Нападателят на Амкар Мартин Кушев говори пред руското издание "Комсомолская правда". Причина за интервюто
с 36-годишният капитан на Амкар станаха слуховете, че той приключва кариерата
си в клуба. Травма в бедрото, която получи още на 17 април допълнително наля
масло в огъня. Макар, че след това още няколко пъти се появи на терена,
главният треньор Рашид Рахимов обясни, че Кушев ще почива няколко месеца. И
тогава дойде дългоочкаваното прекъсване на първенството. Към всичко казано до
момента трябва да прибавим и факта, че Амкар се намира в долната половина на
таблицата, което тревожи феновете. Българинът обаче отхвърли слуховете за
отказване - остава в Амкар минимум до края на сезона. След това разговорът
премина към личния му живот.
- Справи ли се нападението на Амкар без вас?
- Ако гледаме резултатите - не. Момчетата се
стараха, но пък не им и вървеше. Трябва повече концентрация. Надявам се ще се
поправим. Ето аз се връщам и ще започнем да вкарваме (смее се).
- Имате договор до декември тази година. Какви са плановете ви за след
това?
- Не смятам да приключвам с футбола. Искам да
поиграя още в Русия, не ми се прибира в България.
- В Амкар?
- Това не зависи само от мен, но желание имам.
Ще се разбере в края на годината. Във футбола всичко се променя много бързо:
днес е едно, утре - друго.
- Обикновено играчите мислят за продължение на договорите си от рано,
около половин година пред изтичането им.
- Причината, да не го правя е една - възрастта.
- А мислил ли сте с какво ще се занимавате след края на кариерата?
- Имам треньорски лиценз, категория
"А", който ми дава право да бъда помощник-треньор. А за да получа
лиценз "Про" са ми нужни две години практика. Това обаче не може да
стане преди да спра да играя. Не е задължително да се наложа като треньор. Но
бъдещето ми ще бъде свързано с футбола. Все пак повече от 20 години се
занимавам с това професионално. Възможно е да стана мениджър. Първо обаче искам да взела лиценз "Про", а после ще видим. Не
изключвам възможността да се занимавам и с организационни въпроси. Може да
стана директор (усмихва се).
- Как мина отпуската ви?
- Аз почивах по-дълго от останалите играчи
заради контузията. Бях в България. Със съпругата ми строим къща. Основно с
това се занимавахме. Но отскочихме за една седмица на море в Гърция. Времето,
наистина, не беше много хубаво, но изкарахме добре.
- Къщата сигурно е на брега на морето...
- Не, в гората. Роден съм в Троян. Това е планински
район. Там се чувствам комфортно, а и въздухът е чист.
- Вече 5 години практически живеете в Перм. Променили се за това време впечатлението
ви за града? Стана ли ви като роден?
- Бях запознат с живота в Русия и преди Перм.
Все пак две години играх за Шинник (Ярославл). После в Перм нищо не ме изненада.
Роден?! Да, може да се каже, че ми стана като роден. Още повече за пет години
животът тук силно се промени в положителна посока.
- Кои са любимите ви места в града?
- Дискотеките (смее се). Любими места...Ние като
цяло обичаме да се веселим. Мога да прибавя имената на любимите ресторанти.
Не си стоя вкъщи. Сутрин излизам, вечер се прибирам.
- Интересно е как преживявате загубите и неудачните периоди в отбора?
- Тежко, като всички. С времето разбрах, че след
загуба винаги първият въпрос, който трябва да си зададеш е: "Какво ти си
направил за отбора?". И после да търсиш виновни. Прибирам се вкъщи. След поражение не обичам да разговарям.
- В отборите често има по няколко играчи от една националност и те винаги
са приятели. Как стоят нещата в Амкар? Всички българи ли сте приятели?
- Да, макар че при нас всички сме в добри отношения,
ние българите прекарваме заедно повече време отколкото с другите играчи. Даже
по време на отпуската не се разделяме.
- С вашата съпруга Катя отдавна ли сте заедно?
- Да, запознах се нея тук в клуб
"Вятър" (смее се). Всъщност запознахме се в България, в Троян. Беше
някъде през 1991-92 г. Оженихме се през 1994 г.
- Какво професия има вашата съпруга?
- Тя не работи. Но е завършила...(пауза от около
десет секунди). По образование е инженер.
- Доста време сте заедно. Споделете ни рецептата за семейно щастие.
- Най-важно е уважението. Останалото не е голямо
значение.
- Имате ли хоби?
- Не ми остава време. Когато приключа кариерата
си, то обезателно ще се занимавам с нещо. Искам да пробвам.
- Кой е най-щастливият и най-тъжният ти момент в Амкар?
- Най-щастливият - четвъртото място през 2008 г.
Най-тъжният...Сигурно победата срещу Фулъм с 1:0 вкъщи (б.р. - в този мач Кушев
вкара гола). Беше тъжна победа, защото можехме да продължим в Лига Европа, но
не се получи.
"Стандарт"
