Спас Джевизов: Нека футболистите на ЦСКА 1948 носят с чест червената фланелка

- Г-н Джевизов, кога ви потърси ЦСКА?
- Беше през 1976 година. Връщахме се с един от юношеските национални отбори от силния турнир в Тулон, Франция. Треньор ни беше Йончо Арсов, лека му пръст, после бяхме заедно в Кипър. Финал играхме, вкарах красив гол отдалеч. Още на аерогарата дойдоха хора от ЦСКА и си направихме среща. Заведоха ме в клуба и предложиха договор. Бях войник. Искаха веднага да започна, те щели да си оправят нещата с Тракия, сега Ботев. В Пловдив стана скандал, когато научиха хората. Местните много ги боли.
А и аз бях от първите юноши, които направо влезе в мъжкия отбор. Представете си, играех с Дерменджиев, Апостолов, Тумбето, Убинов, Каменов, Маринов, да не ги изброяваме - всичките големи играчи, много добри. Много здрав отбор. Вкарах първи гол в първия си мач! Спомням си първите думи на Чико, след като изравних на Пирин. Водеха ни 1:0 в Пловдив, аз изравних с дебютния си гол. "Браво, бе, малък, сега ще ги спукаме", каза Чико. Така и стана, бихме 3:1. Първи мач, първи гол и тези думи на Чик!. А Пирин бяха страшен отбор. Имаха един десен бек Бакалов. Опита се да ме рита. Аз в еуфорията от гола - като налетях, изхвърлих го на пистата. И първи жълт картон в "А" група. Такова лудо копеле! Който се опитваше да ме ритне, боледуваше за много години напред. Та предложението зависеше от един човек - жена ми Калиопи. Тя чакаше бебе, беше в деветия месец.
 

- Оттам в ЦСКА?
- Тогава беше мечта! Като си спомням какво стана, след като влязох в съблекалнята и видях какви играчи има там! Изтръпнах! Аз остриган войник, а вътре Пенев, Марашлиев, Божил Колев, Цоньо Василев, Иван Зафиров, Георги Денев, ще пропусна мнозина. Страшни! Не можех да си помисля, че ще вляза при тях аз, юношата бледен. Но винаги съм бил човек с цели, така ще умра. Та исках да играя, ако не - обратно в Пловдив. Обаче се развиха тежко нещата. Отидох с разтежение, което се усложни много в първите мачове в ЦСКА, а аз криех. И в един момент скъсах мускул. Образува се дупка, като юмрук голяма. Доктор Гевренов, бог да го прости, каза "такова нещо не бях виждал". След два дни посиня от коляното до глезена. Трудно възстанових, после дойде онзи пропуск със Сент Етиен. Не мога да си го представя, че още го повтарят! Всеки ден хората гледат какви звезди пропускат! А тези хорица се хванаха за пропуска на онзи кирлив новобранец с лъснатата глава пред 50 000! Не се връщат на задната ми ножица срещу Левски, много трудно изпълнение. Но смехорията ги вълнува. Имаше едни журналисти тогава със син цвят. Все след грешки на защитника Спас вкарал, груба грешка на вратаря - Спас вкарал. Абе как един път не казаха, че е заради качествата ми. Връщам се с удоволствие на много мачове, имаше хумор, майтапи. Това беше ЦСКА.
 

- Кажете някоя случка?
- Имаше един десен бек, няма да му споменавам името и отбора. Невероятен терор над Цецо Йончев всеки път. Веднъж отидох при Цецо и ме прошепнах - "Иди малко от другата страна". И при една дълга, спорна топка така влязох на защитника, че го изкарах от игрището. Повече не пипна Цецо. Имам и комична случка с Барзов - съперник от Левски, но много уважаван от мен, достоен човек и футболист. Той, Панов, Аладжов, Руси Гочев - не мога да кажа лоша дума. Връщам се след едно дерби с тях, не помня резултата. Мичмана, бог да го прости...
Калиопи прекъсва: Един от малкото мачове, които не гледах на живо. Една никаква топка в центъра. Барзов се вдигна и я взе пред Спас, който не прояви някак си интерес. И Мичмача като започна да повтаря как Барзов взел топка на Джевзизов, така цял мач. И аз като накипях, чаках го на вратата. Като се появи Спас, веднага започнах: "Как може Барзов да ти вземе висока топка". Той дори не помнеше за кое положение говоря.
Спас: Като ме награби! Случаи много. 8 години в ЦСКА са това като футболист. Кога сега ще играе някой 8 години! То ветерани вече няма да има. Един по един си заминават!
 

- Как стана химията в това силно поколение на ЦСКА?
- Преди мен бяха дошли Цецо Йончев и Пламен Марков, бяха си приятели. После аз, така по един-двама на година взимаха в ЦСКА, не повече. Конкуренцията беше уникална. Веднъж бях наказан за мач на "Армията". Не помня срещу кой. Но влизам в съблекалнята да ги видя, а фланелките поставени в средата. Казах пред всички: "Който вземе деветката ми, двата крака и двете ръце едновременно да счупи". Никой не посмя! Не я пипнаха деветката. Понеже имахме по една фланелка, та ще кажа друг случай. Стори ми се моята фланелка малка за един мач и взех шестицата на Гошо Илиев, видя ми се по-голяма. Скъсаха ме от майтап.
Калиопи: В първия момент хората се чудеха защо Спас не играе, търсеха си девети номер.
 

- Най-паметното дерби? Това, от което тръгва песента за вас и Цецо Йончев ли?
- Всеки път ми тръгват сълзи, когато я чуя песента. Бихме 2:1 (б.а. 3 декември, 1978 г.) Още в третатя минута получих топката, минах през защитниците, търкулнах я покрай Лафчис, който е братовчед на жена ми.
 

- Сериозно?
- Да, Томас е братовчед. Раздели се родата, макар че повече бяха от червените.
Калиопи: Той Томас като юноша си беше от ЦСКА.

- Това е най-паметното дерби?
- Не, най-паметно е това със задната ножица, вкарах още един гол в него. Ването Методиев, бог да го прости, изпусна дузпа. Бихме 3:2 (б.а. 22 март, 1980 г.) . Направо ги раздъних. Смениха Пламен Николов още на почивката. Прескачах го, направо бях луда крава. Но то винаги съм играл срещу Левски като побъркан, много ги мразех. Като противник говоря. Пак казвам, имат достойни грачи. Тук за спорт говорим, човешка омраза няма.

- Къде живеехте в онези години?
- В "Червена звезда". ЦСКА ми взе апартамента в момента, в който ме уволни. За една седмица! Аз съм единственият без апартамент от престоя в ЦСКА. И пагоните ми взеха. На 29 години искаха да спирам с футбола и да ставам треньор. Естествено, отказах. На секундата ме уволниха, после взеха апартамента.
 

- Това отидохте в Омония?
- Пратиха ме да се развивам по партийна линия. Омония е отбор на комунистите. Но не съжалявам, макар че можеше да играя и в по-известен европейски тим. Но стана спешно, не пускаха тогава лесно.

- Какви оферти имаше?
- Не обичам да говоря, сега всеки разправя как го искали.
Калиопи: Нотингам прати официална оферта за около 1 милиона паунда! Ваш колега от вестник "Поглед" изкара документа от БФС после. 800 000 паунда за ЦСКА и 200 000 нещо като застраховка.

- Най-паметният мач в Европа?
- Двата с Нотингам. То може ли да кажеш най-силен, много бяха. Но да биеш Нотингам там, европейски шампион! Страшен мач, удоволствие. Но! Понеже не ги даваха тези мачове, след години някой го купи и ни подариха на видеото в ЦСКА. Седнах с едно предубеждение - като ни гледаш с тези огромни гащи, какъв ли футбол сме играли! Включвам телевизора под напрежение. Но гледах и разбрах, че наистина сме били класен отбор. ЦСКА беше наистина голям отбор! Случайно няма! Два пъти да биеш европейския шампион!

- С Цецо Йончев ли най-добре се разбирахте?
- С Цецо. Страхотен тандем, най-добрият тогава. Но никога не ни викаха заедно в националния отбор. Ей тези неща не можех да ги разбера. Течения имаше - цесекари, слависти, левскари.
 

- Да стигнем до това наказание, което ви извади за мача с Байерн в София- 4:3?
- Малко преди него играехме с Левски. Изнерви ме Пламен Николов. Теглих му един шут на тъчлинията и си излязох преди Дудин да ми даде червения картон. Аз си знаех. Рита ме, рита ме, не издържаха нервите. Наказанието беше по правилник на БФС - важи и за европейските мачове. УЕФА нямаше нищо общо. Така че БФС ме извади от мача с Байерн тук. Предната седмица пък контузиха Пламен Марков, май срещу Етър беше. Получи тежка контузия. Нещата с нас едва ли щяха да бъдат същите . Гол за Байерн вкара Дитер Хьонес, братът на Ули. Два май бяха с глава, щяха ли да влязат, ако аз скачах в пеналта! Но пък Цецо направи най-великия си мач в Европа.
 

- Откъде го гледахте?
- Някъде отстрани, при обикновените хора. Аз в ложа не съм сядал като футболист.

- Добре, левскарите също ви мразят, нямаше ли провокации по улиците?
- Оо, случвало се е е да гоня хора по улицата. Като ми викнат и след секунди ги стигах. Изперкал човек. Добре че кварталът беше червен. Но минава някой, напсува ме. Докато завие, съм го хванал.

- Сега има ли проблеми тук, в Дружба?
- О, не, забравено е. Хората си имат такива проблеми, не ги интересува както навремето. Тогава беше друго. Велик ЦСКА. На изключително ниво целият клуб. Подредено, направено. Беше празник да се играе. Привържениците ни сядаха на "Армията" и не питаха дали ще бием, а с колко. До 20-ата минута ако не водиш с 2:0, почваше недоволство. Фланелката на ЦСКА много тежеше!

- Защо тръгна надолу ЦСКА през последните години, вие имате болезнен опит най-вече от школата?
- Болезнена тема, дайте...(въздиша тежко).
 

- Добре де, защо не се реагира поне за престъплението с школата, когато стана ясно, че на нейно място ще се строи зала?
Калиопи: А, не, Спас реагира. Аз чух по радиото и го казах на Спас. Настана ураган. Спас се обади в ефира на "Дарик“. Една тирада! Имаше дори едни хора, идваха, мереха на базата. Спас ги гонеше. Декември месец обаче Спас замина за година в Кипър. През януари влязоха да сторят.
Спас: Аз щях да направя протест, обществен натиск. Да събера юноши, родители. Не е лесно да се върви срещу деца! Всички бяха готови да тръгнат с мен. Това е най-тежкият момент. И друг - когато падна балонът на "Армията". А моите години в служба на ЦСКА са повече от 30. Затова ЦСКА е в сърцето ми. Та балонът падна в момент, в който нямахме нищо друго. Късмет голям! Тръби имаше на половин метър. Отгоре тонове сняг. Ако имаше вътре деца! Щеше да ги избие! Наистина благодарих на Господ, че ни спаси от може би най-голямата трагедия. Целувах иконата, кръстех се!
 

- Кои са големите таланти от школата, с които се гордеете?
- Мишо Александров, Сашко Тонев, Владо Стоянов, Георги Божилов, Иван Иванов, Зехиров, Бранеков, Чорбаджийски, още много са. Марто Тошев беше класно дете, но направи контузия.

- Някак куриозно е да произведете толкова играчи при тази мизерия?
- Това беше най-голямата оскъдица! Не знам защо я наричахме школа. Имаше момент, в който бяхме с едно баскетболно игрище пред "Армията". 11 месеца треньорите без заплати. Екипи нула, една топка. Трябва, трябва, трябва, а нищо отсреща. Взехме стария рейс на първия отбор! Както беше паркиран един ден, гръмна гумата. И тогава отново си зададох въпроса: "Къде съм тръгнал, деца возя, ако се случи на пътя?". За школата мога да напиша книга. Ами когато ни взеха Божилов, Владо Стоянов и Старокин в Бургас! Така ме заболя! Нефтохимик ги взе за 40 000 лева. Знаете ли, че сами зачимявахме терена на "Червено знаме"!
 

- Сериозно?
- Напълно, гледахме тревата отстрани. Пуснах треньорите ваканция и им казах на другия ден в 8,00 ч. да идват да зачимяват. Цяло лято вместо да ходим на море, карах Калиопи с колата в 12,00 нощес да поливаме. И какво ми се случи! Откраднаха ми тракторчето. Бях бесен. Побърках полицаите. Измъкнали го със спукана гума! Намерих едни приятел от Разград, който събра хора и даде пари за нов трактор. Към 5000 лева май. Взех чергилото от колата, покривах го, измивах го и го вкарвах вътре в сградата. Поръчах и охрана. И днес го карат това тракторче.
 

- Кажете няколко думи за децата от ЦСКА 1948 , голяма част от тях сте селектирал лично?
- Познавам ги повечето - Йоан Маринов, Божилов, Марио Йорданов, Давид Стоянов, Герман Петров, Радо Димитров. Половината идват от един от най-добрите отбори на ЦСКА за последните години въобще - набор 1998 на Галин Иванов. Голям част от ЦСКА 1948 е от него. Головодов беше от тях. Също Слави Петров, Дани Наумов, сега в Лудогорец. Познавам и по-големите от ЦСКА 1948 като Сава Савов.
 

- Какъв съвет ще дадете на тези деца?
- А, не, те си имат треньор.
 

- В чисто човешки план?
- Те се обаждат постоянно, значи са благодарни. Те са научени на футбол. Нека бъдат мъже, да бъдат достойни, да носят с чест червената фланелка! Чест, достойнство и червена фланелка!. Защото са излезли от една люпилня! Първите им години са на "Червено знаме"! Аз ги взимах на 7 години и тренираха до 18-годишни. С Галин ги селектирахме. Даже единият ми внук беше при тях. Изгоних го него, защото видях, че няма да стане. Другия внук също. Преди това и сина ми спрях от тренировки, макар че можеше да развие качества! Дано правнукът стане футболист (смее се).
 

- Как се казва внукът ви, който е играл в набор 1998?
- Димитър. Сега ходи на мачове на ЦСКА 1948. Те са и приятели, доста момчета има от "Дружба". А , забравих Калоян Стефанов, нали е капитан на отбора! Слабост ми е. Казвах му "дебел ", "шишо". Имаше един съотборник в школата, него наричах пък "Кльощав". Бащата на Калоян е много готин, лекар. Често идваше на мачове, духовит човек. Удоволствие беше да седим заедно!
 

- За ЦСКА последно - какво ви е яд, че не направихте?
- Не, за нищо не ме е яд в ЦСКА. Яд ме е, че го унищожиха този клуб. Ако бяха онези, другите, нямаше да го позволят. И те бяха на прага.. Не може да няма начин! Трябва да дадеш шанс да се върнат тези пари. Ами като го зачеркнеш, как ще ги вземат и хората, и държавата!

- Но и за тази мизерия никой не е виновен, освен самите хора в ЦСКА?
- Страшна мизерия. Чудел съм се често защо им е на тези хора школа!

- Едно дете, когато излиза от школата, по друг начин излиза на терена. Дори когато няма кой знае какви качества?
- Виждате, нали! Има разлика. И днес си личи. Това ги учех - да обичат тази червена фланелка. Тя ще е техният живот. Като стане голям, да си я спомня. В ЦСКА се учеше на ред, дицпиплина, мъжество. Шегувах се с Калоян. Ами да, харесваше ми, приемаше нещата. "Шишо, шишо, шишан". Той е много здрав физически. Детето има голямо сърце. Приемаше майтапа от сърце. Затова се закачах. Като го видя, ми ставаше кеф.
Калиопи: Школата имаше 240 деца, Спас ги знаеше по име всичките.
Спас: Трудно е да вземеш някой добър при толкова школи вече. А ние нито условия, нито база. Родители са бягали след първата среща, като видят общежитието. Пък нека им говоря.
Калиопи: И какво излиза, че си един Дон Кихот с вятърни мелници.
Спас: Точно. Бях стигнал до инфаркт. Не бях директор. Аз бях баща, майка, учител, доктор, линейка. Постоянно - 24 часа в денонощието. На 60 години вече е опасно. Треньорите го виждаха, ще получа инфаркт. Ами сега е моментът да го кажа, може ли?

- Давайте, ние сме свободен сайт?
- Само Бойко Борисов ми подаде ръка тогава, реши проблема за 5 минути. Той даде игрището на "Акадимик" зад Плиска. Скъсах се да обикалям, навсякъде искаха пари. Човекът вдигна телефона и нареди на всеки мач да плащаме по 5 лева, образно казано. Уважавам този човек, защото единствен помогна. Това е Бойко! Знаете ли как ме посрещна, уважава такива като мен!

Визитка
Роден е на 27 септември 1955 г. в Пловдив.
Играл е за Ботев (Пловдив) (1974-1976, 49 мача, 11 гола), ЦСКА (1976-1984, 205 мача и 96 гола) и Омония (Никозия) (1984-1987).
Шампион на България през 1980, 1981, 1982 и 1983, носител на Купата на България през 1981 (в неофициалния турнир) и през 1983 г. Двукратен шампион на Кипър през 1985 и 1987 г. Голмайстор на България през 1980 с 23 гола за ЦСКА и на Кипър през 1987 г. с 32 гола за Омония. След това три години е треньор на Омония.
През 1994-1995 и през пролетния сезон на 2000 г. е треньор на ЦСКА. Полуфиналист за КЕШ през 1982 г. с ЦСКА. В евротурнирите има 25 мача и 4 гола за ЦСКА (19 мача с 3 гола за КЕШ и 6 мача с 1 гол за купата на УЕФА).