Уморените песове на Юве не искат да учат нови трикове

 Трябва да благодарим на Господ, че имаме Ата­ланта. В по­редния сезон, в който Ювентус върви безпро­блемно към скудетото, Ла Деа постави на колене своя именит съперник. Бяха необходими две дуз­пи, за да могат шампио­ните да спрат машината на Гасперини, като нака­зателните удари предиз­викаха много полемики дали изобщо трябваше да бъдат отсъждани. Има­ше обаче много по-сери­озни проблеми, върху които да „бианконерите" да мислят.

Защото Аталанта за по­реден път защити статуса си на най-добрия отбор в Италия към настоящия момент, помагайки ни да не загубим любовта си към футбола по време на пандемията. Подобно нещо можеше да се каже и за Милан, но тимът на Гасперини до­минираше над „старата госпожа" като гост срещу съперник с пълни сили с Дибала и Матайс де Лихт в състава си.

В интерес на истината Сари има огромна работа пред себе си. Задачата да трансформира стила на шампионите няма как да мине без транзитен сезон и дори можеше да се жертва една кампания без трофей. Челси вече показаха какво не трябва да се прави с този тре­ньор при последните му месеци в Лондон. Маурицио спечели Лига Европа и класира „сините" в ШЛ, но феновете не бяха доволни от неговата интерпретация на най-ве­ликата игра. В същото време самият наставник не бе подкрепен достатъчно на трансферния па­зар с едва три попълне­ния - Жоржиньо, Ковачич и Игуаин.

Изчезването на първо­началния ефект „Сари" изглежда не кара Андреа Аниели и ръководството на клуба да се замислят. Миналото лято трябваше да маркира старта на революция, започвайки под­мяната на старата гвар­дия с по-млади и пози­тивни футболисти. Вместо това тимът изглеждаше тотално объркан срещу Аталанта, сякаш заседнал между миналото и настоящето. След години на усъвършенстване под ръководството на Алегри не бе логично шефовете да очакват изведнъж да променят успешно фор­мулата, която донесе осем поредни титли. Аниели и компания явно решиха, че играчите на Юве трябва незабавно да се адаптират към сти­ла „Сарибол".

Тъжно е, че не можеш да научиш старите кучета на нови трикове. А „бианконерите" са точно това в момента - уморени пе­сове без желание за про­мяна. Показателна бе и реакцията на Кристияно Роналдо, който изравни на два пъти от дузпа. Вместо да грабне топката и да се върне бързо към центъра, той просто бе щастлив да изпълни за­пазената си марка праз­нуване. Не изглеждаше като действие на играчи, търсещи победата на вся­ка цена.

Срещу Аталанта шам­пионите бяха надиграни тотално в средата на те­рена. Едно време Юве имаше Погба, Пирло, Видал и Маркизио, които вършеха всичко и носеха повече от 20 гола през всеки сезон между 2012 и 2015 г. Досега през нас­тоящата кампания хал­фовете на Юве са допри­несли със скромните 7 попадения За сравнение бергамаските са с 15. Още едно потвърждение колко малко е влиянието върху тима на привлечения от Арсенал Аарън Рамзи.

Родриго Бентанкур може и да израства в ро­лята на плеймейкър, но развитието му ще бъде замразено докато си пар­тнира с играчи като Матюиди, Рабио или Кедира. Размяната на Пянич за Артур е стъпка в правил­ната посока, но Сари се нуждае от нещо много повече. Окуцялата халфова линия на „бианконерите" стигна до дъното, когато в един момент от дербито с Аталанта гос­тите не позволиха съпер­ника да изнесе играта от своята половина в про­дължение на осем минути. Както се видя, халфовете на Ювентус не само не могат да вкарват, но не умеят и да пресират както трябва.

Атакуващият подход на Аталанта печели бързо фенове навсякъде, а тях­ната способност да от­криват скрити таланти е най-важният им актив. Рамзи, Сандро, Дъглас Коща и Игуаин така и не могат да направят раз­ликата за Юве от пейката, докато Руслан Малиновски го направи, вкарвайки втория гол за Аталанта в Торино. Тук трябва да споменем и за Адриен Тамезе. 26-годишният фран­цузин почти не игра за Ница преди през януари да премине в Бергамо и сега да се включи на мяс­тото на Фройлер все едно е несменяем титуляр.

Двете дузпи срещу Ата­ланта показаха колко из­останал е Ювентус, щом разчита на наказателни удари, за да измъкне ра­венство, независимо сре­щу кой съперник. „Бианконерите" са с осем точки аванс на върха шест кръ­га преди края. Те поста­виха високо летвата през последните години, но това не трябва да ги за­блуждава. Защото е факт, че това е най-слабият им тим, който ще прегърне скудетото.

Меридиан мач, Football Italia