Българският треньор Павел Дочев записа уникално постижение в германския професионален футбол. Той счупи досегашния рекорд за най-много мачове като наставник в Трета Бундеслига. 54-годишният специалист е ръководил 240 срещи в шампионата. Бившият национал вече 17-а година работи в Германия. Легендата на Локомитив (София) води тима на Виктория (Кьолн) от началото на сезона. Пред "България Днес" Дочев разкри какво се случва зад кулисите на германския футбол.
- Г-н Дочев, поздравления за уникалния рекорд. Кога разбрахте, че сте подобрили постижението?
- Бях наясно преди два-три месеца. Тогава първенството все още не беше прекъснало. Информираха ме, че тази година ще стана рекордьор. Заради паузата процесът се забави. Трябваше да започнем да играем, за да се изпълни. За мен е голям престиж. Завърших немската треньорска школа в Кьолн през 2000 година. Направете сметка колко треньори са излезли оттам след мен. В Германия да работиш между 56-те треньори в Първа, Втора и Трета Бундеслига е нещо много сериозно. Доста е трудно да се утвърдиш при толкова голяма конкуренция, но се постига с качествена работа. Щастлив съм, че успях да подобря рекорда.
- Успяхте ли да отпразнувате постижението и наградиха ли ви с нещо?
- Ще получа от Германския футболен съюз нещо за спомен. Предполагам грамота. За съжаление в деня, когато подобрих рекорда, загубихме от Айнтрахт (Брауншвайг) с 2:4. Нямах много настроение да празнувам. Моят клуб подготви приятна изненада. Бутилка вино и пожелания от спонсора и президента. Имаше официална част, но нищо по-специално.
- Наскоро подновихте първенството в Трета Бундеслига. С вашия отбор бяхте в добра серия преди прекъсването от три поредни победи и сега сте 13-и в класирането. Каква е целта пред Виктория през този сезон?
- Когато поех отбора, беше ясно, че сме малък тим, който за пръв път е в Трета лига. Целта беше да останем. Догодина ще имаме супер отбор, с който искаме да се борим за влизане във Втора лига. Важно е тази година да оцелеем и да планираме следващата година. Имаме големи амбиции. Проектът ме накара да поема тима, защото виждам перспектива. Направихме хубава серия преди прекъсването. Малко ни изкараха от ритъм с паузата. Трябват ни още четири победи в следващите десет мача. Дано да успеем. За един месец трябва да изиграем 11 мача. Не можем да се готвим пълноценно. Имаме повече двубои, отколкото тренировки. Във вторник играем срещу Мепен. През 2-3 дни имаме мач. Важното е да издържим на напъна, а после да планираме добър тим за догодина.
- Как протичаше футболният живот в клуба по време на изолацията?
- Ситуацията беше трудна. В начало на прекъсването, раздадохме на играчите индивидуални планове. Да тренират вкъщи всеки ден. Това беше около три седмици. След като се събрахме, направихме физически тест, за да видя на какво ниво са. Отборът беше доста добре. Момчетата са се справили с плановете и са били дисциплинирани. Нямахме право да тренираме като отбор, а само с малки групи. Разделих тима на три части по осем футболиста. С тях се занимавахме само по един треньор. Групата от осем също се делеше. Трима във фитнеса, трима на терена и другите един или двама се занимаваха с нещо друго. Бяхме на стадиона от 9 сутринта до 5-6 вечерта. Никога досега не съм бил 8 часа на терена като треньор. Всяка област в Германия има различни предписания. Нашата беше с по-олекотени мерки. Разрешиха малко по-рано при нас да се тренира. За да се готвим всички като отбор, трябваше да направим проби за коронавирус. Всяка седмица, веднъж в началото и после в края, правим по два теста. Непосредствено преди мачовете. Когато получа резултатите, определям кой ще пътува за мача. Има много изисквания на Германския футболен съюз, за да се проведе даден мач.
- Следите ли българското първенство? Тук отбор като Левски е на ръба на оцеляването, от следващия сезон ще има два тима ЦСКА?
- Преди няколко седмици дадох интервю пред български журналисти. Бяха преписали немско интервю и бяха казали как съм повече германец, отколкото българин. Това ме засегна, защото никога не съм имал нещо подобно предвид. Исках да кажа, че повече ми допада немският вариант на работа като треньор, отколкото българския. Знаете, че се върнах в ЦСКА с големи амбиции. Бях щастлив и горд да съм треньор на този отбор. Исках да станем шампиони. Това бяха моите цели. Когато се запознах с действителността и какво се случва, ми стана ясно, че няма какво да търся. Начинът и разбирането на работа не отговарят на моите представи. След три месеца си тръгнах от ЦСКА разочарован. Очакванията ми бяха различни. Сега следя какво се случва. Имам контакти с Балъков, Донков и хора от кухнята. Наясно съм с всичко. Имам смесени чувства. Няколко клуба искат да постигнат нещо и се борят. Но има и други, в които нищо не става. България разполага с хубави футболисти. Необходима е инфраструктура, което може да се направи, но най-трудно е да се промени мисленето. Левски и ЦСКА са традиционни отбори. Ако някой преди години ми беше казал, че това ще се случи с тях, нямаше да му повярвам.
- Отборът на вашето сърце Локомотив (Сф) беше на крачка от влизане в "А" група. Имате над 150 мача с екипа на тима. Бихте ли се върнали да работите там?
- Локомотив (Сф) е моят дом. Там израснах на сгурията с моите приятели Митко Васев, Кирил Метков и другите от генерацията. С президента Иван Василев сме играли заедно. Много е трудно да излезеш от "Б" група в България. Според мен е по-трудно да влезеш в "А" група, отколкото да оцелееш в първия ешалон. Пожелавам на Локомотив (Сф) здрави нерви и повече победи следващия сезон. Защо да не се върна някой ден в клуба? За мен България е номер едно. Моето семейство е в Германия, но моите планове са да се завърна някой ден. Бих го направил и по-рано, но трябва да има смисъл. При тези обстоятелства няма как да стане.
