Величка Маркова е родена на 9 юли 1943 г. в София. Завършва английска филология. Близо две десетилетия работи в БНТ. И до днес продължава да преподава английски език... Георги Аспарухов е роден на 4 май 1943 г. в София. Още преди да навърши 7 г., баща му Аспарух Рангелов го води в школата на “Левски”. Той е най-светлата фигура в 100-годишната история на “Левски”...На 16 г. волейболистката Величка и бъдещата “синя” емблема Гунди стават гаджета. От 1963 г. Лита става госпожа Аспарухова. След две години се ражда синът им Андрей. В навечерието на 100-годишния юбилей на “Левски” в рубриката “Шампиони на масите” на “24 часа” гостува сякаш самият Гунди - чрез уникалните и докосващи спомени на неговата Лита Аспарухова.
Лита, навлизаме в 100-годишнината на “Левски”, но като че ли за един век има само едно име, към което нито хората, нито времето добавят нотки негативизъм. Макар да живя само 29 г., можем ли да наричаме вашия Георги вечно живата легенда на “Левски”?
- През годините думата легенда се изтърка. Вече всички, които са остарели, ги наричат легенди, а всички, които са млади, са секссимволи. По средата няма нищо. Но ако някой заслужава да се нарече легенда, това наистина е Георги. Бих казала, че той би могъл да бъде знаме на “Левски”. Защото неговият пример би следвало да вдъхновява много млади хора. Той трябва да бъде следван. Няма нищо необикновено в неговия живот. Той е просто едно момче, което е имало мечта. Тръгнал е след мечтата си и е стигнал до нея. Това могат да го направят много млади хора. Стига да вървят след мечтата си и да не кривват от пътя. Знам, че сега съблазните са много. И аз разбирам младите хора, които се поддават на тях, защото това е човешка природа. Но ако имаш цел и я преследваш, то лишенията са много. Животът на Георги беше толкова кратък, а заема такова огромно място в 100-годишната история на клуба. Това е феноменалното у него. Защото той събра у себе си не само футболен гений, но и много топлота, човечност, деликатност. И красота. И това го отличава. Без съмнение има футболисти, които са постигнали повече по една или друга причина. Предимно поради времето, в което са живели. Но такъв комплекс от прекрасни качества плюс невероятен футболен талант аз не виждам. Приемете, че съм пристрастна.
Какво е “Левски” за теб - покрай живота ти с Георги Аспарухов, покрай неговата вечна слава?- Не покрай Георги. Защото за мен “Левски” е започнал, преди да се запозная с Георги. Когато тренирах волейбол в “Левски”, аз не го познавах. А пък съм и левскарка от малка покрай моя брат. И когато ме избраха да тренирам волейбол в “Левски”, бях най-щастливият човек на света.
Лита, навлизаме в 100-годишнината на “Левски”, но като че ли за един век има само едно име, към което нито хората, нито времето добавят нотки негативизъм. Макар да живя само 29 г., можем ли да наричаме вашия Георги вечно живата легенда на “Левски”?
- През годините думата легенда се изтърка. Вече всички, които са остарели, ги наричат легенди, а всички, които са млади, са секссимволи. По средата няма нищо. Но ако някой заслужава да се нарече легенда, това наистина е Георги. Бих казала, че той би могъл да бъде знаме на “Левски”. Защото неговият пример би следвало да вдъхновява много млади хора. Той трябва да бъде следван. Няма нищо необикновено в неговия живот. Той е просто едно момче, което е имало мечта. Тръгнал е след мечтата си и е стигнал до нея. Това могат да го направят много млади хора. Стига да вървят след мечтата си и да не кривват от пътя. Знам, че сега съблазните са много. И аз разбирам младите хора, които се поддават на тях, защото това е човешка природа. Но ако имаш цел и я преследваш, то лишенията са много. Животът на Георги беше толкова кратък, а заема такова огромно място в 100-годишната история на клуба. Това е феноменалното у него. Защото той събра у себе си не само футболен гений, но и много топлота, човечност, деликатност. И красота. И това го отличава. Без съмнение има футболисти, които са постигнали повече по една или друга причина. Предимно поради времето, в което са живели. Но такъв комплекс от прекрасни качества плюс невероятен футболен талант аз не виждам. Приемете, че съм пристрастна.
Какво е “Левски” за теб - покрай живота ти с Георги Аспарухов, покрай неговата вечна слава?- Не покрай Георги. Защото за мен “Левски” е започнал, преди да се запозная с Георги. Когато тренирах волейбол в “Левски”, аз не го познавах. А пък съм и левскарка от малка покрай моя брат. И когато ме избраха да тренирам волейбол в “Левски”, бях най-щастливият човек на света.
Ходеше ли на мачове, преди да станете гаджета с Георги, или присъствието ти по стадионите започна с него?
- Преди това може би съм била на два или три мача. После вече е ясно. Между другото, първият мач, който съм гледала на Георги, беше при юношите на тренировъчното игрище на “Левски” на мястото на сегашния басейн “Спартак”. Тогава Георги играеше с №3 на гърба, тоест център-халф. След това съм го гледала като полузащитник и чак накрая като център-нападател. Което ще рече, че е бил толкова комплексен, че треньорите са налучквали къде е силата му.
А спомняш ли си първия му мач за първия отбор на “Левски”?
- Помня. Беше срещу “Локомотив” (София) на стадион “Раковски”. Влезе като полузащитник, но след това се контузи десният бек и Георги се върна назад. Интересното е, че когато съобщаваха съставите, аз гадаех кой е Георги, защото не му знаех фамилията. (Смее се.) Това беше в началото на нашата връзка. Тогава всички му викаха Гунди, Гунди, Гунди, Гунди. Обаче аз не знаех презимето му, с което го представяха на мачовете. Бях поканена от него на стадиона. А аз водя с мен приятелки да ми пазят страх. Беше ми неудобно. Даже не съм го чакала след мача, прибрах се директно вкъщи. Но като започнаха да казват съставите, аз и приятелките ми почнахме да гадаем кой е той - защото казваха само презимената. Тогава, като започна да играе, за първи път разбрах, че името му е Георги Аспарухов.
Покрай Гунди си присъствала на много мачове, кои са най-ценните, на които си била?
- Няма да забравя 7:2 над ЦСКА. “Левски” тогава бяха в криза. Не толкова дълбока, колкото сегашната. (Смее се.)Казах на Георги, че няма да ида на стадиона, беше ме страх. Не исках да гледам загуба на “Левски” от ЦСКА. Аз съм си запалянко. Георги беше много толерантен, харесваше всички отбори. Тогава нямаше агитки - всички бяха смесени. И аз си представях как ще паднем и ще злорадстват около мен чорбарите. Казах му: Няма да дойда. А той: “Ела, бе, ела. После ще излезем, ще се видим с приятели. В края на краищата това е една игра.” При 3:1 аз още не бях сигурна, че ще ги бием. Казвах си: “Олеле, дали няма да изравнят през второто полувреме.” След мача отидохме на гости с покойния актьор Георги Джубрилов у неговата леля. Пихме айрян. И някъде към 11 и нещо вечерта Георги каза: “Ама ние ги бихме 7:2.” Чак тогава осъзна какво са сътворили. Интересно беше във Флоренция - във важния бараж за класиране на световното първенство в Англия през 1966 г. Белгийците тогава бяха на върха в Европа, но в третия мач ние ги бихме 2:1. Някои от съпругите заминаха за Флоренция. Аз не можах да отида, тъй като бях в сесия, а и Андрей беше бебе. Мачът се предаваше по радиото. Ние треперехме ужасно. И когато Георги вкара, коментаторът се развика: “Гол, гол, гол, гооооол...” Баща ми подхвърли Андрей нависоко. А онова “Гооол” продължава. “Гол, гол, гол. 2:0.” За една минута Георги вкарал два гола. Но скандирането продължи през цялото време между двата гола. И първоначално ние изобщо не разбрахме, че е вкарал два гола.
Помня и световното в Мексико през 1970 г. Георги не трябваше да отиде, беше с много болен крак, не беше тренирал. Покойният Стефан Божков беше треньор. Дойдоха вкъщи трима-четирима души и той. Казаха му, че го вземат в Мексико само за да наблюдава, да дава кураж на играчите, да трупа опит като бъдещ треньор или деятел. И го излъгаха и го пуснаха в игра. И то когато всичко се обърна от 2:0 до 2:3 в първия мач срещу Перу. Гледах по телевизията как влиза след третия гол на Перу. Притесних се ужасно. А за капак го наказаха и го извадиха от националния отбор като един от виновниците за провала в Мексико. Така грозно го излъгаха. А после постъпиха ужасно. Този деликатен човек не заслужаваше такова отношение. Но на някои футболни деятели им беше писнало името Аспарухов. И им се щеше, ако може, да отиде в девета глуха. Постепенно и постепенно. Е, не се случи.
Как фенката на “Левски” Лита Аспарухова гледа сегашните мачове на любимия отбор?
- Не го гледам сегашния “Левски”. Защото на мен сърцето ми спира. А аз нямам доверие на тези момчета. И не искам да си късам нервите. Упрекват ги, оплюват ги, но те, момчетата, просто толкова могат. Който ги е довел, той да им бере гайлето. За мен това не е драма, не е и трагедия. Случва се. Вижте какво стана с моя любим “Манчестър Юнайтед”. Другият ми любим отбор - “Милан”, и той в криза. Важното е да се вземе поука, за да се променят нещата. Но колко отбора в България могат да се похвалят със 100-годишна история? През 100 години ще има и кризи, и провали. Но повече са върховете. Левскарите не трябва да се отчайваме и да ни се помрачава настроението. Трябва да бъдем горди. ЦСКА ни били 4 пъти. Е, и? Какво от това? Случвало се е да ги бием 7 пъти поред. Нашите цели не трябва да се ограничават до това да бием ЦСКА. Нашата цел е да се представим добре на европейската сцена.
Явно, като сте гледали заедно мачове с Гунди, той е бил по-умерен, а ти - яростната фенка, за “Левски” и против ЦСКА?
- Да. Помня и такъв мач, международен на ЦСКА. При който ЦСКА почти бяха паднали, за моя радост. Но в последния момент се измъкнаха. Аз се разкрещях, много разочарована. И Георги ми вдигна скандал. Защото това бил български отбор, това били негови колеги. И какво по-хубаво от това българските отбори да побеждават. Тогава ми каза, че съм гаден запалянко.
Слабо определение ли ще е “предателство”, ако трябва да опиша чувствата ви към хората, които евентуално някой ден биха сменили името на стадион “Георги Аспарухов”?
- Знаеш ли, аз чета много неща и в интернет, и във фейсбук от хейтъри от други отбори, които пишат гадости за Георги. Не ме боли от това, защото толкова им е културата. Има хора, които смятат, че ще заобичат нещо още повече, ако мразят всичко останало. Заболя ме обаче страшно от това подхвърляне на идеята за смяна на името на стадиона. За мен това бе опипване на почвата. Абсолютна гавра с паметта на Георги. Да вземат да бутнат и паметника му на стадиона и да се приключи. Не може така да постъпват от отбора, за който си си дал живота. Защото Георги отиде във Враца, изпратен от “Левски”. Той нямаше намерение, не искаше да ходи. Ние имахме други планове. Но са му казали, че трябва да отиде на 50-годишния юбилей на “Ботев”, защото им предстоят мачове във Враца и трябва да се затвърдят добрите отношения. Фактически той става жертва, след като спазва политиката на клуба. И сега да се подиграваш така с него. Георги не е случаен човек, за да си играят така с името му. Ако го имат за такъв, да зачеркнат изцяло името Аспарухов.
Едва ли някой истински левскар би си го позволил, по-скоро в случая става дума за съблазън от евентуални милиони. На теб как ти се стори идеята за стадион “Газпром Арена” в комплекс “Георги Аспарухов”?
- Ами нека да стане комплекс “Газпром”. Но да се подиграват със смяната на името на стадиона - да ме извиняват. Днес ще е “Газпром Арена”, ами утре, като спрат да дават пари - айде, нова смяна. Тогава за спонсор може да дойдат от “Рога и копита”. Къде отиде уважението, историята? Има и стадион “Джузепе Меаца”, има и стадион “Сантяго Бернабеу”, има и “Пушкаш”, има и “Лобановски”. Сега в Унгария кръщават и стадион “Флориан Алберт”. Аспарухов не е прецедент. Но това е уважение. И аз няма да стъпя никога на този стадион, ако го прекръстят. Много се надявам левскарите да не допуснат това. Днес един да даде пари, утре - друг. И да ни купува историята. Аз много съжалявам и че “Левски” няма музей. За да може момчетата, които обуват за първи път бутонките на “Герена”, да влязат и да почувстват какво е “Левски”. Защото “Левски” не е просто тим, той е начин на живот.
Какви бяха плановете на Гунди за 30 юни 1971 г.?
- Той трябваше да заведе моята баба на бани в Кюстендил. Докато тя е пътувала от Кричим до София, за да отидат след това в Кюстендил, се е случила историята... Той ми се обади по телефона, за да ми каже, че ще се опита да се измъкне от това пътуване. После звънна пак и каза: “Няма как да не отида, помолиха ме. Да взема ли Андрей със себе си?” Казах му той да си реши. Той каза още: “Ако се забавя довечера, не се притеснявай, това ще е, защото ще карам бавно.” А че не е взел Андрей - божа работа. Той го водеше навсякъде със себе си.
На какви обиди и репресии ви подлагаше властта след смъртта на Гунди?
- На панахидите трябваше да давам списък с близките, които ще присъстват. Без свещеник, естествено. Всичко беше контролирано. Некролозите трябваше да бъдат без дата и час. Като предварително ги четях до Софийско градско по телефона, за да одобрят текста. Той се свеждаше до няколко думи. Преразгледа се цялата история с катастрофата, поради което върху мен и Андрей легна огромен дълг. който можеше и до ден-днешен да не успея да изплатя. Не виждах как мога да се справя. Казаха ми, че единственият начин е да се откажа от наследството. Аз наследство от Георги не съм получила, но това за мен беше все едно да се откажа от името му... Не ми се ще да си спомням. Беше тежка работа. Бях на нокти, но не ми пукаше. Загубата ми беше толкова огромна, че ми беше безразлично... Но не искам да се спираме на тази тема. Не искам да смятат, че хленчим. Аз не съм била репресирана, репресирана беше паметта на Георги.
Има ли човек, от когото Георги ти е казвал, че е научил най-много?
- Той винаги на първо място споменаваше един футболист, от което цялата левскарска общност се дразнеше. На първо място той винаги казваше Гацо Панайотов. Георги много харесваше Флориан Алберт - централния нападател на големия унгарски отбор. Интересното е, че когато Флориан Алберт дойде, за да участва в първия филм за Георги, той пристигна само за един ден, беше страшно зает... И го попитали какво му е мнението. Алберт казал: “Най-добрият център
нападател, от когото аз съм се учил, е Георги Аспарухов.” И те му казали: “Ама той твърдеше същото за вас.” Нещото, което мен много ме трогна, е, че са му предложили заплащане. А той казал, че за него е чест да участва във филм за Аспарухов и не иска никакви пари.
По колко печелеше знамето в 100-годишната история на “Левски” Георги Аспарухов от изявите си с любимия екип?
- Просто си изкарваше заплатата. По онова време дори нямаше различно заплащане на футболистите. На майстор на спорта и заслужил майстор имаше по няколко лева отгоре. Когато се оженихме, заплатата му беше 90 лева. На победа вземаха по 30 лева. А с данъците - общ доход и ергенски данък, защото ние 2 години след сватбата нямахме дете и пак се плащаше ергенски данък, 25 лева. За равен мач нищо не се вземаше.
Не се ли е прибирал вкъщи с всевъзможни подаръци?
- Ооо, фенската любов е друга работа. Примерно един ден си идва вкъщи с една огромна плетена опашка от череши. Или заек. Един път на “Редута” му бяха подарили две агнета - да си ги заколел за Гергьовден. Той ги подари. Букетите да оставим на страна. Футболистите тогава бяха по душа аматьори, а фактически футболисти. Ти играеш за едната чест, за клуба, за екипа - това е аматьорството. Не правиш сметка - днес да бия, за да изкарам толкова пари. А отношението им беше повече от професионално.
Разкажи за моментите, в които Георги Аспарухов можеше да стане сред първите български гении на футбола, заиграли в чужбина?
- Всъщност не можеше. Просто не разрешаваха. Можеше, ако бяхме останали в Италия като бегълци и невъзвръщенци. Така ги наричаха. Тоест - като изменници на родината. Това значеше да подложат на репресии нашите близки. Нито на мен, нито на него ни е минало през ума да го направим. Говорили сме с Георги за чужбина. И в Германия го искаха. В една английска класация за футболистите в света - кой колко струва, Георги беше на шесто място в топ 10. Но той беше тук в клетка и то не златна. Тогава разполагаха с футболистите така, все едно бяха роби. къде да играеш, кога да престанеш и прочие.
Кои футболисти на “Левски” ти харесваха освен Гунди по-скоро като фенка?
- Още тези от неговото време, като Пальо Панов, с когото сме роднини. (Смее се.) Почти всички, които играеха с Георги, бяха хора, които ти доставяха удоволствие. От следващите поколения много се радвах на Гибона. И съжалявам, че не постигна максимума спрямо своя огромен потенциал. Гиби ми беше много интересен. От най-младите имаше едно момченце, което от самото начало ми беше симпатично и също очаквах да направи по-голяма кариера. Това е Валери Домовчийски. “Левски” едно време беше “Левски”, защото разполагаше със собствени кадри... Много ми се ще да се върнем към това в началото на втория век от историята ни. Пък е и финансово по-изгодно, вместо да купуват този и онзи. Скоро четох в интернет, че на ЦСКА били предлагали преди време Яя Туре, а те дори не искали да го видят. Та така се сетих, че Крум Милев беше казал, че Аспарухов не влиза в плановете на ЦСКА, защото не е футболист за техния отбор. След това Крум Милев бе отрекъл да е казвал такива думи. Но ги е казвал.
Кога е станало това?
- Георги беше войник в спортната рота на ЦСКА. Дори аз съм го гледала в бенефисния мач на Манол Манолов-Симулията. И след това са правили турне по провинцията. И Жоро Джубрилов, който е бил актьор в един град, е взел интервю от Крум Милев за местен вестник. И го попитал: “Какви са вашите планове за Аспарухов”? И Крум Милев отговорил: “Ние нямаме планове за Аспарухов, той не се вписва в представите за нашия отбор.”
Георги вероятно е бил доволен от развитието, че не са го харесали в ЦСКА?
- Да. И тогава Кръстьо Чакъров и още няколко души са успели някак си да го прехвърлят в “Ботев” (Пд). Иначе като нищо можеше в ЦСКА и да не му дадат шанс да се разгърне. А в “Ботев” (Пд) го получи. Не леко обаче. По едно време беше резерва на Стоичко Пешев, който играеше №10. Ту играеше, ту не играеше. Направо си извоюва мястото в “Ботев”, а и генерално в българския футбол.
Как искате левскарите да помнят Гунди - навръх 100-годишнината, а и през следващите векове?
- Аз искам да мислят за Георги като жив човек, който е на мачовете, който гледа “Левски”, който се радва и страда. Да го имат като коректив. Така ми се ще футболистите да си казват: Хайде да играем добре, за да не огорчим Гунди.