Златко Янков е част от онова златно футболно поколение, което радваше цяла България с успехите си. Легендарният полузащитник бе скромен и на терена, и извън него – рядко говори и дава интервюта. На днешния 17 ноември направи изключение за екипа на Букмейкър Рейтинги. Ето какво каза Златко Янков по доста теми – както за сегашния национален отбор, така и за онзи отбор, който точно днес, на днешната дата „взриви“ България и света…
- Златко, днес се навършват 27 години от 17 ноември 1993-та и „Парк де Пренс“, звъняха ли ти да ти честитят?
- Вие сте първите. Благодаря ви. Времето си минава, годинките се нижат една след друга и спомените избледняват. Но няма как, това е паметна дата и завинаги остава в спомените ни.
- Колебая се дали да говорим за настоящия национален отбор точно днес на тази дата…
- Какво да говорим?! Да се стягат и да играят. Какво да кажа друго. Да се надяваме, че ще дойдат по-добри дни. Истината е, че правим доста грешки в защита, пред гола сме ялови. Онзи ден не успяхме да вкараме дузпа.
- По ваше време Стоичков, когато застанеше зад бялата точка…
- (прекъсва ме). И ние отиваме на центъра. Знаехме, че ще бъде гол.
- Защо сега футболистите изглеждат, че излизат на терена и мислено още преди мача са загубили?
- Няма постоянство, в един мач покажат малко по-добро лице, в другия – нищо. Те, ако играят и мислят, че ще загубят мача… Няма такова нещо. Футболистите на противника и те са живи хора. С какво повече от нас са финландците?! Имат един вътрешен халф и голмайстора Пуки. Какво толкова… Като мине загрявката, ако е имало напрежение, всичко приключва до началото на мача. И ние не сме били убедени, че ще бием Франция 93-та година, но знаехме какъв ще бъде залогът, ако спечелим този мач. Нас не ни устройваше и равен, само победа!
- Уместно ли е да те питам за някакво сравнение, макар че вече почти 30 години сравняваме?
- Няма смисъл, ние тогава бяхме концентрирани само във футбола. При нас имаше сериозна дисциплина. Всеки преследваше не само отборната цел, но и своите лични цели. Един иска да се докаже и да направи трансфер в по-силен отбор в България, друг – да излезе в чужбина. Аз, Кременлиев, Цанко Цветанов и Хубчев тогава играехме в Левски. Същото ядро бяхме и в САЩ. Представяте ли си колко силно беше вътрешното ни първенство тогава.
- За какво се сещаш от мача с Франция на днешната дата, макар че всичко е изписано и изговорено?
- Спомням си, че господин Пенев ми беше казал, че ако има центрирания от статични положения, да се връщам и да скачам заедно с Ерик Кантона. Да помагам на защитниците. Това обаче не важеше при игрови ситуации, аз имах други задачи по-напред – към центъра на терена, имах други хора, които да пазя. Ако си спомняте, попадението на Кантона стана точно след центриране от игрова ситуация и свалена топка към него в наказателното поле. Тоест, аз нямаше как да съм в наказателното поле и да играя с него. Боби вече ми беше казал: „Прави това, което си правил досега…“ Знаете изказа на Стратега.
- Къде на терена беше, когато Емо Костадинов вкара гола?
- Последните 30 минути от мача постоянно гледах времето. Минутите минаваха, аз само си повтарях: „Нямаме време, няма да ни стигне времето.“ Като влезе Давид Жинола си казах: „Този ще ни побърка.“ Аз познавах Жинола от един юношески турнир в Тулон. На нас треньор ни беше Боре Ангелов. Жинола ги минаваше по няколко противника. Оказа се, че ни помогна на „Парк де Пренс“. При гола на Костадинов бях зад центъра няколко метра, но видях топката как влезе под гредата.
- Много се говори за тишината след това.
- Французите нямаха кръв по лицата, бяха избледнели. Огромна тишина! Спомняте си, че преди мача пуснаха един петел на игрището. Вероятно уж да им е на късмет, а нас да ни сплашат. На нас обаче ни дойде настроение.
- За първи път в чужбина игра във Валядолид. Какви спомени имаш от престоя си там?
- Бяхме в един отбор с Каминеро, с Амависка. През пролетта на 1993 година бяхме в Сегунда дивисион. Спечелихме промоция и се върнахме в елита за следващия сезон 93/94. Някъде през март месец 1993 година играхме с Барселона четвъртфинал за Купата на Краля. Отборът на Барселона беше настанен в нашия хотел преди мача. Малко преди 22:30 часа Стоичков ми звънна по телефона: „Ще отидеш ли да ми купиш цигари?“ Йохан Кройф ги следеше, в 22:30 часа всички трябваше да са по стаите – никакво излизане. Как няма да отида (смее се). Тогава Барса ни поведе с 2:0 рано-рано, Гуардиола вкара единия от головете. Победиха ни с 3:1.
- Доста години и уважение натрупа и в Турция, поддържаш ли връзки с някои от там?
- С Роберт Просинечки и до днес поддържаме контакт, тъй като аз бях 2-3 години в Турция – в Сивасспор и Бурсаспор. А той в момента е треньор на Денизлиспор, преди това беше в Кайзериспор. Запознахме се с него още, докато бях в Испания, а той играеше за Реал Мадрид. От Бешикташ запазих също добри познанства
- Накъде върви бургаският футбол и по-точно Черноморец?
- В момента отборът е на първо място в Трета лига и целта ни е да влезем във Втора лига. В Управителния съвет на клуба съм. Кишишев ръководи нещата в клуба, а Слави Костенски е треньор. Силно се надявам да успеем да се върнем в професионалния футбол, където е мястото на Черноморец.
