Пламен Марков: Боби Михайлов не е взел нито едно важно решение

- Аз гледам нещата по малко по-различен начин. Според мен назначаване­то и времето, през което Матеус работи като на­ционален селекционер, доказаха, че проблемът на българския национален отбор не е в треньора. И това бе доказано по един категоричен начин.

 

- Досега всички българ­ски треньори бяха упо­требени, като причините бяха различни - на един му влияят интереси, дру­гият бил прекалено строг, при четвъртия еди-какво си, при следващия нямало дисциплина, друг не можел да си направи състава, дру­гият не си правил смените навреме и т.н. Така че аз не мисля, че откривам нещо ново. Проблемът беше, че българските треньори не ставаме. Нали? И вие това много добре го знаете.

 

- Дойде чужденец с го­лямо име във футбола, работил с много именити треньори, макар и не по­стигнал световни върхове в треньорската професия все още. И той, а и хората, които в България мислеха, че с българин не става, видяха, че проблемът не е в треньора. Виждате, аз казвам, че за последните 10 години бяха употребени едни от най-добрите бъл­гарски треньори.

 

- Не само в националния отбор. Вие виждате, че през последните 20 годи­ ни в българския футбол единственият, който е от­говорен за състоянието на футбола, е треньорът. И аз категорично в рамките на две години и половина пов­тарям и повтарям едно и също нещо. Че това е един обществен процес, в който има много участници и не може само треньорът и единствено той да е проблем на футбола ни.

Естествено, че треньорът има много важна роля в този процес. Аз не я под­ценявам, но не може само да се сменят треньори. И резултатите от тези смени на треньори показват, че това не е решението.

 

- Няма такова нещо. Това са измислени неща. Както ми е много смешно напри­мер, че на някой от треньо­рите му е правен съставът. Или пък че на някой му е подсказвано кой да играе. Няма уважаващ себе си треньор, който да допусне това нещо. Как един тре­ньор, уважаващ себе си, ще допусне подобно нещо? Как да стане? Това просто са оправдания или клишета за заблуждаване на об­ществеността и т.н. Това не може да бъде, просто няма как да стане. Чух, че един от мотивите за смяната на Матеус е напрежение в отбора. Какво напрежение има? Става дума за едни професионални отноше­ния. Какво напрежение може да има? А като има напрежение, то няма ре­зултати. И понеже всичко на този свят се измерва в резултати, затова сменихме треньора.

 

- Още преди две години и половина, когато ме сме­ниха, казах, че в момента това е потенциалът на българския футбол. Скочи­ха Боби Михайлов и т.н., обявиха, че не било така, не знам какво, отборът имал потенциал, но няма­ло дисциплина. Дойдоха мои колеги след мен, да не споменавам имена, които направиха изявление, че щели да играят нападате­лен, по-атрактивен футбол, щели били да направят дисциплина, директори, не знам какво беше. За голямо съжаление се оказа, че съм прав. След това дойде чуж­денец и ето го резултата. Не защото аз искам да е така, напротив - по-добре щеше да е да не съм прав. Защото е по-добре да има едно или пет грешни мнения, с които човек да си свери часовни­ка с реалностите, отколкото това, което в крайна сметка става. Защо се правят тези смени, според вас?

 

- Окей, Любо става ли? С Пламен Марков ставаше ли, с Димитър Пенев? Със Стойчо Младенов, с Херо? С никой не става.

 

- Ами добре, сега имахме чужденец, защо не стана пак? Значи проблемът не е в българския треньор. Извинете, но ако беше станало с него - ясно, про­блемът щеше да е в нас, в българските треньори. За­това ви казвам, че това ръ­ководство на БФС реално употреби всички треньори досега. Тези, които аз ви изброих в момента. И ви питам защо според вас се правят тези смени.

- Това ръководство, сменяйки треньора, иска да покаже на футболната общественост, че взема

някакви мерки, т.е. да прех­върли отговорността, която то трябва да носи, върху треньора. Сега отборът ще се вдигне в един или два мача. Това ще е психо­логически ефект. Защото футболистите не знаят на новия им, да го наречем, началник, какви са му изис­кванията. Какъв е маниерът му на работа и т.н. и има една такава реакция, чисто психологическа, в рамките на един-два мача и след това всичко започва от нула и пак ще се повтаря. Защото Боби Михайлов не може да носи отговорност. Аз казвам - той не може да носи отговорност, той не е взел едно важно решение, касаещо настоящето или бъдещето на футбола. И в тази връзка той освен да сменя треньори, друго не прави. Той има два приоритета в начина на ръководене на футбола - единият приоритет е на­ционалният отбор, където сменя треньори, и другият му приоритет е съдийска­та комисия. Там сменя играчи е трудно, момче­тата се стараят, опитват се при един или при друг треньор да дадат максиму­ма от себе си, но ние нямаме достатъчно на брой конкурентни футболисти. Такива, които могат на­истина да мерят сили с Англия и други тимове. И това е проблемът на българския футбол, не е проблем нито Матеус, нито Мъри Стоилов, нито който и да било, защото всеки дава максимума от себе си, дава това, което може. И понеже се връ­щам на ръководството не само в Америка, но и в България например, един ректор не може да бъде такъв повече от два мандата. Боби Михайлов участва 10 години в ръко­водството на българския спорт. Две години като заместник-шеф на Аген­цията за младежта и спор­та, след това 4 години като вицепрезидент на Иван Славков в БФС и сега 5-6 години като президент. И аз ви питам - кажете ми едно нещо, което е направено в името на фут­бола, една реформа, една промяна. Знам, че при вземане на управленски решения се правят и греш­ки. Но тук решения няма освен треньорски смени. За да стане нещо позитив­но в нашия футбол, ние трябва да си произведем играчи. Е, добре, какви предпоставки прави ръководството за това нещо? Аз не казвам, че ние, тре­ньорите, сме безгрешни, но не може само и единствено треньорът да бъде отговорен за състоянието на един цялостен процес, в който участват общи­ни, собственици на бази, участва ръководството на БФС, което администрира първенството. Но

в БФС са хора, които не уважават собствените синаредби. Нищо че те са ги създа­ли и те са ги подписали. Ами тези баражи, които се проведоха в края на миналия сезон... Това не е ли смешно?

 

- Ами така е. И сега, когато казвам, че трябва да си ходят, не е заради това, че на някой му е еди-каква си косата, а просто защото те направиха така, че съсипаха и обезцениха треньорската професия. Тя в момента не значи нищо, С тези постоянни смени. А ние, треньорите, не те, а ние - аз съм част от тия треньори, ние също имаме нужда от преквали­фикация, ама някой нещо да прави в това отноше­ние. Вие да сте чували някой нещо да прави? Защо футболният съюз не праща талантливи млади треньори с възможности и с качества на специали­зация в чужбина? Защо примерно не се канят хора тук, които да провеждат практически занятия с нас, треньорите? Това прави ли се?

 

- Ще ви кажа и нещо друго - страшно ми е бол­но като треньор, нищо че аз съм бил няколко пъти треньор на националния отбор, да виждам, че нищо не се прави. Когато се прави нещо, ще има и някакъв резултат. Може той да не бъде го­лям, но ще има нещо. А тук нищо не се прави. И това е най-жалкото, най-болното, задавам тези въпроси и към БФС. И виждате, че не отгова­рят, защото няма какво да кажат. Смятате ли, че ако нещо е направено в името на футбола, те ще мълчат и няма да ми опонират. Те ще излязат и ще кажат: „Ето, ние направихме това, ние на­правихме второ, трето, пето и десето." Не може Футболният съюз да бъде ръководен по този начин. Той не е ЕООД. Тук става въпрос за широкомащабна обществена дейност. Затова няма лошо, че се взема отношение и се критикува. Когато е в името на работата. Но те се дразнят от това какъв бил Христо Бонев, какъв бил Пламен Марков и казват: "На тях ли ще отговаряме?" Разбира се, че на тях ще отговаряте, как няма да отговаряте. Аз имам право на мнение като гражданин, освен това аз не съм никой в българския футбол.

Вие аргументирате вашите критики към БФС, но ще ви попитам направо. Имате ли на­мерение да се изправите срещу Борислав Михай­лов на Конгреса на БФС в спор за президентско­то място?

- Ако имам съмишле­ници, разсъждаващи по подобен начин, със сход­ни на моите принципи за футбола, тогава вече може да се мисли по този въпрос. Но да ми подаря­ват място - не. Едно по­дарено подобно място не си заслужава да се взема, при положение че човек няма екип и хора, които да го подкрепят в дадена дейност. Другото е равно на самоубийство.

 

- Няма аз да ги тър­ся. Аз достатъчно ясно казвам моите виждания по отношение на това, което става в българския футбол в момента. Аз нямам намерение да ходя и да търся или да кандърдисвам хората за някаква фикс идея примерно. Това ръководство е легитимно избрано и аз уважавам този избор. Но не мога да не взема отношение към факта, че това ръко­водство на прави нищо. Българският футбол се нуждае и от структурни, и от организационни и не на последно място от кадрови промени. Защо­то това ръководство във времето показа, че не е в състояние да направи каквото и да е позитивно нещо за футбола.

 

- Аз бях сменен след една наистина срамна за­губа. Не мога да бъда горд с това. Считам, че вината за този крайно негати­вен резултат със Сърбия (1:6) е моя, тъй като ние отидохме там за сериозна контрола. Грешката беше, че аз като треньор приех да участваме срещу един наистина силен отбор в период на годината, в който като цяло българи­те сме склони да мислим по-скоро за празници, отколкото за някакви изя­ви. И това най-вече беше моята грешка. Не успях да подготвя психически играчите за този мач. Това беше единственият мач от общо 7 срещи, в който загубихме. Балансът за цялата година беше 3 по­беди в приятелски мачове, 3 равни в квалификации и една загуба в Сърбия, заради която бях сменен. За какво да се чувствам обиден? Времето е ми­нало отдавна, вие съдете отстрани като хора, които отразяват събитията. Бъл­гарският футбол толкова ли е силен и това толкова лоши резултати ли са, за да бъде треньорът сме­нен? Тогава беше много лошо, че сме направили равенство със световния шампион. Говореше се, че нямаме никакви шансове за класи­ране пак. Три месеца по-късно, в края на февруари, началото на март, когато играхме срещу Ейре и направихме равен, тогава вече имахме шансове. Още 3 месеца по-късно играхме втори мач с Ейре в София, отново равен, и пак шансовете ни за кла­сиране продължиха да съ­ществуват. И бяхме много доволни. Това са хора, които нямат критерии за оценка, разбирате ли? Показателно е и това, че съвсем наскоро Михайлов каза, че твърдо застава зад треньора, нали? И вижда­те какво се получава.