Даниел Димов е роден на 21 януари 1989 г. в Шабла. Започва да играе футбол на 8-годишна възраст в местния клуб. През 2002 г. той е привлечен в школата на Черно море, където тренира под ръководството на Велизар Попов.
През 2006 г. започва да се готви с мъжката селекция на „моряците“ и дебютира в „А“ група 17 години. Това се случва на 15 септември 2006 г. при успеха на Черно море с 6:0 като гост над Черноморец-Бургас (София), когато заменя през второто полувреме Слави Жеков. Близо година по-късно Димов отбелязва и първия си гол със зелено-бялата фланелка. Той се разписва на 14 юли 2007 г. във вратата на Македония Гьорче Петров, в двубой от турнира Интертото Къп, който „моряците“ печелят с 3:0.
Утвърждаването на халфа в титулярния състав на Черно море започва през сезон 2009/10, когато за старши треньор е назначен Велизар Попов. Наставникът познава добре качествата на Димов, тъй като е работил с него 4 години в школата на клуба, и разчита постоянно на него. През кампанията Даниел записва 17 мача и отбелязва първите си голове в елитната дивизия. Той се разписва при домакинските победи с 2:0 над Черноморец (Бургас) и с 3:0 над Спортист (Своге)
На 29 декември 2010 г. е привлечен в Левски. На официалния сайт на клуба се съобщава, че Даниел е подписал с отбора за 3 години и половина с отбора, а трансферната цена е 150 000 евро. Официално е представен на 10 януари 2011 година, като взима фланелка с номер 8.
За столичния тим изиграва 90 срещи, в които отбелязва 9 попадения. След изтичането на договора му с Левски през лятото на 2014 г. футболистът преминава в израелския Макаби Петах Тиква със свободен трансфер.
След това той играе в Турция за отборите на Денизли, Манисаспор, и Болуспор. През 2019 г. се връща в Черно море. Преди ден Даниел Димов навърши 33 години и даде интервю специално за Новспорт.
- Навършихте 33 години преди ден, как се чувствате?
- Чувствам се повече улегнал, по-опитен съм вече. Искам да съм здрав и още дълги години да упражнявам професията си, която толкова обичам.
- Минахте ли вече през пандемията от Ковид – 19?
- Да, може би два пъти се сблъсках с него. Първият път бях на легло няколко дни, нямах сили да стана от него. Имах температура, не се чувствах добре. Едва ли ще има човек в света, който да може да се предпази. Този вирус се разпространява много и навсякъде. Всеки сам си решава дали да се ваксинира или не. Зная, че предпазва доста повече възрастните хора, докато младите могат да преминат през него и по леко и бързо.
- Стартирахте подготовката с Черно море, вече изиграхте и две контроли. Как се чувствате?
- Подготвяме се по предварително изготвен от треньорите план. Условията в България сега не са от най-добрите, но ние ще направим всичко възможно да сме на висота през пролетния дял от шампионата. Аз се чувствам добре и си пожелавам да направя добра подготовка, за да съм полезен на Черно море. Последните две години имах различни здравословни проблеми и не можех да провеждам нормална подготовка.
- В двете проверки до момента вкарахте общо 6 гола, 3:3 и победа с 3:0. Тези резултати дават ли самочувствие на футболистите?
- Тези мачове са важна част от подготовката. Контролите помагат да се сработим още повече. Ако бяхме отишли в Турция, щяхме да имаме по-сериозни проверки, но вярвам, че и в България ще направим така, че Черно море да изглежда добре през пролетта и да радва привържениците си.
- Какви са целите, които ще гоните през пролетта с екипа на Черно море?
- Да се класираме сред първите шест отбора в елита на родния ни футбол. Знаем, че няма да ни е лесно. Силите в първа лига са доста изравнени, но ние сме амбицирани да успеем да влезем именно сред първите шест отбора.
- Има ли звезди в Черно море?
- Във всеки един отбор трябва да има по-опитни и по-млади играчи. Така се израства. В Черно море може да няма големи звезди, както са свикнали в България да се определят, но ние имаме отбор, с който всички се съобразяват. Имаме добър колектив, добър треньор, има единомислие между нас, страхотно разбирателство, уважение и работим с настроение. Футболът е колективен спорт, не е тенис, не е индивидуален спорт и е добре да има колектив на терена, където да си помагаме един на друг.
- Какъв треньор е Илиан Илиев?
- Отличен наставник е. Той знае как да ни мотивира, подготви, съумява да вземе максимума от всеки един от нас. Има нужния подход. Всеки един от нас знае границата и нужното уважение между треньор и футболист.
- Играл сте в Израел и в Турция. Там сте бил чужденец. Сега как се отнасяте с чужденците в Черно море?
- Отношенията ни са нормални, човешки, колегиални. Старая се да помагам, когато е нужно. Навсякъде има чужденци, които се адаптират лесно, други трудно. Общуваме на английски, има разбирателство между нас.
- Мислите ли отново за кариера в чужбина?
- Не изключвам такъв вариант, но не всичко зависи от мен. Сега мислите, амбициите, целите ми са изцяло свързани с Черно море и доброто представяне на този тим. За да мисля за чужбина, е нужно да имам оферта. Такава нямам сега. Но ако се получи предложение, което е добре за мен и за Черно море, може и да опитам отново да играя зад граница.
- Какво си спомняте от престоя си в Израел и след това от Турция, където бяхте и повече време?
- И от двете държави пазя отлични спомени и емоции. В Израел бях по-млад, сблъсках се с нова култура, различни фенове, но съм доволен от престоя си там. Атмосферата на стадионите там и в Турция е страхотна. Привържениците са много темпераментни.
- Записахте и мачове за националния отбор на България?
- Изпитах гордост от тези повиквателни. Те дойдоха на една по-сериозна футболна възраст за мен, но съм щастлив, че съм носил екипа на България. Сбъднах още една моя детска мечта. Играх за България и то срещу съставите на Швейцария и Италия.
- Навършихте 33 години, а доста от сините спортни форуми в интернет ви поздравиха?
- Пазя отлични спомени от престоя си в Левски, но получих поздрави от всички отбори, в които съм играл и от техни привърженици.
- Има ли по-особена тръпка у вас, когато сте излизали с екипа на Черно море срещу Левски и обратно?
- В България съм играл за Черно море и за Левски. В Черно море съм минал през всички възрастови групи. Приятно е за мен, че съм играл за тези два отбора, но винаги съм давал максимума от себе си за всеки един отбор, в който съм се състезавал. Сега съм в Черно море отново и давам 100% всеки път на терена, в официален мач, в контрола или в тренировка.
- Имате ли любим футболист, на който да се възхищавате?
- Удоволствие беше за мен да играя в един отбор като млад с Александър Александров – Кривия и Иван Цветков. Двамата носеха радост с изявите си на терена.
- А в чужбина?
- Серхио Рамос. Начинът му, по който изнася топката от собственото наказателно поле, самочувствието му, играта в Реал Мадрид.
- На 33 години какво си пожелавате?
- Да съм здрав. Аз, семейството ми, близките, всичките ми съотборници. Последните две години имах здравословни проблеми и това ми се отразяваше на играта и ми пречеше. Пожелавам си да имам футболно дълголетие. В семейството ми имам нужното спокойствие и любов, от която всеки има нужда.
