Точно преди две години Титан" официално придоби властта в ЦСКА. Босовете на сметопочистващата компания Димитър Борисов и Иво Иванов обаче започнаха да взимат генералните решения в клуба още в самото начало на 2009 година. Те бяха в основата на уволнението на Димитър Пенев от треньорския пост след отпадането от Пирин за Купата и последвалото назначение на племенника му Любослав. Думата им започна да се чува около 3 месеца преди сделката по покупко-продажбата да бъде финализирана - края на март 2009 година.
В началото всичко за тях започна прекрасно, феновете ги приеха като спасители, записаха 10 поредни победи в първенството, поведоха с добра преднина на вечния съперник и конкурент за титлата Левски и се доближиха на една ръка разстояние от титлата. Мечтано начало за всеки един нов собственик. Какво повече можеше да се желае?! А освен това обезпечиха лиценза на клуба една година след като той бе отнет заради поразиите на Томов.
Феновете тъкмо бяха започнали да мечтаят и дойде отрезвяването
Започнаха тежките мачове в края на сезона. Дербитата, в които ЦСКА трябваше да направи последна крачка към титлата. И отборът се провали. Загуби от Левски, Черно море и Литекс и шампанското отиде на „Герена".
Така доброто начало при „Титан" бе последвано от кошмарен финал на сезона. Всичко отиде по дяволите точно на последната права от шампионата.
Нов сезон - нова надежда. Въпреки провала Любо Пенев запази поста си. Направи се поредната мащабна селекция, в която бе акцентирано на българските играчи. Точно през лятото на 2009 година в ЦСКА бяха привлечени няколко много добри попълнения, като Иван Стоянов и Костадин Стоянов от Сливен и Спас Делев от Пирин. Останалите, общо взето, бяха шкарто. И най-вече -Орлин Орлинов и Николай Манчев. А да не забравяме, че по същото време в отбора на проби пристигна Грег Ментето, доведен от един от многото съветници на босовете Николай Ишков.
ЦСКА все пак успя да направи нелоша селекция. Стартът на новия сезон бе ударен. Червените полетяха към титлата, а в същото време успяха да влязат 8 групите на Лига Европа след историческа победа в Москва над Динамо, воден от суперзвездата си Кержаков. Така историята взе да се повтаря и феновете пак се размечтаха. До края на октомври и дори в началото на ноември ЦСКА бе лидер в класирането и малцина се съмняваха в спечелването на титлата. Така дойдоха мачовете с Миньор на "Армията" u Литекс в Ловеч, в които червените допуснаха две поредни загуби с обща голова разлика 0:5. И всичко в клуба се разклати.
От този момент започна пропадането
Любо Пенев вече бе заложен на дръвника и раздялата с него бе въпрос на време. Предопределената треньорска развръзка стана факт в началото на януари, когато той бе уволнен, а поста получи Йон Андоне. Оттук нататък всичко в ЦСКА беше само епизодични проблясъци и много, много тъга.
Победите над Рапид във Виена и Левски на Терена" станахаединствените поводи за голяма червена радост. Прекрасно, но твърде недостатъчно за клуб като ЦСКА.
Босовете на "Титан" Борисов и Иванов допуснаха значителен брой грешки и показаха въпиюща футболна некомпетентност. Освен това те не успяха да направят и добър екип. Текучеството бе огромно - както на играчи, така и на треньори и директори. А това показва само едно -новите шефове нямаха идея как да карат влака. Основната идея сякаш бе да спрат вътрешното източване на ЦСКА. В това успяха, но не можаха да направят силен, респектиращ и работещ екип. Така се стигна до безумни трансферни решения, до абдикацията от "Армията", занемаряване на школата и войната с феновете. Заплатите на служителите постоянно се бавеха с 3-4 месеца, на играчите с по два.
Всъщност "Титан" мина по пътя на Илия Павлов, Васил Божков и Александър Томов. Всеки един от тях също имаше периоди на война с голяма част от публиката, с плащанията, с школата. При "титаните" обаче 6 един момент ситуацията излезе извън контрол. Прекратеният мач с Мездра заради нахлуването на феновете, съпроводено с ехидната усмивка на Дучето, отприщи войната на ръководството с тарторите на Централния фенклуб, които се бореха за едни 3 хиляди лева, които им бяха спрени. 3 бона, ама не на месец, а на мач. Започнаха бойкоти, скандирания, транспаранти, обиди. На преден план излезе дори фигурата на Калоян Стоянов. Поредният голям гаф.
Общо взето, шефовете на ЦСКА нямаха адекватни решения, но по-лошото е, че нямаха и стратегия. Не знаеха къде са попаднали, правеха абсурдни изказвания и предприемаха безумни ходове, обградени от техните съветници. Точно хора от тяхното обкръжение първо им натресоха Андоне, след това Емил Костадинов, а после и Гьоре Йовановски. За всички тези назначения 8 Титан" послушаха други хора и естествено сега горчиво съжаляват, защото сами си плащат сметката.
Новите собственици не само абдикираха от дома на ЦСКА -
"Българска армия", но и не обърнаха подобаващо внимание на школата, която бе напълно занемарена. Още един голям минус. Не бива да забравяме, че излъгаха прекалено много клубове, като не бяха коректни при спазването на договорите, които лично те, а не Томов, са подписали.
Разбира се, има и доста положителни моменти от управлението им. Те успяха да осигурят лиценз на ЦСКА в два поредни сезона въпреки много тежкото наследство, което получиха. Сега са на път да покрият изискванията и за тази година. Да, това е част от неотменните им задължения и не би следвало да се таксува като някакъв голям успех, ако налице не бяха утежняващи обстоятелства, наследени от Томов. "Титан" са и първите ръководители на ЦСКА от 20-ина години насам, при които отборът има положителен баланс във вечното дерби. Червените на два пъти успяха да надиграят и победят Левски убедително. Вторият успех ще се помни дълго, защото първо, бе неочакван, второ, бе категоричен и трето, бе постигнат на "Герена".
При тяхното управление се стигна и до две много значими международни победи на чужд терен - над Динамо Москва и Рапид Виена. Изигра се и най-посетеният домакински мач на ЦСКА за последните 20 години - този с Фулъм, проследен от 36 000 зрители на "Васил Левски".
Те са единствените ръководители, които започнаха да инвестират в базата. Досега са дали над 2 милиона лева за подобрения по обекта в Панчарево, където ремонтът бе временно спрян от държавата, u стадион "Българска армия". Това също трябва да бъде оценено.
Така че не всичко е в черни краски. Има желание от тяхна страна, има добронамереност, но липсва компетентност, липсва познаване на средата и материята. Затова и все още не са вдигнали трофей над главата си. Хората обаче хвърлиха много пари, показаха желание и в нито един момент не търгуваха с ЦСКА, така както го правеха други. Естествено, оценката за тяхното управление на този етап няма как да бъде положителна. Но ако те са си взели поука от допуснатите гафове, което е леко съмнително, то нещата в ЦСКА оттук нататък могат да изглеждат много по-добре. Желание има, но трябва също подход, стратегия и най-вече компетентен екип.
"Тема Спорт"
