Изпълкома на БФС стриктно трябва да следват правилата, които се наложиха като алтернатива на онзи кошмарен член 1 от Конституцията на НРБ, според който БКП е „ръководната сила в обществото и държавата". Най-малкото Боби Михайлов и Наско Сираков добре си спомнят как са се почувствали научавайки присъдите си. Всички обаче вкупом трябва да пазят, това което имаме, колкото и малко да е то.
Свободата да държиш съдбата си в собствените си ръце носи привилегии, но и отговорности и точно заради тях тези, които са натрупали дълговете, не може да останат ненаказани. Важно е да не се допуска ново обезценяване на името на гранда. Защото никой не се съмняваше какво точно се крие зад Средец или Витоша, но сега е на път да се случи парадоксално клониране на ЦСКА. А то ще доведе не до спасение, а до размиване на история и идентичност.
Естествено, от Левски нямат никакво право да гледат на жегата в ЦСКА като на време за плаж. Напротив, грандовете ни винаги са били като скачени съдове и „сините" трябва да очакват, че пламъците скоро ще нахлуят и в техния двор. Финансовото състояние на клуба не е кой знае колко по-добро, а това, че сега има споразумение с НАП не значи че скоро това няма да се промени.
В крайна сметка всички трябва да се научим, че и трудните моменти са полезни. Опитът от справянето с кризите със сигурност ни прави по-силни, а във времена на изпитания си проличават и кои са наистина способните и заслужилите да водят безсмъртните Левски и ЦСКА към славата, на която са обречени. Сега те изглеждат като отново разформировани, но със сигурност ще научат и този урок. А феновете вече признават, че ударът нанесен от БКП определено не е най-лошото, което може да се случи.
"Меридиан мач"