- Седмица ни дели от европейското първенство в Ливърпул. Българският бокс изпраща само 6 боксьори. Защо не 11, колкото са категориите в аматьорския бокс? Не се ли лишаваме от възможности за повече медали с ограниченията, които сами си налагаме?
- Младите боксьори, които Петър Лесов тренира от два месеца с националния отбор, не са готови за най-силното състезание в света, след олимпийските игри и световното първенство. Причината не се крие само във факта, че няма да спечелят медали. Тя има и психически измерения. Една загуба може да причини у тях загуба на вяра в себе си. На ринга в Англия ще качат много силни боксьори и ще е трудно на боксьор без опит да ги преодолее.
Двама от младите, за които вярвахме, че имат сили да се представят добре, Евгени Борисов и Стефан Бунарджиев се контузиха дни преди старта.
- Кого можем да бием и кой ще ни спре на Европейското първенство?
- Това е много трудно да се прогнозира след пекинския олимпийски цикъл. Информацията е, че доста отбори ще попълнят своите състави с нови, но не и неопитни боксьори, които са били в сянка на олимпийските титуляри досега. Например в руския отбор няма да има нито един от 11-членния олимпийски отбор в Пекин, но това е Русия и няма значение дали е 2-ият, 3-ият боксьор там. Той ще се бие за златен медал. Мисля че освен англичаните, които вече се готвят с поглед към следващите олимпийски игри в Лондон след 4 години, пък и са домакини, останалите също ще изпратят силни единици, които по нищо няма да отстъпват на нашите пратеници: 51 кг. Александър Александров, 54 кг Детелин Далаклиев, 57 кг Алексей Шайдулин, 64 кг Димитър Щилянов, 75 кг Младен Манев. Сигурен съм, че олимпийските медалисти от Европа, с изключение на руснаците, ще дойдат и в Ливърпул. Защо да изпускат и този шанс за изява. Пекин беше преди два месеца и едва ли могат да излязат толкова бързо от форма, а и никой няма да си позволи толкова дълга почивка. Само нашият Боре казва:”Трябва да почивам”. Не проумявам как се измори толкова от 8 минути бокс в Пекин, че да възтановява два месеца след това!
- В аматьорския бокс има задкулисни игри. С кого сме приятели и кой не ни обича в Европа?
- Знам, че този въпрос е предизвикан от слухове, че ние сме загубили позиции на международната сцена, след оттеглянето на професор Жечев. Че съдиите вече не ни помагат, а напротив. Как да си обясним тогава факта, че сме домакини на две европейски първенства тази година. Поне десет са страните в Европа, които се състезават за домакинства. Това означава, че ние имаме добри позиции в европейската федерация. А и какво значи – съдиите не ни помагат? Ако ние разчитаме само на рамо от съдиите, значи целият труд на момчетата в залата е бил само за заблуждение на медиите. Този, който се е занимавал активно с бокс, знае каква саможертва е нужна за да изцедиш и последните резерви от себе си след всяка тренировка. Но на въпроса – кой не ни обича. Не може да се говори за любов или омраза. Всеки е отишъл за да се представи най-добре, и понякога нервите на някого избиват, емоциите взимат връх и това се възприема погрешно. Вярно е и друго: в последно време влязоха много пари в аматьорския бокс и тогава победите не винаги могат да се обяснят с боксовите умения. Има богати страни, които си плащат за победите! За съжаление.
- Освен надпреварата за медали на международни форуми, боксът има и социални функции, той е и голямо зрелище. Има ли сили да се нареди сред водещите по популярност спортове като волейбола, баскетбола...
- В последните 20 години се наложи турнирният принцип в бокса с цел да се нагоди към олимпийския формат. Това беше добре за подготовката, но пострада зрелищността, надпреварата между клубове и градове. Сега работим по проект да се върне именно това. Нашата идея е да разделим боксовата карта на България на четири региона, които да се състезават помежду си в Държавно първенство с излъчване на отборен шампион. Знам, че идеалният вариант е отборната надпревара между клубовете всеки срещу всеки, така популярна през 50-те, 60-те години на миналия век, но сега условията са други. Но никой не ни забранява да мечтаем...
