През лятото на 2007 г. Цветан Генков направи последния крупен трансфер от България в чужд клуб. Нападателят премина от Локо (Сф) в Динамо"(М) срещу 2,25 млн. евро. 24-годишният голмайстор от Мездра разказа пред "24 часа" с какво се е променил след заминаването си в Русия.
- Г-н Генков, как оценявате изминалата 2008 г.?
- Ако трябва да го направя с една дума, тя ще е - положително. Мога да кажа, че вече почти напълно се адаптирах към обстановката. За това ми помогнаха и хората в Динамо. Всички се отнасят перфектно с мен. Бих казал, че вече ме приемат като руснак. Нормално след идването ми в Динамо ми бе доста сложно на терена. Това и сега е така, но с времето почнах да се чувствам все по-комфортно там. Естествено, задачата ми е да продължа да се развивам.
- Разкажете как живеете в Москва и все пак има ли нещо, с което не може да свикнете?
- Все пак сме близки с руснаците и затова твърдя, че съм свикнал с всичко. В началото ме стряскаха задръстванията и някои други неща, но това отмина. Живея в апартамент, който се намира в 6-етажен блок. Кварталът е приятен и спокоен. А най-хубавото е, че от там до базата на Динамо разстоянието е само 5 минути с кола. Придвижвам се със служебен автомобил - "Мицубиши Лансер".
- Какво представлява базата на Динамо?
- Когато пристигнах в този отбор, тя не бе нищо особено. Тогава обаче тренирахме на обект, който бе взет под наем. Вече се подготвяме на специално построената нова база, в който клубът вложи над 60 милиона долара. Ако трябва да опиша всичко, което има в нея, сигурно ще говоря поне половин час. Осигурено ти е абсолютно всичко. Имаш стая, а при желание може и да си с друг в нея. Там може да се живее дори без да се прибираш в апартамента си, няма какво да ти липсва. Има и забавления като билярд и други. Басейнът пък е толкова голям, че не знам дали в България има подобен.
- А частта за тренировки какво представлява?
- Оставям настрана перфектните терени. Има цяло крило, в което има, да речем, 20 стаи. Във всяка от тях има по 2-3 уреда за медицинско възстановяване. Разпитвал съм за цените им. Почват от 3 и стигат до 400 хиляди долара. Ще ви дам пример с един уред за не съм сигурен в името, но мисля, че бе за лъчолечение. С него например се разбиват хематоми или се лекуват други неща. Той струва 200 хиляди. Когато още не бе направена базата, ходих в московска клиника на подобна процедура. Там тя струваше 300 долара, а трае 10 мин.
- С кого сте най-близък в отбора?
- Полякът Мачей Ковалчик. Много готино момче. Той дойде в Динамо след мен. Вярно, че и аз съм почти нов, но му помогнах за някои неща и така се сближихме. Винаги сме в една стая при гостувания. Разбираме се чудесно. В българския, полски и руския има много общи думи.
- Общувате ли с другите българи в руското първенство?
- Да, чуваме се редовно по телефона. Най-вече със Захари Сираков от Амкар и Александър Младенов, който е в Том. Идвали са ми на гости, но аз още не съм ходил.
- За първи път от 11 години Динамо взе медал. Завършихте на трето място, как го отпразнувахте?
- Подобаващо. В Русия се тича много, но и се празнува добре. След последния мач за сезона на стадиона бе организиран общ празник с феновете, който бе доста вълнуващ. Последва и банкет, на който се почерпихме за успеха. Сега обаче почва по-трудното. Трябва да се върви по-нагоре и в "Динамо" определено има такива амбиции.
- Може ли като Рубин, който стана шампион, да изненадате другите фаворити?
- Трябва да съм оракул, за да кажа нещо. В Русия футболът е на много високо ниво и наистина е непредвидим. Битката е страхотна и нещата се обръщат много лесно. Напрежението е голямо. Ще дам следния пример за това колко са изравнени силите. През изминалия сезон Динамо загуби мачове срещу отборите, които завършиха на последните три места в класирането. За сметка на това победихме почти всички отбори в челото на таблицата.
- Пропуснахте част от мачовете заради контузии. Резултат на натоварването ли бяха те?
- Не, просто първия път стъпих накриво, а след това противникът падна тежко върху глезена ми. Отидох на консултации в Германия, защото отокът и болките не стихваха. Видяха и двата и решиха да се направят операции. Успях да се възстановя приблизително бързо и сега всичко вече е наред и се чувствам добре. Все още обаче ходя на рехабилитационни процедури.
- Кое различава според вас най-много руското от българското първенство?
- Най-вече финансите, както и манталитетът нашефове и футболисти. Вече всички усетиха, че руските отбори се конкурират успешно с европейските грандове. Наливат се страшно много пари и това дава резултати. Припомням сумата от 60 милиона долара, отишла за базата на Динамо. При наличието на подобно финансиране сигурно и нещата в България ще се променят. Ще се мисли само за победа. И сега всеки от нашето първенство ще ви каже, че винаги излиза за нея на терена. Но въпросът не е в думите. В Русия и манталитетът е в тази насока. Затова и резултатите са непредвидими. В кръга на шегата ще кажа, че ако реша да залагам в Русия, няма да уцеля резултата на нито един мач. В България сигурно ще позная поне половината.
- Означават ли думите ви, че и вашият манталитет вече е променен?
- Със сигурност. В Локо (Сф) давах 100 процента на тренировки, както и в мачовете. В Динамо обаче знам, че тези 100 процента от тренировките не стигат на терена, а там трябва да дадеш 200. Има притеснение преди всеки мач. Ако трябва да съм честен, на лагер преди някои мачове на Локо съм бил даже ненужно спокоен. Променил съм се и в чисто физически аспект. Когато пристигнах в Динамо, теглото ми бе 86 килограма. След 2-3 седмици тренировки стигнах до 80 кг. Захванах се със здраво във фитнеса. В момента съм 84 кг, но с доста по-различно количество мускулна маса.
- “Любимият” въпрос на футболистите: как прекарвате свободното си време?
- Нямам много такова. В зависимост от тренировкита съм по 6 или по 9 часа на базата на Динамо. Когато имам време да изляза, правя, каквото всички останали. Пазарувам, обичам да хапна в хубав ресторант. При победа на отбора следва свободен ден и отиваме на дискотека с момчетата от отбора да се забавляваме.
- Кое от България ви липсва най-много?
- Може би природата. Много харесвам родния си град Мездра и неговата природа. Това е и причината и тази зимна ваканция да прекарам само там. Много мои колеги предпочитат да отидат на различни екзотични места. Мен обаче ми е най-приятно да съм си в Мездра.
- В България учихте английски и следвахте. Докъде сте стигнали с тези неща?
- Твърдо съм се навил да науча английски. Знам за какъв човек ще ме смятат, ако не го направя. Вкъщи слушам дискове и уча думи. Все още обаче ми е доста трудно да се отпусна, когато трябва да говоря. С висшето образувание засега съм до II курс в НСА. Нямам възможност сега да продължа, но със сигурност ще искам да стигна до диплома.
- За какво харчите парите си и в какво бихте ги вложили?
- Най-вече давам пари за дрехи. Иначе плановете ми са да си построя собствен дом. Говоря за къща в Мездра. Освен това ще си купя и апартамент в София, но всичко по реда си.
- Домът е свързан и със семейство. Мислите ли вече в тази насока?
- Да. На моята възраст трябва да почна да се замислям. Имам нужното заплащане, за да се грижа добре за семейство, само че все още нямам подходящия човек до себе си. В момента си търся приятелка.
