Тони Оливейра е една от най-великите фигури за португалския футбол и „Бенфика“. Част от великия отбор на Еузебио, с„орлите“халфът печели 8 титли. По-късно става треньор на „Бенфика“ и още два пъти е шампион. На стадион „Луш“ е от 1968-а до 1981-ва. Изиграва 391 мача с 23 гола. За националния има 33 двубоя и едно попадение. Треньорът Тони Оливейра минава и през „Севиля“ и „Бордо“, а за последно води иранския „Трактор“. От Лисабон легендата се съгласи да даде интервю за „ Труд“, след като Стойчо Младенов, треньорът на ЦСКА, го покани да гостува на мач на „червените“.
- Кога да ви очакваме в България,сеньор Оливейра?
- През есента ще дойда за една или две седмици. Дал съм дума на моите приятели Стойчо Младенов и Пауло Трило (треньор на вратарите - б.а.), които работят в ЦСКА. Отношенията ни са прекрасни. Пауло работи в няколко държави с мен. Когато Младенов му се обади, го посъветвах да тръгне за България. Стойчо беше един от най-добрите футболисти в португалската лига за времето си. Знам, че се е развил много и като треньор. Бил съм в България преди 20 години. Ще ми е интересно как изглежда сега държавата. Преди 4 години отидох в Букурещ да гледам „Бенфика“ срещу „Оце-лул“ и останах впечатлен от града. Сигурен съм, че и София ще ме изненада положително.
- Какви са спомените ви от България на терена?
- Не са един и два. Когато играхме с националния отбор на Португалия, вашата голяма звезда беше Христо Бонев. В квалификациите за световното през 1974-а направихме реми в Лисабон и паднахме в София (2:2 и 2:1 за нашите). При гостуването заедно с Еузебио отидохме да се поклоним на гроба на Георги Аспарухов. Голяма трагедия беше новината за катастрофата, в която почина и Никола Котков. Срещу ЦСКА съм играл с „Бенфика“, а през 1993 година бях треньор на отбора, когато елиминирахме вашия най-голям отбор. Винаги ни е било трудно срещу ЦСКА. Този клуб има харизмата на една от великите сили от някогашния Източен блок и се радвам, че мои приятели работят там. Последната ми визита няма да я забравя също. Бях треньор на „Севиля“, когато гостувахме на „Ботев“ за Купата на УЕфА през 1995 година. Съдия беше Пиерлуиджи Колина.
- Кои български футболисти са ви впечатлявали?
- Христо Стоичков на първо място. Той е най-великият. Португалия имаше шанс да види едни от най-добрите ви футболисти, като Стойчо Младенов, Красимир Ба-лъков, Емил Костадинов, Борислав Михайлов. Надявам се, когато дойда в България, да се срещна с всички. Няма значение, че не са били в „Бенфика“. Уважавам ги много. Жалко, че България, Румъния, Унгария и Полша днес нямат играчите, които омагьосваха света в миналото.
- Помните ли нещо специално от България?
- Футболът не е само 4-4-2 или 4-4-3. Благодарение на него се създават приятелства, виждат се култури, религии. Помня България от времето преди промяната, искам да я опозная сега.
- Кои са най-паметни-те ви мачове като футболист и треньор?
- За мен има една паметна дата - 25 май. На този ден през 1968 година с „Бенфика“ загубихме финала за КЕШ срещу „Манчестър Юнай-тед“ с 1:4. На същия ден през 1988 година бях треньор на „Бенфика“ и паднахме от ПСВ „Айнд-ховен“ пак на финал с дузпи. Така и нямах шанс да се нарека европейски шампион. Помня как преди финала победихме „Стяуа“, който беше истински гранд на Европа. ПСВ беше по-силен от нас и трябваше да се надлъгваме. Успяхме да стигнем до дузпи, но там нямахме шанс. Загубихме с 5:6. Иначе помня много велики мачове. Осем пъти съм бил шампион на Португалия с „Бенфика“ на терена, два пъти - от пейката. 32 години изкарах в този клуб. Аз съм единственият в клуба, шампион като футболист и треньор.
- Вярвате ли, че „Бенфика“ е прокълнат да не печели финали?
-(Смее се.) Не вярвам. Бях преди година на финала в Амстердам, когато „Бенфика“ заслужаваше да победи „Челси“ в Лига Европа, но загуби с гол на Бранислав Ива-нович в последната минута. Сега паднахме от „Севиля“ с дузпи и бяхме пак по-добри. Според мен в следващите 20 години Лига Европа е турнирът за „Бенфика“. Нямаме финансовата мощ да се борим с „Реал“, „Барселона“, „Байерн“ и английските отбори в Шампионската лига. През миналия сезон „Бенфика“ имаше шест играчи от световна класа. Четири вече са продадени, вероятно така ще стане и с другите. Правейки нов отбор, ще е трудно да се защити дори титлата в Португалия.
- Португалия има футболист N°1 в света в лицето на Кристиано Роналдо. Защо националният отбор не успява да направи голям турнир?
- Кой беше най-добрият играч на Германия на световното в Бразилия? Отборът.
- Защо България беше толкова силна на мондиала в САЩ?
- Имаше колектив от футболисти със страхотни качества. Стоичков е безспорният номер едно, но до него играха Ба-лъков, Лечков, Иванов, Костадинов. Колкото и да е силен Кристиано Роналдо, само той не може да побеждава с Португалия. Ако започнем да изброяваме кои са най-силните в Европа, ще започнем с Германия. После идват Испания, Холандия, Италия, Белгия и чак там ще наредите Португалия. Целта на отбора е първо да се класира за големите форуми. Както и на България. Като гледам вашата група, битката ще е с Хърватия и Норвегия. Мисля, че Италия няма да има проблеми. Стискам палци на България.
- Приемате ли трансферната политика на „Реал“ и „Барселона“?
- В света говорим за криза, но като гледам футбола, май такава няма. Политиката им е различна. „Барселона“ купува скъпи играчи, но основата е със собствени кадри. „Реал“ дава луди пари за Роналдо, Бейл, Хамес, Кроос и след шест месеца отново ще прави такъв трансфер. Маркетингът на големите отбори стана прекалено силен. Затова преди ходиха из Далечния изток, а това лято - в Щатите. Трудно някой може да се изправи срещу финансовата мощ на „Реал“ и „Барса“, както на руските и арабските богаташи, които са в Англия и франция.
- Играли сте заедно с Еузебио. Какво ще ни разкажете за него?
- Такива личности се срещат много рядко. Когато дойдох в „Бенфика“ на 21 години, той вече беше звезда. Гордея се, че съм бил негов съотборник. Имаше перфектна физика, убийствен десен крак и удар с глава. Еузебио беше звезда на моето поколение. Щеше да е звезда през 80-те, 90-те години, както и днес. Същият би бил Христо Стоичков, Франц Бекенбауер, Диего Марадона... Но всички остаряваме.
- Можем ли да ви видим като треньор в България?
- Никога не казвай никога. Нали такова беше заглавието на един филм? Идвам в България, за да видя близки приятели. Ще гледам всички възможни мачове през периода, през който съм тук. Работа? Не знам накъде ще поема.