Шефът на Детско-юношеската школа на Левски, Кирил Ивков, говори пред вестник "7 дни спорт" за състоянието на "сините", младите надежди на отбора какъв е пътят за по-трайни успехи на отбора:
Познавам Владислав Мисяк повече от четири години. Срещу Ботев той беше приятната изненада в редиците на Левски. Не се съмнявам в качествата му по простата причина, че знам какво може. Левски не се намира в най-доброто си състояние сега, но Влади се представи на ниво в първия му мач на голямата сцена. Да си призная, мислех, че ще се притесни малко, но той ме опроверга и изкара мача чудесно. Мисяк има голям антураж откъм футболни качества – силен ляв крак, добро центриране, скорост със и без топка пред него. Всичко, което може да се иска, е едно крило. Единственото, което му трябва, е мачове, с които да придобие още самочувствие и да се утвърди в първия отбор.
Заедно с близнаците той беше под ръководството на Владко Шаламанов. За развитието на набор ‘95 огромна заслуга има Шами. Още при децата Мисяк правеше добро впечатление и загатваше, че може да играе за първия отбор на Левски. Тази година е в старшата при Георги Тодоров, който много умело води отбора си и Влади му е основен играч. Качването им в първия тим обаче закъсня, много по-рано те трябваше да започнат тренировки с мъжете. Техният набор вече си отива, но отдолу идват още млади футболисти. Техният набор попадна на много качествени треньори, които извадиха максимума от децата.
Мисяк дойде на Герена след един турнир, на който участва Левски. Той тогава играеше в Кюстендил. Изпъкваше над съотборниците си и бързо го привлякохме. Преди беше лесно да се взимат млади таланти, като чуеха Левски и на другия ден идваха с родителите си. Сега много отбори като Литекс, Ботев Пд и Лудогорец се борят за децата. Левски си остава сериозна марка за младите. Може да сме в неизгодна позиция в последните няколко години, но така или иначе Левски все още е магнит за млади футболисти. В синия ДЮШ има много добри треньори и това също наклонява везните. Разполагаме с доказани специалисти, които имат зад гърба си много набори и отличия. От школата на Левски непрекъснато ще излизат добри играчи. Ето сега дойде времето на Мисяк, Галин Ташев е ’97-и набор, а има и още много, които тропат на вратата на първия отбор. Наборите ‘98 и ‘99 също разполагат с чудесни таланти, ‘97 също се вдигнаха. Ако децата продължават да се развиват така, Левски няма от какво да се притеснява.
Проблемът на Левски е, че в последните 4 години през Герена минаха знайни и незнайни чужденци със съмнителни качества. Привличането на чужденците донякъде демотивира децата и губят увереността си. Виждаме, че с измислени чужденци няма как да стане нещо хубаво в Левски. Нека да има чужденци, но 1-2 качествени играчи, а не 6-7, които да търкат пейката и да взимат огромни заплати. И затова отборът е в такова състояние. Левски може да е спокоен за бъдещето си, ако разчита на школата си.
На Владислав Мисяк му трябват няколко мача като титуляр, за да придобие още повече увереност. Лошото е, че младоците влизат в един много разнебитен състав. Ако изцяло започнат да разчитат на младите момчета, няма как да се случи. Трябва Левски да е добър отбор, а младите да се развиват на спокойствие около батковците си. Не като сбъркат два паса и да търсим вината в децата. Нека да играят с желание юношите и дори да загубят, няма от какво да се срамуваме. Зарадвах се, че сините фенове ги изпратиха с аплодисменти след победата над Ботев. Така се става футболист за първия отбор. Вижда се, че школата на Левски е жива и работи.