Треньорът на Гьозтепе и бивш такъв на Левски Станимир Стоилов даде специално интервю за Гонг.
Днес публикуваме втората част от него, в която Мъри говори за любимия си клуб. Първата част, в която говори за Гьозтепе, вижте тук.
Във втората той сподели дали съжалява за напускането си, минало ли е за клуба, както се изрази мажоритарният собственик Наско Сираков.
Специалистът говори за договора за управление, който имаше спонсорът, защо не се състоя пресконференцията, на която трябваше да се обявят как са натрупани дълговете на „сините“ през годините, сдружение „Левски на левскарите“ и може ли публиката отново да се обедини.
Измина малко повече от година, откакто си тръгнахте от Левски. Има ли е моменти през това време, в които да съжалявате за това ваше решение?
– Винаги съм съжалявал, когато съм напускал Левски или съм бил уволняван. Левски е клубът на моето сърце. За мен най-важното, когато съм работил там, е било Левски да е добре. Има някакво съжаление, но не съжалявам заради решението, което взех и причините, поради които го взех. Аз винаги съм имал само една страна – футболната истина. Не исках да подвеждам и лъжа хората. Аз се върнах в Левски заради привържениците и заради това, че клубът беше фалирал. Вече нямаше къде по-надолу. Намерих една пустош, която трябваше да се превърне поне в оазис. Заради това се върнах. Благодарение най-вече на привържениците, които повярваха в нашата задача, на спонсора, на футболистите и на нас като треньори, успяхме да докараме нещата то това, което се старахме. Клуб на 110 години не можеше да изглежда фалирал в трите направления – морално, спортно-технически и финансово. Основната причина беше тази – привържениците и фалиралия клуб, който имахме.
В едно интервю наскоро казахте, че не искате да работите със спуснати спонсори и ръководители. Доста хора явно не разбраха какво точно визирате…
– Всички хора, които ръководиха клуба до моето присъствие са били предложени или са били служители на генералния спонсор. Направете си сами изводите. И естествено, влиянието на скрития собственик върху собственика на клуба. Това казва всичко точно и ясно. Мога и имена да изброя – Венци Димитров, Боби (б.а. Георгиев) и Боримиров бяха служители на спонсора. Крайният собственик си ги назначи в Левски, за да може по-точно да си прокарват всичко, за което имат интерес. Не казвам, че винаги е било в ущърб на Левски, но много пъти е във вреда. Когато обаче имаше конфликт между клуба и спонсора, в повечето случаи се избира спонсорът.
Малко повече от година след вашето напускане се появиха информации, че този договор вече не е факт (б.а интервюто е правено часове преди официално да бъде обявено, че консултантският договор вече не съществува). Можеше ли това да се направи още тогава и сега клубът да не е в това състояние, в което се намира?
– Когато съм вън от клуба, не коментирам детайли, които не знам. В момента мога да коментирам, ако гледам мачове, да кажа чисто игрово какво ми харесва и какво не. За договора – това можеше да се направи. Дори да беше запазен този договор, можеше да бъде много по-гъвкав. При тръгването ми съвсем ясно предложих конкретни условия – да ми се гласува доверие в спортно-техническа част и да ми се постави най-високата задача – спечелване на шампионска титла. Ако клубът искаше да стане шампион или аз да си тръгна по нормален начин, щеше да приеме условието. Сега април, когато Левски загуби титлата, нямаше да чуят повече за мен и щяха да имат най-лесното извинение – той пое ангажимент и не го изпълни. Явно нямаше такива амбиции.
На изпълнителния директор (б.а. Ивайло Ивков) казах да се постави цел да се покрие главницата за НАП, която сега се покри – 5 милиона. Ние предната година покрихме лицензионни задължения между 4 и 5 млн. Те висяха като меч върху главата на Левски. Ако не бяха покрити, Левски беше във фалит. Ти отказваш титла за Левски, имаш други идеи как да решиш тези неща, решавай ги. За това моето присъствие не беше нужно вече. Винаги съм бягал, когато в Левски е имало недоизчистени отношения. Когато се върнах, мислех, че вече клубът е на хората. Сираков е приносител и пазител на акциите. Ние всички – треньори, ръководители, футболисти, привърженици и спонсора, да работим, за заприлича Левски на нормален клуб.
В няколко свои изяви пред медиите Наско Сираков каза, че сте минало за Левски. Предвид това, което направихте за Левски през тази година и половина, футболистите, които взехте и развихте, благодарение на които се плати главницата към НАП, как гледате на тези думи? Чувствате ли се минало за Левски?
– Важно е какво вършиш за Левски, когато си там. В момента не съм в Левски, но историята не можеш да я изтриеш. Тя си стои там. Не го пожелавам под никаква форма, но дано миналото не се налага да спасява отново фалиралото настояще. Това е моят точен отговор.
През последните месеци се изговориха доста приказки и от страна на някои фенове. Как гледате на всичко това? Част от тях ви наричат предател, друга част се огледаха в заплатата ви. Но в същото време никой не пита колко взимат Хосеп Гуардиола и Юрген Клоп, които също имат огромни успехи зад гърба си.
– Винаги съм уважавал мнението на феновете. Те винаги имат право. Те искат да гледат отбора си и победи. За финансовата част – винаги съм казвал, че съм изработвал стократно заплатата, която съм получавал във всичките си клубове. Парите, които съм донесъл като печалба на клуба са стократно повече от това, което аз съм получил. Затова плащат на треньори и ръководители. Затова на Клоп и Гуардиола им плащат огромни пари. Там никой не ги коментира, а те вършат работа и имат успехи. Във футбола е важно какво вършиш на терена и какво си оставил след себе си, а не колко взимаш. Видяхте какво има след мен, не е трудно да си спомним. Всичко останало са дребни заяждания и подхвърляния. Аз винаги съм уважавал мнението на феновете, но никога не съм искал да има разделение между нашите фенове. Всеки има право на собствено мнение.
В повечето случаи пропаганда или защитаване на лъжата не е много добра. Не прави добро на Левски. Истината се вижда на зеления терен. Другото можеш да го направиш – пропаганда пред медии, в интернет можеш да пишеш всякакви видове лъжи и измислици. На терена нищо не се скрива. Аз никога не съм крил нищо от хората на терена, а и никога не съм крил нищо. Затова и понякога не им харесват интервютата, които давам. Аз си знам моята истина и я казвам.
Истината на терена за Левски през този сезон е, че отборът няма да участва в евротурнирите. Вие винаги сте казвал, че каквото и да се случва, Левски на живот и смърт трябва да играе в Европа…
– В първия ден, в който се върнах, отборът от шест мача имаше четири загуби. Аз като един луд треньор казах, че Левски трябва да участва в евротурнирите. Аз работих близо година и половина и Левски стигна до Европа. Това е жизненоважно. Не отива на Левски под никаква форма да не участва в евротурнирите. Нямах възможност да гледам много отбора. Като резултати обаче явно, че годината е провалена. Като качество на играта не мога да коментирам, защото не съм гледал.
На последната си пресконференция като треньор на Левски бяхте попитан за колко време очаквате това, което сте изградил, да се развали. Напът е да се случи доста сериозна подмяна на отбора. Очаквахте ли толкова бързо всички футболисти, които привлякохте да бъдат освободени или продадени? Сега се говори за Хосе Кордоба и Рикардиньо…
– Мисля, че всички футболисти, които взехме, имаха цена. От нула лева, колкото струваше Левски при моето пристигане, вече цени от милион евро ги връщаме без да поглеждаме. Понеже се спомена Кордоба, три-четири месеца преди моето връщане бях казал на Сираков да погледнат Кордоба в Етър и ако им харесва, да го вземат. При всички положения той го е дал на скаути или треньори, но не е бил одобрен. Ние след това го взехме и виждате каква е цената му – и миналата година, и тази. Важно е кои ще бъдат следващите, когато продаваш. Планът и селекцията трябва да се направи така, че да знаеш кои ще заместят напускащите. Ако трябваше да избирам лятото, щях да подсиля отбора с един-двама силни играчи и бих запазил този отбор, за да се бори за титлата. Вместо да продавам играчи, да получа парите от евротурнирите и от футболните резултати. И да се продават играчи, които да могат да бъдат заместени. Никога не бих продал Сонко, а бих продал Кордоба. Със знанията, авторитета и интелекта на Сонко можеше по-лесно да играе млад защитник до него.
Случилото се с Петрис и Андриан Краев можеше ли да бъде предотвратено?
– Моето мнение е, че Анди Краев и Петрис трябваше да си подновят договорите. Ръководството трябваше да намери начин да ги убеди и да намерят съгласие. Тези разговори трябваше да започнат много по-рано. Когато един играч не е доволен от условията, трябва да се намери решение. Мнението ми винаги е било, че играчите трябва да уважават достатъчно клуба. Ние имахме предложение за Краев миналата година, но не го продадохме. Сега е голяма загуба, че го губим без пари. Не толкова като финансова загуба, а чисто игрово. Краев е юноша на Левски. Създаден от нищото – с изключителна работа и мъки от нас треньорите и от него като футболист. Той положи огромни усилия да стигне до това ниво. Не трябваше Краев с лека ръка да се отказва от това, което е постигнал, както и клубът да се отказва от него. Трябваше на всяка цена да се намери решение. Петрис е един играч с жалка заплата за футбола и дори за българския футбол. Каквото и да беше поискал, трябваше много по-рано да му се поднови договорът. Това са играчи, които хората ги харесват и можеха да държат Левски на високо ниво. Не съм участвал в тези неща и не мога да кажа повече, но това е моето мнение как трябваше да се завършат. Но не мога да кажа дали са били толкова невъзможни за клуба. Не трябва да се изпускат лесно български играчи. Левски имаше халфова линия само от български играчи, плюс вратарите. Това са четири позиции, които гарантираха постоянно присъствие на българи. Това трябваше да се надгради. Като дойдат неговативните резултати почваме с това, че няма българи. Беше изграден стил при нас – вратарят и халфовата линия да са български играчи. Нямаше шанс Левски да започне мач с по-малко от четирима българи. Не приемам тази тема с лимита на чужденци. Всеки клуб трябва да намери начин да си развива българските играчи, ако държи на тях, на школата си, на националния отбор. С рестрикции ще се окаже, че след една-две години българските играчи са по-скъпи от чужденците. При рестрикции водещите отбори ще искат да привличат най-добрите българи на този етап и цените ще отидат в тавана и пак ще плачем.
Друга тема от престоя ви в Левски е несъстоялата се пресконференция, на която щеше да се разкрие какво се е вършило през годините в клуба. Защо първо беше обявена тази пресконференция, но в крайна сметка не се състоя?
– Ще кажа истината каква е. Аз от първия ден исках да изнесем всички детайли по дълговете, които са натрупани в клуба през годините, защото много от хората и до днес се появяват и казват, че оставят Левски в прекрасно състояние. Исках да покажем истината каква е с цифри. На първия или втория Управителен съвет не се прие това може предложение, като почти всички бяха против това, в това число и Ивков. Когато започна разривът, Сираков дойде при мен един ден, даде ми данните и каза, че ще представим тези неща. Договорихме се на масата да седнем аз, Сираков, Ивков и Петър Ганев. Ивков и Ганев като изпълнителен директор и икономист да са по-конкретни, ако трябва. Започнаха да се получават скандали. Два-три дни преди пресконференцията Сираков ми каза, че няма да седне с Ивков на една маса. Пресконференцията не се състоя по тази причина. Не исках допълнително да има скандали или недоволни в самия клуб. Опитах се за последен път да туширам този негативизъм, който имаше в клуба, защото не беше приятно да ходиш на две-три места в клуба и да има негативизъм към другата страна. Затова казах, че ходя тъжен на „Герена“. Казах, че няма да седна на тази пресконференция, защото нямаше да се случи това, което се бяхме договорили. Не може да има пресконференция без изпълнителния директор на Левски. А и не искам да насаждам още напрежение между собственика и изпълнителния директор.
Никак не е приятно да ходиш на работа и да гледаш хора, които гледат на различни страни в последните месеци. Нямах проблеми с тези хора, които изброих. С всички работих на много добро ниво. Аз знаех какво искам и се борех за него.
Такъв случай е и този, в който пропуснахме футболист, който смятам, че щеше да донесе на Левски милиони. Беше готов да дойде в нашия клуб. Първо за без пари, а след това за смешни пари, които ме е срам да ги кажа. Точно заради тези конфликти го изпуснахме, а сега той е футболист на Ференцварош (б.а. Чебрайлс Макрецкис) и струва милиони. Това беше последното, след което разбрах, че няма да се случат нещата. Колкото и да се прехвърляше топката кой колко е виновен. Левски като отбор и аз като треньор загубихме един футболист, който имаше много качества и бъдеще в него и много финансови стимули. Нищо не се случи само и само да има друг виновен. В крайна сметка загуби отборът и клубът Левски.
Как гледате на това, че някои ветерани започнаха да ви критикуват, след като си тръгнахте – за това, че сте спрели отбора за ветерани, за заплатата ви? Защо много често се получава така, че ветераните говорят хубаво за даден човек, когато е на „Герена“, а след това обръщат палачинката?
– Аз имам уважение към всички ветерани, които са играли в Левски. Заслужават го. Те са дали много на Левски. Когато се върнах, Левски нямаше никакви параметри, за да плаща излишни заплати. Много от тях превръщат Левски в социален дом. В първия ми престой съм работил с много от ветераните, които бяха в по-добра възраст и заемаха по-отговорни постове – Кирил Ивков, Васил Методиев, Георги Цветков, Руси Гочев, Сашо Костов. Това бяха все ръководители в клуба. Сигурно пропускам някого. Сега, когато Левски е в такова състояние, да получаваш пари и да не идваш на „Герена“, не е много желателно. Мога да кажа и точно по каква причина не е на „Герена“. Трябваше да се спаси Левски финансово. Ако Левски има пари, съм съгласен да им се дават стипендии и помощи, но не и да се водиш на работа и да не стъпваш на „Герена“ със седмици.
Левски приключи ветераните като отбор много отдавна. Особено когато играеха мачовете с Бистрица, тогава играеха много силно. Аз съм играл във ветераните 5-6 години поред и винаги сме били шампиони. Играл съм със сърце и душа, както съм го правил и като футболист. Гаврата да ходят 3-4 ветерани, а с тях бармани и сервитьори, не можех да я търпя. Първата година казахме на Боримиров, че ако смята, че може да събере отбор, да се заеме и да започваме да играем в първенството на ветераните. Той се опита, но не успя да събере под никаква форма 7-8 до 10 човека, тези, които могат да играят. Не е необходимо да играят всякакви видове сервитьори и бармани с екипа на Левски и да чакаме някой в провинцията да ни нахрани с две кебабчета и две кюфтета. Аз Левски за срам нямаше да го правя!
Мога на всеки поименно да му отговоря защо не е в Левски и какво е направил за Левски. Шапка им свалям затова, че всички са били големи играчи и никой не може да им го вземе. Футболната им слава стои там. Имат места, имат карти и така трябва да бъде. Ако Левски е достатъчно богат, трябва веднага да започне да се изплащат стипендии под някаква форма на тези, които имат нужда. Ако се прецени, че някой от тях има ниво, може да бъде поканен да работи. Ветерани не са само тези от 60+, има ветерани и от 60-. По мое време върнах веднага в клуба Елин Топузаков, Телкийски, Цанко Цветанов, Божидар Митрев. Те също са ветерани. Ветераните не са само тези, които се оплакват. Има и такива, които си заслужават да бъдат в Левски и да вършат работа и те са там. Има и други, които повече чакат да ги поканят. Ако някой държи, мога поименно да изброя всеки защо не е в Левски. Заварих скаути и ветерани, които не бяха взимали заплати 5-6 месеца. Стоят там и нищо не вършат. Някои ще кажат, че са били скаути. Като си скаут какви футболисти имаше Левски? 0.00 лева. Неприятен съм на много хора, защото казвам истината и не позволявам някой да живее на гърба на Левски, когато съм там. Аз също съм ветеран и не съм бил в клуба, когато не съм вършил работа. За мен най-важно е какво съм свършил за клуба. То се вижда.
Сдружение „Левски на левскарите“ може ли да просъществува и занапред, тъй като в момента не се развива според очакванията?
– Темата е интересна и малко се интерпретира. Създаде се с много добра идея, след това се интерпретира, бойкотира се. Накрая има и постоянни спорове. Идеята беше в тежките дни за Левски да изплатим първо дълга към НАП. Имахме идея да се събира членски внос, който целият да влиза в НАП. Това беше първата идея. По-далечната идея беше след години, когато има 15-20 000 членове, което значи за две години НАП изчистен с членския внос, собствеността да бъде на народа, на левскарите. Така казваше и Сираков в първите си интервюта. Тогава левскарите да имат възможност да избират президент, който да дойде със своите програми и идеи. Не да са собственици, а да избират президент, както го правят Байерн, Реал, Барселона. Основната и първата цел беше да се съберат максимален брой членове и да се изчисти НАП. Стартира добре, беше учреден, избраха се съвсем демократично и членове и председатели. Аз загубих на три от нещата, за които гласувах, когато бяхме учредители. След това беше саботирано умишлено. Започнаха да се пускат различни видове версии от хора, близки до клуба и сдружението, което създаде негативизъм в голяма част от хората. Този щял да вземе Левски, онзи щял да вземе Левски. Сдружението никога не е искало да взима Левски. Сдружението първо искаше да изчисти НАП, второ акциите на клуба да бъдат в клуба и привържениците на Левски да си избират президент. Всичко друго е манипулационно действие. Ако след учредяването до днес имаше 20 000 членове, Левски щеше да е забравил за НАП. Нямаше да се наложи да се продават най-добрите футболисти, а левскарите щяхме да се платим НАП.
Не е толкова важно кой ще държи НАП. Казват „Мъри искал акциите“. Мъри не иска нищо. Мъри не може да плаща, за да бъде собственик и никога не си е помислял да взима акциите. Вкъщи да ми ги донесеш, не ги искам, няма да отключа вратата. Аз нямам капацитет да плащам. За да си собственик, трябва да можеш да плащаш, а аз го нямам този капацитет. Искахме левскарите да си платим НАП, а хората, които работят да го правят така, че да го развиват по най-добрия начин. Ако Левски има мажоритарен собственик, то той трябва да поеме тези големи разходи, които клубът има. Тогава на хората, може би, щеше да им е по-лесно да преглътнат всякакъв вид собственици, както сме и преглъщали.
Част от хората, които бяха са членове на Сдружението, бяха и на протеста преди мача с Черно море. Как гледате на този протест?
– Хубавото нещо беше, че протестът беше мирен, нямаше разправии. Всеки още има право в тази държава да протестира мирно. Аз имам мнение, че може би не трябваше протестът да е на мач, но след като са го преценили, са го направили. Добре че всичко мина както трябва. Голямото нещо за Левски винаги е долу на терена. Всички друго може да се изкривява, може да се прикрива, да се пускат фалшиви и неясни сигнали. На терена нищо не можеш да скриеш. Там трябва Левски да е силен и непобедим. Може и да загубиш, но да играеш на високо ниво. Тогава приемам всякакъв вид резултати и да развиваш клуба си. На терена е най-важното нещо. Хората трябва да виждат, както аз казвам, горд Левски. Левскарите обичат гордия Левски. Ходят и на стадиона.
Не е приятно, когато има непрестанни разправии или фалшиви сигнали. Аз съм изненадан и още с напускането си усетих някаква злоба към мен от ръководителите. Не виждах причина за нея. Аз си тръгнах като бял човек. Казах всичко, което имаше да казвам и не скрих нищо. Оставих отбор, който да радва хората. Отбор, с който исках да стана шампион, но те отказаха. По-важно беше да се назначат техните ръководители и да не е Мъри там. Те много добре знаеха, че с назначени ръководители аз няма да бъда там. И да се смени Ивков. Това беше най-важното. Ивков не подписваше всички документи, които на тях им харесваше или бяха в ущърб на Левски. Затова се стигна до скандалите за прословутия договор за управление, стигна се дотам да се говори, че не е точно договор за управление, ама пише договор за управление. Такива жалки обяснения от жалки хора.
Препоръчвам по-малко фалшива информация, повече нещо да се види на терена. Като оплюеш някого, дали мен или друг, или кажеш някоя полуистина или лъжа, няма да помогне на Левски да е по-добър на терена. В никакъв случай!
От какво е породена тази злоба, за която говорите?
– Нямам представа. Аз не мога да имам злоба към Левски или към хора, които са работили в Левски. Казвам истината, че не ми харесва, но нямам злоба.
Когато се завърнахте, казахте, че искате публиката на стадиона да бъде обединена и това се случи. Сега обаче не е така. Виждате ли път обратно към обединение на левскарите?
– Път към обединение винаги има, защото най-отгоре винаги стои Левски. Трябва да се намерят пътищата и мостовете, а не да защитаваме лични каузи или лични интереси. Ако не се защитават лични каузи и интереси, път винаги има. Най-отгоре винаги стои Левски и всички левскари може да се обединят заради Левски. Нашата публика винаги е била претенциозна, различните хора са имали различно мнение, но когато става въпрос за Левски всеки е на стадиона и пее за Левски. Доколкото разбрах тази година, може би с изключение на последните един-два мача, публиката е била на стадион, пяла е и е подкрепяла нон стоп и в София, и в провинцията. Публиката е там. Тя пее и подкрепя Левски 90 минути и не може да имаш друго извинение. Прекалено много извинения се търсят, а основният проблем винаги се решава на терена.
Сега се говори, че Станислав Генчев ще е новият треньор на Левски. Какво е мнението ви за него?
– Не знам дали ще е той. Който и да е треньор, трябва да направи така, че хората да изпитват удоволствие от Левски. Станислав е млад треньор, бил е и мой футболист. Дано да успее, но не знам кой ще е треньор на Левски, за да коментираме.
Намираме се в навечерието на 110-годишнината на Левски. Каква е вашата мечта за Левски?
– Моята мечта за Левски е да бъде със собствен стадион, собствена тренировъчна база в най-скоро време. Във футболно естество – горд Левски. Когато Левски е горд и играе по левскарски, ще донесе и резултати рано или късно. Други мечти не мога да имам. Ако Левски е горд на терена, хората ще са обединени и на трибуните.
