Цвети Пиронкова: Синът ми расте и вече почти ходи

Най-добрата българс­ка тенисистка в послед­ните години Цветана Пиронкова в момента има по-различни грижи. Пловдивчанката гледа сина си Александър и се занимава с нови проек­ти.

- Ти винаги си се инте­ресувала от мода, сега ве­че се занимаваш с това. Лесно ли се получи пре­ходът?
- Просто се получи. В първия свободен мо­мент, който имах, реших да се захвана наистина сериозно с това, да не остане само мечта и идея. Отне ми време, разбира се, все пак това е ново амплоа, трябваше да проуча нещата, да намеря партньори, с които да работя. Но смятам, че се справихме добре, имаме добър екип и тепърва ще предлагаме все по-интересни неща.

- На последния ти тур­нир за момента - на „Уимбълдън", се появи с екип на твоята марка. Как те приеха другите тенисистки?
- Непрекъснато ме раз­питваха, защото това ви­наги предизвиква инте­рес. Неслучайно много от тенисистките, да не кажа - всички, много се вълнуват, когато идва нов турнир от „Големият шлем", защото тогава обикновено марките им изпращат новите обле­кла. Когато аз се появих с моята марка, получих одобрение.

- Името на марката оз­начава ли нещо специал­но?
- Това е комбинация от думи, свързани с моето име, и други думи, които ме описват като energetic, athletic.

- Липсва ли ти тенисът в момента?
- Няма как да не ми липсва, при положение че това е нещото, което съм правила цял живот. Но ежедневието ми е до­ста натоварено и забър­зано и не ми остава много време да се вайкам, че в момента не играя тенис. За мен тенисът е начин на живот. Дори и да не играя про­фесионално, аз винаги съм около него по един или друг начин. Винаги ще играя тенис.

- Гледаш ли мачове по телевизията, когато имаш време?
- Да, когато предават по-големите турнири. С огромно удоволствие ги наблюдавам.

- Как е най-новият член на семейството?
- Добре е, расте и почти ходи вече.

- Имате ли идея вече какъв да бъде синът ви -футболист като баща си или тенисист като майка си?
- Рано е още. Няма да му налагаме идеи и мне­ния, какъвто той преце­ни, такъв ще стане.

- Много ли е трудно да се откъснеш от профе­сионалния спорт след толкова години в тениса и да влезеш в друга роля?
- Мисля, че при мен се получи много естестве­но. Вече бях узряла за този момент да стана майка. Така че детето се появи в най-подходящия мо­мент. Нямаше никакъв стрес, какъвто други съ­стезатели са споделили, че са получили, защото едва ли не животът им става празен. Смятам, че при мен всичко стана плавно.

- Имаш ли планове да се връщаш на корта? Или сега не ти минават подобни мисли през гла­вата?
- В момента фокусът ми е другаде. Не мога да кажа да, не мога да кажа не, защото не съм се от­казала. Ако преценя, имам шанс да се върна благодарение на правилата на WTA (Женската тенис асоцация - б.р.), които дават възможност на майките да замразят ранкинга си. Така че бих могла в един момент да се възползвам от това.

- Нещо повече за ака­демията ви в Пловдив?
- Върви, вече имаме из­градени кортове, през зимата са покрити с ба­лон. Надявам се съвсем скоро да можем да обя­вим официално открива­нето. Не съжалявам за нищо.

- Като се върнеш назад във времето, съжаляваш ли за нещо, което си искала да постигнеш, а не се е получило?
- Не. Не мога да кажа, че има нещо, за което съжалявам. Аз минах през абсолютно всички етапи на професионалния те­нис. Зад гърба си имах моето семейство и един-два лоялни спонсора, които са ме подкрепяли още от детските ми годи­ни. Това е бил моят екип и с тяхна помощ съм ус­пяла като състезател да постигна това, което всички знаят. Няма за какво да съжалявам.

- Какво ново да очаква­ме от теб?
- Доста нови неща се случват около мен в мо­мента. Имахме щанд по време на Sofia Open, кое­то за мен е интересен опит. Имах възможност­та да се срещна с хората, които са ме подкрепяли през годините, а те го правят и сега. Много се радвам, че има такова от­ношение към мен. Бла­годаря им.