Бронзовият медалист от САЩ'94 Емил Кременлиев гостува в предаването "Код спорт" по TV+. Единствено той е бил шампион и на Левски, и на ЦСКА. Два пъти е шампион на България със "сините" и два пъти носител на купата на страната - по веднъж с Левски и с ЦСКА. Част е от "златното" ни поколение, като на световното първенство в САЩ през 1994 г. изигра пет мача. Две години по-късно на шампионата на Европа в Англия взе участие в една среща.
- Емо, Левски или ЦСКА ти е на сърцето?
- През годините много пъти са ми задавали този въпрос. Наистина се изненадах, че съм единственият капитан и на Левски, и на ЦСКА. Все пак толкова време е минало, толкова футболисти са играли и в единия, и в другия отбор. Точно аз ли? Но да не пропускаме, че преди това съм бил капитан и на Славия, чийто юноша съм. Аз съм привърженик на Славия.
- Как постигна това - да извеждаш с лентата и "сините", и "червените"?
- Не е замислено или пък изпълнение на някакъв план, просто така се случи. Капитан на отбора не се става, защото искаш. За капитан те избират треньорът и съотборниците. Първо трябва да го заслужиш по някакъв начин. Аз съм най-горд от това, че станах капитан на Славия, тъй като бях доста млад тогава. Може би бях един от най-младите в отбора и ми гласуваха доверие. Не бяхме тим, който се бори за челните места или за купата, но горе-долу добър отбор, както си е Славия винаги. Гордея се повече с тази капитанска лента, докато в Левски така станаха нещата, че след Световното, продадоха всички, а аз останах до малко по-късно и може би бях един от най-опитните, с авторитет и ми гласуваха доверие. В ЦСКА вече беше доста по-трудно, тъй като преминах през много перипетии. Трябваше да доказвам и на феновете, че заслужавам да играя в ЦСКА. Да не говорим и за лентата, защото след като преминах от Левски в ЦСКА имаше един период, в който бях недобре приет от всички.
- Колко трудно те приеха, защото ти участва в разгрома със 7:1 над ЦСКА през есента на 1994 г.?
- Не бих казал, че само това е повлияло. Аз бях един от по-известните футболисти след Световното и имаше шум около мен. Преминавам в ЦСКА, а точно тогава феновете малко или много ме отъждествяваха със серията от победи на Левски над ЦСКА. Почти винаги бях участник в тези дербита. Много трудно ме приеха. Тогава си реших, че трябва да ме приемат. Какво като съм играл в Левски или в ЦСКА и преминавам от единия в другия?
- Каква е разликата в "кухнята" на Левски и на ЦСКА?
- Според мен почти няма разлика. Естествено, зависи от периода. Понякога единият клуб е в по-силен период, настроението е по-добро, обстановката е по-спокойна, ако може да се каже "спокойна" в тези два отбора, тъй като те са винаги на витрината, винаги се търсят интриги, има някой недоволен. Почти винаги има напрежение, но е на моменти - понякога по-малко, друг път повече. Ако биеш що-годе нещата са добре, но при първата грешна стъпка...
- Имаш ли си любим и съответно кошмарен мач с екипите на двата отбора?
- Имам не един и два. Все пак мога да отлича загубата на Левски от Глазгоу Рейнджърс в първия мач в Шотландия. Загубихме с 2:3, но играхме много силно, имах и добри изяви. В ЦСКА загубихме от Атлетико (Мадрид) и двата мача. Имаха силно поколение с много добри футболисти. Просто обстановката и начина на водене на игра от нашия отбор беше много добра. Това са едни от мачовете, които ми остават в съзнанието.
- Какво не достигна на Левски за голям удар в Европа по твое време, след като явно имахте най-добрия отбор в България?
- Така е. Имаше един момент преди Световното, когато играхме с Глазгоу и го отстранихме, но тогава играеха само шампиони на страните. Имаше един-два мача, но първият ти съперник е Глазгоу. След това играхме с Вердер. Тук според мен може да се съжалява, че не влязохме в групите. Вердер беше шампион на Германия, но по нищо не му отстъпвахме. Тук завършихме 2:2, като ни поведоха с 2:0. Върнахме се в мача, имам вина донякъде за втория гол и естествено "вина" за първия наш гол. Но главният пропуск беше в Бремен. Тогава изиграхме много силен мач, но в края на първото полувреме Гошо Гинчев направи една грешка и го изгониха. Не беше голова ситуация, близо до центъра. Останахме с 10 човека, имахме положения и 85-86-ата минута Марио Баслер ни вкара гол и всичко приключи. Но имахме възможности и с десет човека при 0:0. Нищо не се знаеше, ако бяхме останали 11 срещу 11. Играхме много силно, нямаше какво да губим. Бяхме добър отбор. Даже в публиката имаше оттенък на учудване как се държим в Бремен.
- Георги Василев ли е любимият ти треньор? С него игра и в Левски, и в ЦСКА, по-късно и в Унион (Берлин).
- В интерес на истината футболът, който изповядва Георги Василев, ми е най-любим на мен. Естествено оттам и треньорът. Все пак не трябва да забравяме и Димитър Пенев, но така се случи, че футболът, който Георги Василев искаше да играе, аз също исках да практикувам. Играех го най-добре при него. Явно ме харесваше, тъй като ме взе в Левски от Славия, след това в ЦСКА, след това в Унион. Така ми се разви съдбата.
- Определено беше слабост и на Димитър Пенев от това, което сме виждали в националния отбор.
- Определено, да. Стратегиите им бяха различни. При Пенев просто така бяха нещата. Даже си спомням преди дебюта ми за националния отбор срещу Швеция на тренировка бяхме свикнали с Цанко Цветанов да се включваме много. Играехме с трима защитника в Левски и бяхме като халфове. Реших, че това все пак е дебют и трябва да покажа, да ме види Пената и да се включвам непрекъснато и да остане много доволен от мен. Само че не стана така. Каза ми: "Чакай, ти по-добър ли си от Костадинов? Той в Порто играе и сме го взели да се включва, а ти ми се включваш!". Така в националния малко спрях с включванията. (смее се)
- Какво означава за българския футбол, че от 2009 г. нито ЦСКА, нито Левски са били шампиони на България?
- Това, което виждате, това означава. Има един човек, който е направил един отбор наистина по европейски модел и този човек мачка всичко живо. А Левски и ЦСКА с многото фенове и сериозни хора, ето на какво дередже са. Ето това е - един човек дойде и им показа как се правят нещата. Лудогорец наистина има по 30-40 хиляди човека на мач, но това не са 30-40 хиляди фенове. Те са привърженици на Левски и на ЦСКА. В първенството Лудогорец е тотален доминант. В Левски и ЦСКА "съскат змиите", както казваше Гочето и е страшна работа.
- Напоследък се загуби от очите на футболната общественост. С какво се занимаваш днес?
- Така е, не съм правил нещо умишлено. Извън футбола съм сега, но имам намерение да се завърна. Имам разговори за едни проекти, които уж ми казват, че ще има. Няма да давам повече подробности, защото може и да стане, може и да не стане.
- Има ли причина да не обичаш шумотевиците?
- Не, така са се стекли нещата.
- Игра в пет от седемте мача на България на Мондиала в САЩ. Най-хубавият момент за теб в незабравимото американско лято?
- След първия мач, когато нито ни се ядеше, нито ни се спеше, нито ни се говореше, всички моменти бяха хубави. Може би най-хубава бе победата над Мексико, която ни отвори врати за по-дълъг престой на американска земя, тъй като в началото не си правехме сметка, че ще стоим до края. Имахме силни футболисти, знаем къде са играли и то не "играли", а бяха звездите на тези отбори. Каквото и да говорим това бяха най-добрите футболисти на водещи отбори в Европа. Като се сетя за обстановката след първия злополучен мач, може би правилното бе, че сме в хотела, нямаше много журналисти около нас, нямаше фенове. Треньорът ни остави и нямахме събирания непрекъснато да се укоряваме с поглед един друг.
- Имаше едно събиране след мача с Нигерия, където си казахте много неща. Чуваха се крясъци, хвърляне на столове.
- Това е нормалното, но след това почти до следващия мач се виждахме на тренировка. Храненето беше от 12.00 до 12.30 часа и всеки отиваше по различно време. Не е нужно да се гледаме в очите непрекъснато. Така имахме възможност да се съхраним психически. Нямаше как да не успеем, виждах как всеки го е яд. Такива големи футболисти, а Нигерия да те бие 3:0. Правехме сметка вече къде ще каца самолетът - Долна Митрополия или Горна Оряховица, само да не е в София.
- Гледа ли последните два мача на националите?
- Гледах ги, няма как. Не ходя на стадиона, а се събираме с приятели и гледаме по телевизията. Имам малко по-различно мнение. Аз не съм от властта на четвъртите в света, които уж "убиха" футбола. Само искам да кажа, че и Меркел да сложите, и Бойко Борисов, и Путин няма да бъде нищо по-различно в момента. Това е действителността.
- Бъдещето как го виждаш?
- При положението, в което са стадионите, как тренират децата... Каквото и да говорим има няколко клуба, които развиват футбол, другото е...
- Обаче искаме да играем на световно първенство.
- Е, как ще играеш на Световно? Спомням си като бях в Германия, синът ми отиваше да играе футбол вечерта и се чудех къде е отишъл, за да ги погледам малко. Оглеждам се, няма ги. Попитах и ми посочиха стадиона. Прекрасен стадион с трева като тази, която е в момента на "Парк де Пренс". Там игреха децата, сложили си бяха вратички и конуси. Отстрани имаше хора, които работят по стадиона, те ги гледаха, даже даваха наставления. Включих се и аз, заставайки на вратата. Затова е Германия
- Игра буквално рамо до рамо с Петър Хубчев в националния отбор. Какво мислиш за него?
- Не бих обвинил никой треньор сега. Хубчев се доказа. Той е малко особняк, "темерут", но разбира футбола. Още тогава постът му беше такъв, че командваше. Разбира футбола, направи успехи в България.
- Луд ли е да поеме националния отбор?
- Малко трябва да е луд. Аз не бих го поел сега и да ми предложат, тъй като сега имаш тези футболисти. Интересни са ми тези, които дават акъл. Добре, нека да сложим друг да направи повиквателните за следващия мач. Но не да е тенденциозно. Примерно ако е Венци Стефанов, да извика шест от "Славия" 17-годишни момета. Много ми е симпатичен и винаги с интерес му чета интервютата. Горе-долу повиквателните ще са тези, с разлика от две-три имена. Нашите най-добри футболисти са тези, нивото им е това. Примерно най-добрият ни футболист в кой отбор е - "Спартак" (Москва) и ЦСКА (Москва) и дотам.
- В чужбина освен в Унион (Берлин), игра и в гръцкия Олимпиакос. Какво си спомняш от гурбета първо в Атина, а след това и в Берлин?
- За Олимпиакос определено не бях готов да живея в чужбина тогава. Олимпиакос е добър отбор, запалянковците им са нещо страшно. Там е на двете крайности. Ако победиш, не ти дават да платиш кафето или да си купиш вестници. Всеки те поздравява и ти дава подаръци. При равен всеки може да дойде при теб. Примерно сядаш в ресторант, поръчваш си нещо за вечеря, през това време сервитьорът ти се кара десет минути. Наистина не го разбирах какво говори, но ми се караше. След това искаш сметката и още 10 минути ти говори на висок тон. Такъв ми е късметът. Първият мач, който играем беше срещу Панатинайкос. Видях, че играчите идваха на тренировка кой с "БМВ" кабрио, кой с "Лотус", все много скъпи коли, а аз карах служебна. На мача обаче всички дойдоха със служебните си коли - "Форд", "Опел". Чудех се защо е така, но в последствие разбрах. Бяхме домакини, поведоха ни 1:0, изравнихме веднага и имахме дузпа в 88-ата минута. Съотборник ми беше един полски нападател и като свириха дузпата, той отиде на центъра. Поглеждам го, а той едва ли не ме сочеше да отивам да бия дузпата. Но и аз тръгнах към центъра. Би я един от нашите, изпусна я и при следващата атака ни вкараха гол. Стояхме два часа на стадиона без да можем да излезем. След това отидохме на базата да си вземем колите и като започнаха от оградите да прескачат едни фенове, едни чудесии...
- Синът ти вече е професионален футболист в Царско село. Ще задмине ли баща си?
- Дай Боже! Засега не върви с моите темпове. Леко изостава, но ще видим. Имаше малшанс - насъбраха му се контузии. Лятото беше в Дунав (Русе), започна подготовката и се контузи. Като почна първенството започна да прави подготовка паралелно със съотборниците си, преотстъпиха го в Царско село до края на полусезона. Сега е добре физически и играе добре.
- Разбрахме, че заради теб е изместен на поста десен бек.
- Да, не знам как се случи, но решиха, че щом ми е син, трябва да е десен бек. Не можа да се противопостави на съдбата и я прие.
- Нямаше те на мача на ветераните Швеция - България преди седмица, Каква беше причината?
- И аз не знам. По вестниците го пишеше. В последно време като че ли и аз го бях забравил. Два дни преди това играха "Царско село" и "Пирин" (Благоевград) и Ивайло Андонов ми казва: "Ще пътуваме ли?". Аз от него разбрах. Не са ми се обадили, пропуснали са. Може и да не са намерили връзка с мен.
- Как почиваш? Как се забавляваш?
- Обичам да поритаме вече на много по-бавно темпо. След това се събираме с приятели. Поводът за срещите са уж мачове, а сядаме на салатка и ракийка.
