Старши треньорът на ЦСКА Саша Илич даде дълго интервю в родината си. Той говори пред сръбския Телеграф, където разказва за ЦСКА, предизвикателството да свали Лудогорец от върха и за някои неща извън терена.
– Да започнем с работата в ЦСКА. Първо място пред Лудогорец! Как се отразява това?
– Със сигурност сме направили някои добри неща за клуба неща. Ние сме първи в края на полусезона. Това не означава нищо, ние сме наясно, че имаме сериозен конкурент, най-добрият в България от доста време – Лудогорец. Първото място ни дава стимул да продължим да работим още по-усърдно, може би дори по-добре, за да сме конкурентоспособни до края на първенството. Не можем да мислим за титлата в момента, трябва да вървим от мач на мач, както се случат нещата. Има да играем още много – 12 мача, след това плейофите, най-важното – да сме конкурентоспособни, докато можем, ако имаме определена възможност и имаме много късмет – всичко е възможно.
– Беше изненадващо, че отидохте в България. Феновете на Партизан очакваха да останете и да поемете отбора. Имаше ли подобно предложение?
– Вижте какво разбрах, когато станах треньор и какво ме посъветваха по-опитните хора – най-важното за един треньор е да работи. След като ме уволниха от Чукарички, много бързо ми се обадиха от ЦСКА и ми казаха, че трябва да работим възможно най-скоро – седнахме и се разбрахме. От тази гледна точка – изобщо не съжалявам, дори се радвам, че дойдох. Пристигнах в един добър клуб, с най-много титли в България, който има голяма армия от фенове и се стреми да бъде най-добрият. През цялата си кариера съм играл в отбор, който е такъв – в борбата за трофеи. Това беше една от основните причини да приема предложението на ЦСКА. За другото – какво ако, ако… В момента съм треньор на ЦСКА от София, имам още година и половина договор, всичките ми мисли са насочени към онази конкретна битка за трофеите – първенството и купата.
– Може ли да сравните качеството на сръбския и българския футбол, работили сте и в двете лиги?
– Реално Лудогорец има силата на Цървена звезда и Партизан, другите отбори са еднакви, няма голяма разлика, това е моето субективно мнение. В момента инфраструктурата и терените са малко по-добри в България. Говоря само за терените, може би не и за инфраструктурата, въпреки че в България има четири-пет стадиона, които се строят и ще заработят от следващия сезон. Това със сигурност ще повлияе на подобряването на тяхната лига.
– Какъв е бюджета на клуба, могат ли да се изпълнят плановете за трансфери на футболисти?
– Тук отново води Лудогорец и никой не може да им се мери. След това са ЦСКА Левски, ЦСКА 1948… клубове от Пловдив – Локомотив и Ботев. Има шест, седем отбора, които постоянно се борят за върха на таблицата.
– Доволен ли си от това как те приемат в България?
– ЦСКА има проблем, надявам се да се реши, имаше известен фенски бойкот в предишния период. Аз не се занимавам с тези неща, така че сега нямаме подкрепата на най-запалените фенове. Има някои намеци, че ще се върнат, със сигурност могат да ни помогнат много. Това, което знам преди, гледах някои мачове в YouTube – феновете са страстни, имат фантастични отношения с феновете на Партизан, обичат много клуба и създават атмосфера, която може да помогне много на отбора. Надявам се това, което чух, да се случи, тяхната подкрепа може да ни накара да дадем 10-20 процента повече и да се борим за титлата.
– Лудогорец е на колене, защото ЦСКА е първи, а те втори, така ли е?
– Не знам дали им се подгъват коленете, сигурно е, че въпреки че сме първи с точка преднина – разликата не е голяма. Лудогорец инвестира много през последните 15 години, постоянно е шампион, играе в големите европейски турнири, има много качествени играчи, но ние от друга страна показахме в 18 мача в първенството, че можем да се справим с всички, включително и с този Лудогорец, и че просто ще продължим да ги натискаме, доколкото можем. Сега усещат известен натиск, в предишни години не се е случвало някой да е напред в края на есенния полусезон.
– Има ли еуфория в София?
– Българите имат сходен манталитет с нас: ЦСКА е с най-много трофеи, заедно с Левски и и има най-много фенове. 11 години без титла – голям период за тях, те искат да се върнат годините, когато ЦСКА неизменно беше шампион. Вървим в добър, правилен път, със сигурност има още много за финализиране, но играем мач за мач. Ако направим добри резултати и спечелим, ще окажем допълнително напрежение на Лудогорец, така че ще видим докъде ще стигнем.
– Взехте ли нови попълнения, подсили ли се Лудогорец?
– Доведохме Хайнц от Норвегия, той може да ни донесе определено качество, което ни липсваше. Не съм привърженик на вкарването на играчи, които няма да ми донесат определено качество, иначе – какъв е смисълът, имам отбор, с който изкарах половината сезон. Заедно сме от седем месеца. Имам четирима нападатели, използвам ги в зависимост от мача и всеки от тях има определени качества, важно е да се справят добре и очаквам много от тях. Остават ни две седмици и половина до началото на първенството.
– Борихте се в Европа, но нямахте късмет?
– Може би затова имахме късмет в някои предишни мачове. Преминахме Македония с Гьорче Петров, след това загубихме първия мач срещу Сейнт Патрик от Ирландия, но спечелихме реванша с 2:0. Играхме добре срещу Базел, спечелихме с 1:0, на реванша – през първото полувреме претърпяхме голям натиск и на полувремето беше 0:0. Базел поведе благодарение на качествата на един играч и след това се получи грешка, недопустима за ранга на турнира. Не разочаровахме, дадохме всичко от себе си… Хареса ми да играя в Европа, независимо че това щеше да ни създаде определени проблеми в първенството. Изпадането ни позволи да имаме повече почивни дни от Лудогорец между мачовете и ни беше по-лесно да играем в първенството за разлика от тях.
– Какъв е живота в София и страда ли семейството далеч от дома?
– Имам късмет, София по принцип е близо до Белград, четири часа и половина с кола, така че когато имам свободни дни – идваме в Белград. Като казвам – ние, имам предвид помощниците и аз. От друга страна, когато семейството има време, децата не ходят на училище или са във ваканция – идват при мен. Не сме далеч, виждаме се често. Що се отнася до София – това е град, който изобщо не е безинтересен, град, в който има много добри ресторанти, барове, кафенета – както имаме в Белград, единственото нещо, което ми липсва, е компанията. Не съм недоволен от начина на живот в София.
– Има бивши съотборници от Партизан, Божинов, но не само той?
– Божинов, Бандаловски и Иван Иванов са хора, които са играли с мен в Партизан, които са в София и с които се виждам и прекарвам време. Имам високо мнение и за тримата – футболисти и в момента момчетата, които ми помагат, особено в началото в София.
– Божинов иска да стане треньор, може ли да го вземете в щаба си?
– Божинов беше помощник на Славко Матич в Септември, когато дойдох. Когато Славко си отиде, той също, записа се в училище за треньори в Италия и е на път да го завърши. В разговор с него – със сигурност амбициите му са тясно свързани с футбола. В този момент може би все още търси себе си – дали да бъде треньор или мениджър, във всички случаи – иска да остане във футбола и да работи върху него.
– Люпко Петрович също се върна в България?
– Люпко е легенда и на българския футбол – ЦСКА и Литекс Ловеч, докато беше треньор и на Левски. Едно от големите имена в българския футбол, уважаван – в момента директор на Литекс. Всички, с които говорих за него, изказват суперлативи – той е човек, който е донесъл големи трофеи, побеждавал е големи отбори и има какво да се научи от него. Надявам се Люпко да дойде в София и да се видим.
– Наскоро се срещнахте с Христо Стоичков?
– Да, виждал съм Христо два пъти, доколкото знам – има акции в клуба, прекарва малко време в София. Приятен човек, една от най-големите легенди на ЦСКА, той много обича този клуб, пожела ни успех и беше много приятно да си поговорим тези половин час. Ако бяхме останали повече, щяхме да говорим за кариерата му, но той трябваше да си отиде. Той остави изключително впечатление и у играчите.
– Слуша ли се сръбска музика в България?
– Това не го знаех, но – да. Всички български играчи, не знам дали слушат българска музика, но нашата и нашите певци – да. Спомням си първото гостуване – нашата музика звучеше в автобуса. За тях е нормално. Сръбската музика им е топ.
