Доволен от постигнатото, но и разочарован от погазването на правилата на параолимпийските игри в Токио се върна на родна земя сребърният медалист в тласкането на гюле Ружди Ружди.
Той завърши на второ място в крайното класиране и не успя да повтори постижението си от Рио де Жанейро, когато стана шампион. Изпревари го бразилецът Уолъс Сантош, а Ружди и щабът му подадоха контестация, тъй като са забелязали, че се движи с количката си.
"Има правила. Тези правила трябва да се спазват. Прътът му даваше откат, което води до повече метри. Ако беше всичко по правилата, мисля, че по-честно щяхме да се бием. Аз съм готов да ме бият по честен начин, няма да се изнервям. Ще кажа: "Трябва да тренирам повече, за да успея". Но като видя, че по нечестен начин ме бият... Не се чувствам добре", заяви Ружди.
"Много се радвам, че отново се преборих и спечелих медал. За мен означава много. Можеше ли по-добре? Да, винаги може. Аз дадох всичко от себе си, направих всичко възможно, но понякога, когато не става - не става. Мисля, че направих хубави резултати. Но понякога така се случват нещата. Не се отказваме, продължаваме да се борим", заяви Ружди, цитиран от bTV.
На доброто му представяне попречи и контузия в гърба, но той се надява, че тя ще отшуми и отново ще може да преследва олимпийската си мечта и в Париж през 2024 г.
"Много се радвам, че отново се преборих и спечелих медал. За мен означава много. Можеше ли по-добре? Да, винаги може. Аз дадох всичко от себе си, направих всичко възможно, но понякога, когато не става - не става. Мисля, че направих хубави резултати. Но понякога така се случват нещата. Не се отказваме, продължаваме да се борим", заяви Ружди.
На доброто му представяне попречи и контузия в гърба, но той се надява, че тя ще отшуми и отново ще може да преследва олимпийската си мечта и в Париж през 2024 г.
"От близо 3-4 години имам контузия в лактите. Преди да пътуваме за параолимпийските игри, получих една контузия отзад на гърба, която много ми пречеше да тласкам. Но преодолях тази болка. Докторът ми помогна. Не беше никак лесно. Когато отидох и наближи състезанието, не исках да мисля за никакви болки, а исках да направя най-добрия резултат. 15 дни не съм тренирал въобще преди Игрите. Това беше психически голям тормоз за мен. Вече съм щастлив, спокоен съм, направих всичко възможно", каза той.