Атанас Пашев безспорно е сред най-големите легенди на Ботев (Пд). Той беше част от емблематичния отбор през 80-те години, от когото трепереха не само в България, но дори и колоси като Байерн и Барселона. В кариерата си е отбелязал 100 гола за Ботев и 2 за Хебър. Участник на Мондиал 86 в Мексико, като играе титуляр в осминафиналния мач с домакините на „Ацтека“. От дълги години работи като селекционер в школата на любимия клуб и помага за израстването на младите таланти.
-Г-н Пашев, как се развива школата на Ботев (Пд), където вече дълги години работите като селекционер?
-Според мен много добре и това се вижда – постоянно подаваме добри попълнения за първия отбор. За мен е от огромно значение създаването на дублиращ тим, който играе във Втора лига. Това позволява младите ни момчета да бъдат постоянно следени от треньорския щаб и да получават шанс и за първия отбор, вместо да ги преотстъпваме в Монтана, Горна Оряховица или някъде другаде. Тренират и играят на базата в Коматево, което е много важно.
- Идва ли отдолу новият Тодор Неделев?
- Имаме доста качествени момчета в елитните юношески групи, с голям потенциал. Вече от тях си зависи дали ще успеят някой ден да се доближат или, дай боже да надминат Тошко. Той ми е голяма слабост и считам, че е уникален футболист, който скоро не се е раждал в България. Подрастващите играчи могат само да се учат от него и да знаят, че трябва да вложат огромен труд, ако искат да успеят.
- Какви условия за подготовка на младите футболисти предоставя вашият клуб?
- Перфектни, няма две мнения по въпроса. В школата на Ботев има деца от цяла България, които сме селекционирали. Те живеят в прекрасни условия в общежитието в Коматево, получават качествена храна, екипировка, отлично подготвени терени. Нищо не им липсва и за тях остава да мислят само за футбол. Нещо, което го няма на много места в България.
- Как става селектирането на младите футболисти?
- Ние като селекционери постоянно обикаляме страната и наблюдаваме таланти, за които имаме информация. Аз например отговарям за западната част на България – от Пловдив до Благоевград и Петрич, образно казано. И всеки от нас пътува и върши своята работа за доброто бъдеще на Ботев.
- Какво очакваш да постигне Ботев след подновяването на първенството в Efbet лига?
- Като всеки привърженик на отбора стискам палци да завършим максимално нагоре в класирането и мисля, че има всички основания за това. Отборът се готви при идеални условия в Дубай, взеха се и нови попълнения. Мисля, че Ботев разполага и с много силен треньорски щаб. Пожелавам на всички футболисти преди всичко да са здрави и да се раздават докрай на терена с екипа на Ботев. А феновете да ги подкрепят още по-мощно от трибуните в предстоящите мачове.
- Като сравняваш футбола по твое време и сега, коя е основната разлика?
- За мен несравнимо по-голямата агресия, която наблюдаваме в наши дни. Сега мачовете основно се печелят от повече овладени първи и втори топки и на това наблягат треньорите. Да владееш топката 70:30 не е достатъчно и няма гаранция, че ще победиш. Загуби се и голяма част от красотата във футбола, но това е реалността. Все пак тази велика игра никога няма да бъде скучна за гледане и ще продължи да вълнува милиарди хора по света.
- Кой е любимият ти момент от твоята кариера?
- Много са, аз съм вкарал 102 гола в своята кариера – 100 за Ботев и 2 за Хебър, и всеки един от тях ми е скъп. Но върховният момент може би е голът, който вкарах при победата с 2:0 над Байерн пред претъпканите от наши фенове трибуни на стадиона. Също така много се гордея и с участието ми на осминафинала на Мондиал 86 в Мексико. Тогава играх пред 120 000 зрители на „Ацтека“, което не се е отдавало на чак толкова много футболисти. Въобще, аз съм доволен от своята кариера и смятам, че съм постигнал максимума. Но най-ценното е обичта на феновете, които и до ден днешен ме спират по улиците и ме поздравяват. Това не може да се купи с пари или с каквото и да е друго…
- Как виждаш състоянието и перспективите пред двата пловдивски гранда Ботев и Локомотив?
- Не знам как точно работят колегите в Локо, но там в последните години постоянно имат добър отбор. Ние също надграждаме и се надявам в близките години също да вземем някоя купа. Няма нищо по-добро от това и Ботев, и Локомотив да са силни и финансово стабилни. Това е от полза за българския футбол. Може би съм леко пристрастен, но за мен най-голямото дерби е Ботев – Локомотив. Защото съм играл многократно в него и знам за какво става въпрос. Пожелавам си отново да има интересни и драматични мачове пред пълни стадиони в Пловдив.
- Каква е най-голямата ти мечта в този момент?
- Ботев да се върне на своя стадион! Ботев да се завърне у дома! Нищо друго не е по-важно в този момент, повярвайте ми. Направо се просълзявам, като си представя как някой ден нашият отбор излиза отново на този терен, на който са играли нашите предшественици, аз и съотборниците ми и още много поколения с жълтата фланелка и емблемата…