Какво показва загубата?

Борислав Борисов

Блъскам си главата къде чух или прочетох за онзи паметник на загубата. Бил някъде в Азия и на него имало написани три думи. Но всяка една от тях авторът бил задраскал. Защото загубата не се описвала, тя се усещала, осъзнавала, преживявала. За да знаеш какво е загубата, трябва да си я изпитал. С четене, с обяснения няма как да я разбереш. Винаги съм се интересувал как даден човек реагира на загубите или как се държи, когато има опасност от поражение. Англичаните имат навика да казват, че това как реагираш на една загуба всъщност означава „от какво си направен". Вероятно и в победите може да се открият доста неща за състезателите, които ги печелят, но нищо не може да се сравни със загубите.

 

В спорта страхът винаги е бил най-деструктивното състояние. И винаги съм се питал кога започваш да се страхуваш от поражението? Вероятно отговорът е по-скоро в липсата на достатъчно увереност. Когато не си готов, тогава се страхуваш. И колкото по-малко си подготвен, толкова повече се страхуваш. Питам се защо един треньор бива сменен преди най-важния мач за годината? Радуканов има един мач начело на ЦСКА срещу Левски. В него червените записаха най-стойностната си победа за последните няколко години. Конкретно на „Георги Аспарухов" нямаха успех от 25 и повече сезона. От какво тогава се страхуват собствениците? От загуба? Възможно е. Но назначението на Димитър Пенев въпреки преклонението, което изпитваме към него у нас, не води след себе си автоматично сигурност в евентуална победа. Има няколко подобни случая, но аз ще цитирам само два. В ЦСКА вероятно помнят единия случай, когато загубиха от сините с 1:7. Тогава Цецо Йончев бе назначен точно преди този двубой. Виж Вуцов пък бе назначен съвсем скоро точно преди един такъв мач начело на Левски, но и той не спечели. И двамата наставници, назначени на пожар преди голямото дерби на българския футбол, не изкараха кой знае колко дълго начело на отборите си в онези моменти.

 

Ако няма значение дали ЦСКА ще спечели или не, тогава да зададем един глупав въпрос -може ли шефовете на червените всъщност да се страхуват, че Радуканов и екипът му могат да бият Левски? И това толкова страшно ли ще е? С цената на доста информацийки на Армията успяха да разклатят връзката между треньор и публика, за което са виновни най-вече феновете. Но ако Радуканов бие Левски, няма да има земна сила, която да го смъкне от поста. Започвам наистина да се питам дали пък в ръководството на ЦСКА не се притесняваха точно от успех срещу сините? Да не говорим точно в какво положение е отборът на Георги Иванов в момента.

 

Публична тайна е, че треньорът на червените не е от послушните и тази седмица е била последният вариант, за да има промяна. Димитър Борисов наистина се оказа прав, когато твърдеше, че се притеснява. Само не бе уточнено дали става дума за неуспех срещу Левски или по-скоро от евентуална победа. Жалко е, защото никой никога няма да разбере, но всеки ще си има своя отговор. Най-лесното е Радуканов да бъде уволнен след поражение от сините, тогава и феновете ще са доволни. Но за съжаление има и друга вероятност, а май в ЦСКА не желаят да поемат риска, защото помнят пролетта, а за Нова година вече има и име, което е спрягано за поста.

 

Започвам да се притеснявам от традиционните закрити тренировки на ЦСКА и Левски преди дербито. Явно сериозно ще се изненадват! Другото оправдание е, че така ще оставят на спокойствие играчите си. Всъщност това е класически случай на страх от поражение. Като се замислим - прави са, защото последните двубои между сини и червени доведоха до яснота около съдбата на треньорите. Така че закриването на тренировките е най-вече за хората на пейката, а не толкова за играчите.

 

Миналата година Павел Дочев загуби в първия кръг и се сгромоляса. Дали е добър треньор или не, никой не може да докаже, защото бе оставен да работи има-няма няколко месеца. Почти колкото Вили Вуцов в Левски преди това. През тази пролет Ясен Петров се оказа потърпевш от загубата, защото след нея вече нямаше как да бъде оставен да води Левски. Друг е въпросът кой точно е виновен за поражението тогава. Съвсем сигурно е, че този мач е последното спасение на Георги Иванов, макар положението в Левски да е на такова равнище, че може би и успех на „Васил Левски" няма да го спаси. За Димитър Пенев проблем няма - той толкова пъти си е отивал и се е връщал в ЦСКА, че резултатът не променя нищо. Но съзнавам, че хората вече влизат в дербито повече с мисълта за загубата, отколкото за победата. Дерби на страха и паниката - в това се е превърнал този някога велик двубой.

 

Едно нещо не разбирам. За какво му е на Любо Пенев да става селекционер на националния отбор точно сега? Оставете приказките за патриотизма и родолюбието! Това с националния отбор си е работа, при това авторитетна, и никой не отива някъде, където знае, че няма да успее. Всъщност какво има Пенев зад гърба си до момента? Един провален сезон с ЦСКА, макар някои неща оттогава поразително да си приличат със ситуацията около Радуканов сега. И хората във футбола го знаят. След това шампионска титла с Литекс. Отпадане от Шампионската лига още преди плейофите. И малко трудно начало в първенството сега, но бе победен Лудогорец, с което Литекс вече е на 4 точки от първата позиция при оставащи 20 мача. Не е безнадеждно със сигурност. Тогава защо отива в националния състав?

 

Абсолютно ясно е, че в следващите квалификации нашите национали няма да направят геройство. Групата е достатъчно тежка, но едва ли ще са последни. Значи и сега ще се отчете разочарование за отбора, но треньорът ще е вдигнал тима по-напред в сравнение с последния цикъл. Добре де, защо тогава отива? Вариантите са два. Единият е, че в Литекс вече не го обичат чак толкова и раздялата е по „взаимно съгласие". Другият е, че в досието на треньора е редно да има и национален отбор след два от българските грандове. Или и двата в комбинация. На практика Любослав Пенев ще е минал през всички задължителни стъпала, преди да отиде в Испания или някъде из друга част на Европа. Може би говорим за една добре пресметната загуба. Сигурно ще си кажете, че си измислям. Е, може и да е така, нямам потвърждение от никого, но пък договорът на Пенев вероятно ще е за две години, което е още един аргумент, че не се търси дългосрочна промяна, а просто минаване на време. Искрено се надявам да греша, но за такъв период не може да се направи нищо друго, освен да си напише в досието, че е бил и национален селекционер. Все пак Стоичков от България отиде да води Селта, нали! От друга страна е вярно, че няма друг луд за футбола човек освен Любо Пенев, който да се нагърби точно сега да се занимава с националния ни отбор.

 

Вярвам, че спортът не е просто резултати в края на сезона, а по-скоро начин на живот за хората, които се занимават с него. И както във всяка професия, има определени показатели, с които можем да съдим тези личности. Загубата и отношението към нея преди и след като се е случила показват наистина от какво са направени тези хора и какви са всъщност. Защото не е важно дали губиш, на всеки се е случвало и сигурно ще се случва в бъдеще. Важни са две неща - как губиш и как се справяш с последствията от загубите. Точно там се показва от какво си направен.