Нешко Милованович е роден на 4 декември 1974 г. Играе за Борац, Раднички, Беласица, Левски, Локомотив (Пд). Носител на купата на България през 2000 г. Шампион на България с Левски през 2000 и 2001 г, шампион и с Локомотив (Пд) през 2004. Смед края на кариерата си е треньор на различни футболни отбори в Сърбия. Името му често се спряга и за работа у нас.
- Г-н Милованович, добър ден. Къде ви намирам. Как сте?
- Добър ден и на Вас и на Вашите читатели. В момента се намирам в моя роден град Чачак.
- С какво се занимавата в момента?
- Приключих миналия полусезон във ФК Слога Кралево и в момента почивам.
- Следите ли какво се случва в България. Футболните отбори набпюдавате ли ги?
- Разбира се, че следя българския футбол. Прекарах най-хубавите си години в България, в която имам много приятели. Никога не съм спрял да се интересувам от българския спорт. Следя всички събития.
- В събота у нас се подновява пролетния дял от шампионата. Два от бившите ви отбори Левски и Локомотив се изправят един срещу друг на стадион "Георги Аспарухов". Какво очаквате от тази среща?
- Зная. Подновява се пролетния дял и зная, че Левски играе като домакин срещу Локомотив. Очаквам много интересен и атрактивен мач за феновете и любителите на футбола. Такива мачове носят адреналин, състезателен дух и конкуренция.
- Начело на Левски и Локомотив са ваши бивши съотборници Станимир Стоилов и Александър Тунчев. Поддържате ли връзка с тях?
- Не съм се засичал с тях през последните години в България. Отлични треньори са и двамата. Пожелавам им успех.
- Бихте ли прогнозирали как ще завърши този мач?
- Не искам да прогнозирам този мач. Нека да спечели по-добрият отбор.
- Знаете ли, че ситуацията с издръжката на двата клуба е доста сложна. Феновете на Левски постоянно помагат финансово клуба, а собственикът на Локомотив Христо Крушарски се принуждава да продава футболисти за издръжката. Локомотив се раздели с Георги Минчев, който ще играе в Латвия?
- Много добре зная какво става в Левски и колко много феновете помагат на отбора. Те винаги са го правили и винаги ще го правят. Достатъчно е да кажа, че винаги са на стадиона, следят събитията и подкрепят отбора безрезервно при всички ръководства и промени. Същото се отняса и за феновете на Локомотив. Те са отдадени, активни и всеотдайни.
Мисля, че методът на господин Крушарски е нормален във футбола. Футболистите винаги са били развивани, след което се купуват и продават. Футболистите са приходи за клубовете. Дано да успеят да намерят подходящ футболист на поста на Минчев, добър централен нападател, който да помогне на отбора.
- Шампион сте с Левски и с Локомотив. Къде пазите повече силни спомени?
- Да, така е. Не искам да разделям тези два отбора. Не мога да ги съпоставям и не искам, нямам право. Всеки от тях ми донесе различни хубави емоции, успехи, много приятели, слава, титли. Според мен всичко се случи последователно и правилно. Благодарен съм, че играх футбол в тези български грандове.
- Вкарахте шампионския гол за Локомотив, побеждавайки Славия с 3:2. Сещате ли се за тази дузпа, която вкарахте минути, след като заменихте Мартин Камбуров?
- Това никога не мога да го забравя. Тези емоции остават за цял живот. Затова, за мен футболът е най-красивият спорт на света. Съдията свири дузпа за Локомотив. Погледнах и видях, че моите съотборници не гледат към топката. Беше голямо напрежение. Стадионът беше пълен. Помислих си: просто взимай топката, ще се справиш. И го направих. Станахме шампиони.
- Синът ви също е футболист, къде играе той?
- Василийе Велко Милованович тръгна по пътя на баща си. В момента се намира в третодивизиония отбор Раднички Сомбор. Справя се добре, постоянен е и упорит. Млад е, имам надежди за него. Подкрепям го.
- Знаете ли, че начело на първия ви клуб в България Беласица начело е ваш съотборник - Георги Петров?
- Да зная, с Георги Петров поддържам контакти. Миналата година Беласица нямаше късмет и не влезе във втора дивизия. Познавайки мисленето на Георги Петров съм убеден, че няма да се откаже от мечтата си да върне Беласица там където трябва да е, а именно Ефбет лига. Този отбор трябва на Българския футбол.
- Готов ли сте да работите в България като треньор. Името ви се спрягаше преди време?
- Разбира се, че съм готов. България е моята втора родина. Владея много добре езика, което премахва езиковите прегради. Конкуренцията е голяма, България разполага с много добра теньорска школа. Но ако някой от българските клубове реши да ми се довери бих казал, че ще положа усилия да оправдая доверието. Сигурен съм, че бих постигнал много добри резултати и бих бил успешен треньор. Надявам се името ми отново да бъде сред обсъжданите треньорски имена при бъдещи промени в българските клубове.
- По ваше време в България имаше много футболисти и треньори от Сърбия. Сега единствено Златомир Загорчич е начело на Славия. Защо е този отлив?
- Искам да кажа, че от момента, когато пристигнах в Беласица, до сега се чувствам като българин. И се гордея с това, че съм и българин. България е страна, която заобичах от първия ден и съм горд, че играх футбол и се запознах с прекрасни хора, които винаги са се държали с мен приятелски и уважително. И сега има там някой, когото обичам. По мое време имаше във всеки отбор поне един или двама футболисти от Сърбия. И от 17, 18 отбора - трима или четирима треньори. Само че тогава сърбите не бяха чужденци. Сега България е в Евросъюза и всичко се промени. Ние сме чужденци, има много изисквания за пребиваването ни, усложнява се процеса и това явно пречи, така мисля аз. Не намирам друга причина, мисля, че имаме класа. Много повече се взимат футболисти от другите страни членки или от други страни изобщо, които се гледат на видео. Не се отива на стадиона да се погледнат техните качества, разбира се има и изключения при клубове, които правят това винаги. При тази практика не се знае в какво състояние е този футболист. Казвам това убедено, поддържам връзки с хора, които работят това и се възмущават от тази практика. Ние, когато играехме поне 7-8 пъти са ни гледали и са преценявали дали ставаме за този отбор или не. Това се случва и в Сърбия за съжаление.
- Какво бихте искали да кажете накрая?
- Много поздрави от мен, пожелавам на всички здраве, щастие, обич, късмет от Нешко Милованович
