По принцип сблъсъкът между Милан и Наполи не е сред най-големите дербита на Серия А. През втората половина на 80-те години на XX век обаче двата клуба имат един от най-стойностните формации в цялата на история на италианския футбол. „Росонерите" са господарите на Европа, водени от легендарното холандско трио Марко ван Бастен - Гулит - Рийкард.
- Ван Бастен, по трудно ли ще бъде на Милан в събота, отколкото на вас срещу Наполи на Марадона?
- Да спечелиш срещу този съперник по мое време си бе цяла епопея, особено в Неапол. През пролетта на 1988 г. го направихме 2 кръга преди края и това на практика ни донесе титлата. Ние също имахме големи шампиони, но според мен ги превъзхождахме като отбор.
- В събота Милан и Наполи играят отново, но този път залогът е като че ли второто място...
- Не знам дали ще мога да гледам мача по телевизията, но със сигурност ще викам за Милан. Този клуб завинаги остава в сърцето ми, но се надявам мачът да е атрактивен. Пък и Марадона....
- Какво за него?
- За него футболът е радост. Той е великан, световен шампион, но когато му дадеш топка се превръща в дете. Именно тази магия превръща играта в най-великия спорт в света. Не бива да забравяме това. Днес всички мислят за бизнес, но хората ходят на стадиона заради такива като Марадона.
- И заради вас също?
- Тайната ни бе, че се забавлявахме, не само на мачовете, но и на тренировките. Разбира се, това бе един звезден Милан с велики шампиони на всеки пост, но най-голямата ни сила бе в хармонията по между ни. Мисля, че ако не бях приключил преждевременно кариерата си заради травма, щяхме да сме без конкуренция още 3-4 години не само в Италия, но и в света.
- Работили сте и с Ариго Саки и с Фабио Капело. Според вас кой е по-добър?
- И двамата са велики треньори, но лично аз предпочитах Капело. Той даваше повече свобода на футболистите и бе склонен да се доверява на въображението им. При Саки всичко бе предварително из-калкулирано до най-малките детайли, но в психолигически план неговият метод бе много изхабяващ.
- Днес обаче Милан е извън големите в Европа и Шампионската лига. Според вас какви са причините?
- Болезнено е да ги гледам как играят домакинствата си пред полупразни трибуни. Липсват големи фигури на терена, но още повече модерна структура.
- Затова ли Ювентус от години командва парада в Италия?
- Това е малко парадоксална история. Милано е далеч по-привлекателен като икономически условия и жизнен комфорт от Торино, а и двамата му отбора не вървят. За сметка на това навремето в Торино инвестираха в бъдещето и сега берат плодовете на успеха.
- Може би с парите на китайците нещата ще се променят?
- Не мога да си представя, че собствениците на Милан и Интер ще бъдат китайци. Не го приемам Тук не става въпрос само за история и традиции. Някои неща, просто нямат цена.
- По ваше време Серия А беше най-силното първенство в света. Какво се обърка след това?
- Италия имаше огромно предимство, но не успя да го управлява правилно заради скандали и организационни проблеми. Мислехте прекалено много за пари, но когато си фокусиран само в днешния ден, не си готов за утрешния. Другият проблем бе, че телевизията бе много по-важна от хората по стадионите.
- Как тогава да опазим футбола?
- Ще кажа нещо, което няма да се хареса на мнозина. Трябва да се играе по-малко, защото в противен случай футболистите се изцеждат и цялото ниво пада. За мен не би трябвало да има първенства с по 20 отбора. Бройката им трябва да се намали. Ще загубим пари, но ще спечелим качество.
- По-силен ли бе футболът по ваше време?
- Трудно е да се направи преценка. И днес има големи футболисти - Меси, Кристияно Роналдо, Ибрахимович. Това, в което съм убеден е, че ако те играеха по мое време щяха да вкарват повече и да тичат по-малко.
- Кой е най-красивият гол, който сте вкарал?
- Много хора ще кажат, че това е онзи удар срещу СССР на финала на европейското през 1988 г., но истината е, че тогава просто имах късмет. Тази топка спокойно можеше да отиде в трибуните. Аз си харесвам най-много една задна ножица на Аякс - Ден Бош. Исках да я изиграя точно по този начин и с риск да съм нескромен твърдя, че трудно може да се направи по-добре.
