Малко са по-добрите моменти да обявиш, че напускаш един клуб от победа с 6:1, особено ако тя е изкачила отбора на върха в класирането. Всъщност това, което Луис Енрике съобщи в сряда вечер едва ли е изненадало някого на „Камп Hoy". От лятото насам специалистът е постоянен обект на критики, но разгромът с 0:4 от ПСЖ бе онази червена линия, от която вече няма връщане назад.
Барса просто няма стария интензитет. Предимствата от звездното трио Меси - Неймар -Суарес започнаха да тежат по-малко от липсата на умение в защита и все по-засилващия се дефицит в халфовата линия Още от есента имаше доста предупредителни знаци -не само при загубите от Алавес и Селта, а и апатичните равенства срещу Малага, Виляреал и Бетис.
Преди отборът ужасяваше съперниците си с яростното пресиране при загубата на топката, но тази тактика може да бъде контрирана с още по- яростно пресиране -урок, изнесен нагледно от ПСЖ. В зенита си Барса черпеше сила от съчетанието на националната и тактическата си идентичност. Миналия уикенд срещу Леганес в състава обаче имаше само един каталунец. Неймар и Луис Суарес, разбира се, промениха динамиката на тима, както и Иван Ракитич. Те направиха Барса по-директен в атака, в тон с генералната тактическа еволюция на футбола, и със сигурност разнообразиха играта. Привличането на Арда Туран и Андре Гомеш обаче бе напълно в противовес на философията на клуба. Те са черноработници и биткаджии, а не футболисти, способни да участват в дълги разигравания. Това на свой ред породи други проблеми, най-вече отдясно, а също и в ролята на Бускетс.
Луис Енрике неизбежно понесе огромната част от критиките, ала срещу Леганес най-крайните ултраси скандираха неговото име. Това бе признание, че треньорът е изкупителната жертва за чужди провали, най-вече при селекцията. Връзките с феноменалния тим на Гуардиола се разпадат лека-полека, създавайки усещането, че цялата философия на клуба се нуждае от преосмисляне.
Джонатан Уилсън, Sports Illustrated