Бившият футболист, треньор и ръководител на Левски Иван Вуцов гостува в предаването „Зона Спорт" no bTV. В него той коментира тежката ситуация в клуба, спрения строеж на сектор А и честването на стогодишния юбилей. Съветникът на Иво Тонев изказа разочарованието си и от собственика Тодор Батков, който не уважи 71-ата годишнина от рождението на Георги Аспарухов.
ЗА ГЕОРГИ АСПАРУХОВ
Навремето приятелските мачове нямаха такава стойност, каквато имат сега контролите. Те бяха далеч по-високо оценени, (б.р. - в този момент на екран пред него се появява видео с гола на Гунди срещу Англия). Този гол не може да бъде забравен, защото по това време Англия бе действащ световен шампион. Попадението накара света да погледне с уважение и почит към Георги Аспарухов и към страната ни. Винаги ще има нещо недоизказано за Гунди. Бог за съжаление ни го отне много рано. За жалост не успя да напише цялата си история. Истина е, че с него бяхме много близки. В живота си съм видял две национални катастрофи. Загубил съм и майка си, и баща си, но никога няма да изтрия от съзнанието си смъртта на Георги Аспарухов и на Иван Славков. Не бива и не трябва да сравняваме Гунди и Стоичков поради няколко факта. По наше време футболът беше по-бавен, свободен от сегашния, в който се използват множество тактически варианти, за да се затворят подстъпите към вратата. Начинът и пътят, по който се изграждаха футболистите тогава, бе един, а сега е друг. Не може да остане скрито, че ако законите ни по онова време бяха по-свободни, то Гунди можеше да излезе навън и да попадне на по-добри треньори и колеги. Самият начин на подготовка и работа там е друг и ти дава тласък да израснеш много по-бързо и качествено. Истина е, че Гунди е поставян като по-ярка фигура от Стоичков, но аз не искам да ги противопоставям, защото и двамата са големи колоси и тежат много.
ЗА СТАДИОНА
Категорично не съм съгласен да се смени името на стадиона. Сигурно и цялата футболна общественост е на това мнение. Името на Георги Аспарухов е толкова популярно, ангажиращо и толкова вглъбено в Левски, за да си позволиш да правиш такива неща, били то и полезни от финансова гледна точка. Не това обаче е най-важното, а това, което е дал този човек. Никога не съм бил против строежа на нов модерен стадион, но това може да се случи, когато си финансово стабилен и не ти предстои стогодишен юбилей. Каквото и да се бе направило, с каквито и темпове да вървеше изграждането на сектора, то той трудно щеше да е готов до 24 май.
ЗА ЮБИЛЕЯ
До известна степен е странно, че Тити Папазов е патронът на юбилея. Познаваме го какъв е - ентусиазиран човек, който безкрайно обича Левски и се влага. В никакъв случай обаче не биваше той да се изявява като организатор. Но след като нямаше други, Тити се захвана и добре, че го направи. И сега твърдя, че начинът на организация на празненството не е правилен. Бях на юбилея на Славия и смея да твърдя, че бе много добре направено. Не знам кому бе необходимо да има футболна среща на настоящия отбор със силен тим от чужбина. Защо ни е този мач, при положение че ние трудно можем да се противопоставим на който и да било. А пък и едва ли ще е интересно идването на Лацио, който бе тук само преди два месеца. Не че са слаб отбор, но в мачовете с Лудогорец и в Рим, и в София те бяха надиграни. Няма какво толкова да се види от тях. По-важното е обаче, че ние не сме готови за такова нещо. Още повече че ще трябва да играем на чужд стадион, а не на нашия. Не е приятно и че хора, които обичат и са били ангажирани с Левски, се пренебрегват. Ще е кощунство да не бъде поканен синът на Гунди - Андрей. Организаторите на мероприятието трябва да се замислят, защото това ще е голям принос към почитането на паметта на Гунди.
ЗА ТОДОР БАТКОВ
Не одобрявам постъпката му, че не намери време да уважи празника на Гунди. Можеби е бил ангажиран, но през годините той винаги е присъствал на такива мероприятия. При всички положения не е добре, че върховният ръководител не е дошъл. Неговото отсъствие даде поводи за размисъл на хората. Не мога да кажа, че трябва нов собственик. Аз уважавам Тодор Батков, защото е правил, каквото може.Колко може, е друг въпрос. Дали трябва друг човек, не мога да кажа. Оттам нататък как ще го намерим пък е съвсем различна работа.
ЗА РАБОТАТА МУ С ИВО ТОНЕВ
В момента нямам никаква роля в Левски. С Иво (б.р. - Тонев) се чувам и виждам по-рядко. Каквото мога, споделям с всеки, който ме е попитал. Избягвам да се бутам вътре в нещата поради това, че те са доста оплетени и сложни.
ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБОРА
Отборът ще празнува юбилея в неблагоприятно от спортна гледна точка положение. Боли ме, когато използваме думата „трагично", но това е... В момента Левски няма качество да се противопостави на Лудогорец, Ботев, Литекс и някои други. Стигнахме посредствено ниво, което не подхожда на клуба. Затова хората са омъчнели. Силно е да се каже, че това е най-слабият отбор в историята, защото и друг път Левски е изживявал тежки моменти и е попадал в критични ситуации. В действителност положението от всяка гледна точка - ръководна, спортно-техническа и откъм кадрови потенциал, не е добро. Трябва да се направи нещо, защото така не може да продължава. Нужно е да се почне първо най-отгоре - от ръководството. Хората на най-високо ниво трябва да вземат нещата в свои ръце, а не други да се месят във футболните дела. Привържениците да сменят треньор, да събличат... Това е нещо непознато в Европа. Затова на Левски му е необходима дълбока терапия, а не козметично замазване на нещата. Трябва от дълбоко да се изрежат корените на злото и да се намери начин как да се ръководи клубът вярно и правилно, както преди. Второто най-важно е да се изгради качествен състав. Някои от футболистите ще се разсърдят, но истината е, че нямаме класа. Трябва да се даде път на младите и да се помисли за закупуването на футболисти, които да сложат името си и да водят клуба напред. Лош признак е, че всеки казва и води играчи. Този и онзи предлагат, а после или се скатават, или остават в една глуха ситуация, която пречи на Левски.
ЗА ВЕЧНИЯ СЪПЕРНИК
Определено ЦСКА намери по-верния път. Направи по-качествен избор на състав и намери много добър треньор - Стойчо Младенов, който организира и поведе отбора. Всеки един в тима решаваше задълженията си с необходимата отговорност и сериозност. Това спаси и запази името ЦСКА. Мисля, че малко им трябваше да се преборят за шампионската титла. Независимо от всичко позицията, на която бяха на полусезона, и това, на което ще завършат, е безспорно много голям успех. Не ми е приятно, като го казвам, но е така.