Как се запалихте по футбола?
- Историята не е по-различна от тази на всички малки деца по онова време. Тогава нямаше друго какво да се прави, освен да ритаме по поляните. Аз живеех в един краен квартал на Пловдив. Като се връщахме от училище вече си подготвяхме отборите. Набързо обядвахме, излизахме и почвахме да ритаме. Така се случи с мен. Имаше едни треньори, които тогава непрекъснато ходиха и гледаха по училищата. Често правиха турнири между школата. Не съм тренирал друго освен футбол. Но много харесвам волейбола - само да го гледам. И тенис също гледам.
Разкажете за Военно Въздушните Сили?
- Казармата беше задължителна. Попаднах там по разпределение - в една специална школа. Тя беше само от 23 човека. Заводът беше за радиостанциите, които направляват самолетите във въздуха и се разпределяха по летищата. Ние бяхме само приземни, но отговорността беше изключително голяма. Аз бях разпределен в Безмер, Ямболско. Там беше станал един лек инцидент. Имаше летене на военни самолети, които се управляваха от тези радио станции, за които ние отговаряхме. Едната от тях обаче беше изключила без да се разбере от приземния екипаж за около минута и половина. Самолетите горе почнаха да звънят. Там знаете, че беше гранична зона, а при тази скорост на самолетите те навлязоха в забранената зона. И после се получи сериозен проблем с офицера и старшината ни. Впоследствие беше много трудно да бъда откомандирован в спортна рота. Тази школа имаше обучение 6-7 месеца. Аз ги преминах. И след това успях да бъда прехвърлен в Строителни войски. После отидох в "Ударник" (Пловдив). И там имаше първенство на Строителни войски, където ме харесаха "Славия" и така се озовах на "Овча Купел".
И от "Ботев" и от "Локо" (Пд) са ви искали. Защо "Лаута"?
- Аз съм юноша на "Локо". Когато бях дете играх в едно първенство, което се казваше "Футболна смяна 68". Там станахме шампиони на България. Наградиха ни с екскурзия в Съветския съюз. Тогава играхме контрола с руския шампион. Мачът беше непосредствено преди приятелския двубой на националните отбори на Русия и Полша. Имаше около 30 000 зрители на ст. "Лужники".
Яд ли Ви е, че не станахте шампион със Славия?
- О да, много. Имаше един момент, в който бяхме на крачка от титлата, но ЦСКА успя да я взема. Но аз съм много доволен от пребиваването си в "Славия". С Андрей Желязков, Чавдар Цветков, да не ги изреждам всички, играх, което беше невероятно изживяване за мен. И с треньора ни Пържелов. Той беше изградил отбор, който играеше изключително комбинативен футбол.
Кой е най-любимият ви миг с "Лудогорец" до момента?
- Доста са моментите. "Лудогорец" е един проект, който вкара много футбол в България. Не само с база, а и като управление. Това е една структура, която се води от малко хора. Но всички те са изключителни професионалисти. Друг момент е класирането за Шампионска лига. До този момент само един тим беше стигнал това ниво - "Левски" с Мъри Стоилов. Това беше страхотен успех за тях. Ние също леко надградихме като спечелихме и точки. А за мен беше по-важното е, че ние успяхме да играем футбол в Шампионската лига. "Левски" също се представи прилично като игра. Не искам да сравнявам двете кампании. Вкарахме и голове на "Реал" М, "Ливърпул" и "Базел". Дали "белия балет" ни подцени тогава, или не, не знам. Но видяхте колко трудно ни биха тогава.
Мечтаете ли скоро отново да водите на отбора от класата на "Реал" и по възможност този път да не загубите?
- Разбира се. Предпочитам да играем с отбори от първата урна на европейския футбол. Искам българския фен да дойде и да гледа такъв мач. Тези хора да са щастливи и да изпитаме отново радостта от пълния стадион и подкрепата на хората. Това е основната ми мечта, а може би и цел.
Как и къде изкарахме Коледа и Нова година?
- На Коледа си бяхме в вкъщи. Паричката се падна в малкия ми син - Георги. То трябва на него да се пада (смее се). За Нова година се събрахме с приятели тук близо до София. Беше много добре. От баницата ми се падна "Успех". Може и да са го нагласили да ми се падне това.
Големият ви син Ангел е в Китай. Разкажете за него?
- Той завърши тук в България за строителен инженер. С отличен. Сега е в Китай - специалност икономика. Втора година е там. Сега за празниците си беше тук. На 11 си тръгва обратно. Представя се много добре. Него футбола не го привлече. Но е спортно момче - тренира за себе си. Ходи по фитнеси, на плуване. Добър е в ските. Той иска да вложи знанията си. Сигурен съм, че ще успее. Той е контактно момче. Има и приятели във Финландия. Той беше 8 месеца там преди да замине за Китай.
А малкият Ви син?
- Георги е на 7 години. Първи клас е в момента. Ходи на уроци, водим го на плуване. Той беше едно от децата, които изведоха "Реал" на ст. "Васил Левски". Помни го много този момент. По интересното е, че наскоро Мето Томанов му издаде лиценз "Про" за треньор. Георги го носи навсякъде, дори в училище и се хвали, че вече е станал като татко си. Щастлив е. Приема го като реалност, защото това нещо му беше връчено официално с реч от спортния директор.
Мечтае ли наистина да стане футболист и после треньор?
- Той е на такава възраст е, че много гледа тези отбори. А и футболистите на "Лудогорец" му обръщат достатъчно внимание И като го питаш какъв искаш да станеш, той казва: "Футболист". Но аз искам той сам да си избере. Не искам да му се меся. Водим го да тренира футбол, но още с големия пръст рита топката. Но каквото му кажат треньорите, това е. Аз не се занимавам с неговата футболна подготовка.
Съпругата ви гледа ли често мачовете, вълнува ли се?
- Да, Марияна е много емоционална. Отговорните мачове ги гледа. Но има и двубои, които ги наблюдава епизодично. Тези по-драматичните. Като всяка съпруга иска тимът да победи. Но не само, защото аз съм треньор. "Лудогорец" и е любим отбор. Ние бяхме в Разград. Тя има много приятели. Но сега заради малкия са в Пловдив, където той учи.
Имате ли хобита извън футбола?
- Честно казано не ми остава много време. Колкото и клиширано да звучи, аз гледам да обръщам внимание на семейството си. Но аз дойдох на 4-и, когато ми беше рождения ден. Аз, реално нямах време да празнувам със семейството си. Станах сутринта на четвърти, поздравихме се и после отпраших. Сега 1 месец съм на лагер. Да има два или три дни почивка, аз съм постоянно на телефона.
Вие имате изключително спокоен характер. Това помага или пречи?
- Определено помага. Като бях по-млад бях доста по-емоционален, сприхав. Мислех, че мога да променя нещо, което всъщност няма как да стане. Времето през което съм работил с треньорите ми даде да разбера, че аз трябва да бъда адекватен по време на мач. Колкото по спокоен съм, то толкова по-трезво мисля. Аз не обръщам внимание на всяка грешка. Всеки футболист бърка, това е топка все пак. И аз какво трябва да направя, да реагирам. Защо да реагирам? И гол да влезе. Какво от това. Аз ако реагирам ще подсиля грешката на съответния футболист. Всички са видели, че е сбъркал. Важното е това да бъде коригирано и човекът, който е сбъркал да не се тормози за това. Аз имах огромния шанс да натрупан богат опит по международните терени. Аз през това време има възможност да наблюдавам поведението на различните треньори и да се уча от правилните неща и грешките им.
Георги Дерменджиев: Малкият ми син има лиценз за треньор
Ритал съм пред 30 000 на "Лужники" като ученик, разкрива треньорът
