Мариян Огнянов вече 11 години играе в А група. Той дебютира през сезон 2004/05 с екипа на Левски, който бе воден от Станимир Стоилов. В интервю пред "Тема Спорт" навършващият 28 години след няколко месеца играч посочи какви трябва да са целите на клуба и какво е променил Николай Костов след идването си в края на ноември.
Марияне, започнахте с нови надежди 2016-а година, но забравихте ли лошата есен, в която минахте през много перипетии?
- Ясно е, че искаме да се представим много по-добре от есента. В последните 4-5 мача под ръководството на Николай Костов пооправихме играта си и се събудихме, но мястото, на което се намираме в момента, не отговаря на името и традициите на Ботев. Общо взето, през втората половина на 2015-а отборът бе съпътстван от много проблеми - като игра и извън спортно-техническата част, говоря за отстраняването ни с Данчо Христов, Пламен Николов и Жоел Чи-бамба. Това малко или много ни пречеше, повечето футболисти бяхме психически затормозени и искахме да покажем, че не сме чак толкова слаби, колкото излезе. Просто някои хора ни определиха като некачествени играчи, което малко или много ни подразни и пожелахме да опровергаем тези твърдения. Освен това и мястото на клуба не бе никак добро, макар да бе напълно заслужено на фона на играта ни.
Спомена темата с изваждането би от състава. Защо се стигна до тази ситуация въобще?
- Какво се случи - и аз не знам. Никой не ни обясни за какво става въпрос. Трябва да кажат тези, които взеха това решение. Това бе решение на всички, които отговаряха за Ботев в този момент, така си го обяснявам. Абсурдно е да се твърди, че не сме спазвали режим и така нататък. Аз стоя и зад другите момчета, които бяха отстранени, но ще обясня лично за мен. В този етап се чудех как да се оправя от коварната контузия, която ме тормозеше, и изведнъж тъкмо се върнах, изиграх два мача и ме извадиха от отбора. Нямам обяснение защо и за какво. В никакъв случай не съм влизал в конфликт с треньор или някой друг. Най-голямата глупост беше, че сме бойкотирали наставника. Това е абсурдно. Аз ако исках да бой-котирам някой... срещу Пирин бяхме с десет човека и можехме да си паднем, ако желаехме, но победихме с 1:0. А това ми бе първият двубой от два месеца. Аз съм такъв, че дори и нещо да не ми харесва, това няма да се отрази на професионализма ми. Явно някой искаше с тези неща да си измие ръцете.
Сменихте трима треньори само през есенния дял от шампионата. Започнахте с Петър Пенчев, след това дойде Ермин Шиляк, а сега начело на тима е Николай Костов. Защо получи така?
- Виждате, че не само при нас стана така, в Лудогорец също. Явно треньорската професия е доста ветровита... Не е приятно толкова често да се сменят треньори, защото, докато се нагодим с човека, с изискванията му, и идва друг. Няма и как при това положение да се изгради добър колектив и отбор. При Пе-по Пенчев започнахме добре 2015-а - класирахме се в шестицата, но след това някъде нещата се загубиха. Имаше някакъв спад, но останах с добри впечатления от него. преди казах, че харесвам неговите виждания. Той искаше да играем нападателен футбол. През лятото обаче трима-четирима от основните играчи си тръгнаха, сред които и аз, и това доведе до проблеми. Точно тези фигури като Иван Цветков, Иршак, Адам Стаховяк вдъхваха кураж на отбора. На новите им трябваше време да се адаптират и оттам съставът стана съвсем друг. Шиляк не мога да го коментирам, защото аз почти не бях при него. Първо заради контузията, която имах, а след това тъкмо влязох и бях отстранен. Сега при Николай Костов се вижда коренна промяна. Той е сериозен, стриктен и точен човек, държи на дисциплината и организацията както в играта в нападение, така и в защита. Това ще ни помогне да се развием индивидуално и като отбор. Костов е човек, който няма да ни спести нито хубаво, нито лошо, а ще ни каже всичко в очите, което е много добре. Смятам, че той никога няма да ни предаде. Господин Костов обедини около една кауза. Ние самите имахме нужда от увереност, защото бяхме разколебани. Знаете, че след три-четири слаби мача се чуват подвиквания от трибуните, четем коментари в медиите и това малко или много оказва влияние. Като прибавим към тези неща, че в отбора има и доста млади момчета, то това бе още една от причините да не продължим игровия си възход от последния сезон. Горе-долу накрая на годината получихме нелоши резултати с оглед тежката програма. Като цяло обаче през есента всички бяхме далеч от най-добрата си форма.
Николай Костов понякога излиза извън кожата си по време на мач...
- Още не съм го виждал такъв. Да се надяваме да не го ядосваме толкова (смее се).
Има ли разлика в класите между Ботев и например Славия?
- Основната причина за по-слабото ни представяне бе излизането на основни играчи. Най-разочароващи бяха резултатите при господин Шиляк, но мога да го коментирам като фен. Бяхме доста разклатени след шока, който ни нанесе Монтана. През цялата есен този мач ни държеше влага, защото беше много тежък удар.
Какви цели си поставяте освен подобрение на играта?
- Никой не ни е поставял цел. Лично за мен е важно да подобрим играта си. Ако не го направим, рискуваме да лъкатушим - един мач добре, друг - зле. Аз лично харесвам доминиращия футбол. Мисля, че господин Костов е на същото мнение. Смятам, че той иска Ботев да доминира, да владее топката, да напада. Така че това ще се опитаме да направим през пролетта. Това ще ни донесе и контрол върху мачовете, защото, ако играем грозен футбол, ще разчитаме само на късмет и ще трябва да се надяваме другият отбор да няма ден. Когато играеш за 0:0 и искаш да риташ, да блъскаш и да пречиш, ще успееш в един мач, в два, но накрая нещата ще си дойдат на мястото. Мъри е абсолютно прав, като твърди, че трябва да се играе футбол, а не да се опитваш да лъжеш съперника.
Започвате пролетния по-лусезон срещу Локо Пд. Може ли най-накрая да постигнете успех, след като в първите два мача допуснахте загуба и завършихте наравно?
- Няма да сипя закани. Дано направим добра подготовка. На мача ще се види докъде сме стигнали.
На мача ще се види докъде сме стигнали. Треньорът ви каза, че приоритет е строежът на стадиона, а не резултатите...
- Прочетох интервюто му и съм напълно съгласен с него. Ако направиш силен отбор и заиграеш пред 3000 хиляди души... някак си не върви. Просто си спомнете каква бе обстановката на "Лазур", като играехме в Европа, в мачовете с Левски на Колежа. А и в крайна сметка е много по-добре да се гледа за бъдещето, отколкото за моментните резултати. Помислете си след година-две да направим силен отбор и да играем в Европа на нов и хубав стадион. Така че дали ще сме пети или шести, няма да има особено значение, ако го сравним с това "Христо Ботев" да бъде завършен. Рано или късно, ако следваш правилния път, и резултатите ще дойдат. Не виждам пък и в първенството да има чак толкова силни отбори, че да се притесняваме. Ако повишим нивото си и бъдем задружни, ще подобрим значително класирането си.
