Йордан Кичеков е роден на 9 март 1950 година в Първомай. Играл е за „Ботев" (Пловдив, 1970-74, 1976-77), „Локомотив" (Пловдив) (1974-76) и „Хасково" (1977-84). Има 258 мача и 31 гола в „А" група - 117 мача с 14 гола за „Ботев", 96 мача с 10 гола за „Хасково" и 45 мача и 7 гола за „Локомотив" (Пд).
Носител на балканската клубна купа с „Ботев" през 1972 г. Има 2 мача в националния отбор. За купата на УЕфА има 2 мача с 1 гол за „Локомотив" (Пд) и 2 мача за „Ботев".
С екипа на „Локомотив" (Пд) вкарва хеттрик срещу „Ботев" (тогава „Тракия") за победата със 7:3 в градското дерби през есента на 1974 г.
Преминава в „Хасково" през 1977 г., когато отборът е доста назад в класирането на „Б" група. После нещата се обръщат на 180 градуса и отборът прави поредица от мачове без загуба. Това положително салдо надделява и „червено-белите" печелят промоция в елитната група за пръв път в историята си. След това е президент на „Хасково" от 1991 до юни 1993 година.
Кичека, както го наричат всички в Хасково, посреща екипа ни в беседка до кооперацията на бул. „Раковски", където живее. Сам е построил мястото за отдих, където мъжете от квартала се събират на раздумка и на по чашка. Кюмбето грее, а докато разговаряме, той майстори ел-инсталация. Токът ще захранва телевизор, на които ще се гледат мачове.
- Данчо, как започна с футбола?
- Започнах като всички: с останалите деца по поляните в махалата в родния Първомай. Никога не съм тренирал под нечие ръководство в детски и юношески формации. По онова време в Първомай нямаше младежки гарнитури и школи. В 8-и клас родителите ми ме записаха в строителен техникум в Брацигово, там продължих. Включиха ме в местния отбор, пътувахме с камион на мачове по околните села. Върнах се в Първомай вече в пред-казармена възраст. Там започнах в местния аматьорски „Борислав". Още в първия мач вкарах 2 гола.
- Тогава ли те забелязаха?
- Взе да се чува за мене, след като бихме Пазарджик с 4:1, след това Свиленград... „Левски" дойде на приятелска среща, но треньорът ни софиянец не ме пусна. Имаше сигурно едно наум, че може да ме харесат и отборът да остане без нападател. Същото се повтори и с ЦСКА. Първата ми среща с тим от елита бе с „Ботев" (Пловдив). Паднахме 7:2, но попаденията за нашия отбор бяха мои. С шефа им тогава Сашо Петковски подписахме предварителен договор. За казармата обаче бях определен за Химически войски, в ръководството им в София имахме роднини полковници, генерали... За да мога да играя в „Ботев", трябваше да ме прехвърлят в Строителни войски, иначе не ставало. Уреди се, положих клетвата и започнах в „Ботев", тогава президент беше Кольо Миланов -Чопъра.
- Това ли бяха най-успешните ти години?
- В пловдивските грандове изкарах общо 6 сезона: 6 в „Ботев" и един в „Локо". На четвъртата година в „Ботев" вече бях женен с дете. Исках жилище, тогава това ставаше лесно. Живеех обаче в къщичка до стадион и, изглежда, ръководството прецени, че нямам нужда. Това ме принуди и да премина в градския съперник, където веднага изпълниха обещанието си. Впрочем през тази година „Локо" постигна най-големия си успех в градското дерби над „канарчетата". Бихме ги със 7:3 през есента на 1974 г., като аз вкарах хеттрик.
- И това бе мачът на живота ти?
- Не, не съм се замислял. По принцип всяка среща, в която съм вкарвал, е била удовлетворение. Най-много отбелязах в турнира на Балканската купа с Ботев през 1972 година. Тогава бихме „Вардар" (Скопие) с 5:0, като всички попадения бяха мои. Продължихме след 4:0 в реванша и станахме балкански шампиони.
- В „Хасково” бе идол?
- Идването ми в „Хасково" бе малко криминално. Бях започнал преговори с „Левски", тогавашният шеф Васил Спасов -Валяка ме искаше. Заминах на едномесечни проби. Междувременно в „Ботев" след завръщането ми от „Локо" бяха направили старши Иван Манолов-Големия орел, който не ме долюбваше. А трансферите от пловдивски в софийски отбор тогава бяха много трудни. Грозеше ме наказание от 2 години. Криех се, правех се, че съм на лечение в Павел баня. Съдбата ме срещна с Пената, когото бяха назначили за треньор в Димитровград.
Той обеща да разреши проблемите. В окръжния център Хасково обаче се усетили и изпревариха Димитровград. „Искаме да влизаме в „А" група", обясниха. Въпреки че след първите кръгове в есента на 1977 година бяха 18-и в класирането. В първия ми мач навън със Смолян направихме 1:1. С капитана Коце Латинов се сработихме чудесно напред. Отпуших се, на мач вкарвах по 2 - 3 гола. Завърших с 29 попадения, Латинов вкара 26 гола. Е, успяхме да влезем в елита още същия сезон.
- А разочарованията?
- Никога не съм имал разочарования, свързани с играта, по-скоро съм бил обиден от отношения, свързани със странични обстоятелства. В сезон 1980/81-а, когато вече бях в „Хасково", ме извикаха на проби в Гърция. Отсъствах известно време. Обвиниха ме, че съм изоставил отбора, а не беше така. Впрочем тогава привлякоха Наско Сираков, за да ме замести на поста централен нападател и голаджия.
- Кариерата ти като футболист ли бе по-успешна, или като футболен президент?
- Като футболист като че ли бе по-лесно. Излизаш на терена и си изнасяш урока. За футболния ръководител е по-трудно - мислиш за всичко: подготовка, осигуряване, лагери, селекция... Навремето, когато държавата и общините издържаха спортните клубове, беше по-лесно. След това се налагаше да се вършат непосилни неща.
- Но успя да вкараш отново „Хасково" в „А" група като президент?
- Станах президент през 1991 г. точно по време на прехода. Трябваше изцяло да си избирам кадрите. Впоследствие разбрах, че и малкото камъче може да обърне колата. Можехме да се спасим от изпадане още предишния сезон, когато Станимир Стоилов отиде в „Левски".
- Като стана дума за Мъри, още оттогава вървят спекулации за едни неполучени в Хасково 200 000 долара след трансфера му в Турция?
- Мъри бе продаден, преди аз да застъпя. Само похарчих 6000-те долара за преминаването му при „сините". За подготвителен лагер в сегашна размирна Сирия.
- И тогава обаче имаше смущаващи неща в родния футбол?
- Като уреждането на мачове ли?
-Да.
- Уредени мачове е имало винаги. Още от създаването на футбола и не знам докога ще го има. И аз съм уреждал мачове. Като президент уредих едно равенство навън в Търговище през въпросния сезон, когато влязохме за 4-и път в „А" група.
За друг мач купихме екипировка на „Велбъжд", такава бе уговорката
Те обаче направиха номер. Изпадаха от „Б" група, но пуснаха срещу нас юношите си, които предишната година били шампиони. Като ни грабнаха тези деца, чак в последната минута успяхме да отбележим. Щях да получа инфаркт. А победата ни бе абсолютно необходима. Така бе и срещу Несебър. Бяха изпаднали, та изпаднали, но поискаха нашите премии за победа, за да легнат. Наложи се да ги удвоя, за да могат и моите момчета да вземат нещо. Бил съм футболист и знам какво е да чакаш пари за победа. Знам какво е и да искаш да биеш и да не можеш...
Да не забравяме, че кръстиха и наредба на БФС на твое име ?
- Да, регламентът тогава беше, че последните 3 кръга от първенството можеш да вземеш назаем футболисти от други клубове. Това бе същият сезон. Никой обаче не се бе сетил да се възползва от правилото до този момент. Тогава взех трима от „Хебър" (Пазарджик): Кирил Василев, бащата на Владимир Гаджев - Георги и Николай Митов. И един от „Несебър", Станчо Герджиков. Той обаче не игра както трябва, в последния решителен двубой в Свищов. Но за устройващото ни равенство 1:1 бяхме подсигурили и съдиите. Всичко бе както трябва. След това правилото „Кичеков" отпадна.
- Могат ли един ден нещата в сегашния български футбол да се оправят?
- Могат, и то много бързо. На първо място е коренната чистка в БФС. Не че тези сега са некадърници. Просто има износване. Неслучайно на Запад след най-много 5 години футболистите си сменят клуба. Състезателят започва да омръзва на публиката, става предвидим и неинтересен. А футболът е шоу, трябва постоянно да има нови неща.
Та БФС е първият елемент. И никога повече тази грешка, тя е престъпление: президент и изпълнителен директор на клуб в Изпълкома на БФС. Че ако аз съм отново президент на отбор в елита, трябва да ви кажа, че тимът ми никога няма да изпадне. Как ще го позволя?
- Известно време бе и в бизнеса?
- Да, само че парите, печалбата отиваха във футбола. Той е една бъчва без дъно, в която колкото повече наливаш, толкова повече изтича.
- Въпросът бе дали предприемаческият опит ти помогна във футболния мениджмънт?
- На пръв оглед между двете няма нищо общо. Научих се по-добре да уреждам мачове (смее се). Има срещи, които могат да се уговорят на реципрочни начала. Но това важи предимно за равните мачове. Всеки може да врътне хикс. Тази година вземаме равен с „Локо" (София) например. Догодина им връщаме точката.
- Вярно ли е, че пишеш книга именно по тази тема?
- Не, не е вярно. Има обаче хора около мен, които ме уговарят да направим пътепис.
- Пътепис?
- Да, по кой път си вървял, кого си срещнал вляво и вдясно. Защото нито от мен е започнал футболът, нито ще свърши с мен. Имам наистина интересни случки и читателят ще има над какво да се смее. Любопитки от кухнята. За уговорените мачове също може да се пише, играл съм и като футболист в „Ботев" в уговорени мачове. Тогава обаче партията уреждаше срещите.
- А сега?
- Президентите, мениджърите, подставени лица, който може. Вече говорих за модела президент в Изпълкома на БФС.
- Един вид легализиране на ставащото?
- Легализиране на корупцията.
- Беше в политиката и кандидат за депутат?
-Да, бях регионален координатор на „Напред България" на Иван Славков,
бог да го прости. Не съм се впускал надълбоко в политиката, повече бях длъжен. Но Батето беше голям човек, много го уважавах.
- Няма да забравя едно твое изявление на брифинг тогава: „Не познавам партийната платформа, но ако мога да я синтезирам в едно изречение, то ще бъде: „Ако тези преди нас са крали 100 %, ние ще крадем 50%, когато дойдем на власт"?
- Така беше. Съгласете се, че имаше логика. Трябва да има политическо развитие напред. Така със следващите и следващите може да се стигне до 10 %, което е добре. В момента определено не се интересувам от политика. Радвам се обаче, когато в нея се случват хубави неща. За съжаление, в повечето случаи всичко ми прилича на детската приказка: вземи си куклите, дай си ми парцалите.
- Твоят любим тим е „Реал" (Мадрид).
- Като клуб да. Като футболист идол ми е Гунди, въпреки че целият ми род сме заклети цесекари Аспарухов беше икона, пример за подражание и като спортист, и като човек.
- С какво се занимаваш сега?
- Пенсионер съм по болест. На възраст съм, но не мисля, че съм остарял. Движение има ли, има и живот. Духът на човека е най-важното.
- Това важи ли за тежкото заболяване, което те сполетя?
- Мисля, че това е основното за борбата с рака. На всеки може да се случи. Случвало се е и е минавало. Преживях 2 операции и сега съм добре. Предстои ми последна химиотерапия.
- Преди Коледа легенди на ЦСКА и на отборите, в които си бил, играха благотворителен мач на стадиона в Хасково и събираха пари за лечението ти?
- Използвам случая да благодаря на всички, които ме уважиха. На организаторите също. Събраха се към 5000 лева, които на този етап са напълно достатъчни. Е, нямаше голяма посещаемост, но може би оповестяването трябваше да е по-масирано.
Николай Грудев, "24 часа"
