Юношата на Левски Божидар Краев е откритието на сезона до момента. 17-годишният талант прави първите си крачки в мъжкия футбол, но вече може да се похвали с хеттрик за "сините". Попадна сред 40-те най-големи таланти в света в годишната класация на в. "Гардиън". Краев е син на легендата на врачанския футбол Бойко Краев. Има по-малък брат Адриан, който също тренира на "Герена". Ето какво сподели той пред "България днес".
Божидаре, вече изигра няколко мача за първия отбор и отстрани изглежда, че въпреки възрастта си не изпитваш никакви притеснения. Как се чувстваш в мъжкия футбол?
- Опитвам се да съм спокоен и да мисля единствено за задачите си на терена. В тима има много млади момчета, но това как се чувстваш зависи изцяло от човека. Аз не се притеснявам. Опитвам се да съм максимално концентриран и да изчиствам главата си от излишни мисли за това дали ще ми бъде трудно и как ще се справя. Старая се да давам максимума от своите способности. Дори повече. Трябва да отговоря на високите очаквания.
Попадна в класацията на в. "Гардиън" за най-големите таланти в света. Как приемаш това признание?
- Честно казано, в началото не повярвах и помислих, че е шега. Много приятели ми звъняха, за да ме поздравят, други ме питаха "това истина ли е". Аз самият не знаех какво да мисля, а и се вдигна прекалено много шум. От толкова писания по мой адрес започвам да изпитвам съмнения дали отговарям на тези очаквания. Затова постоянно работя върху това да вдигам нивото в тренировките. Да покривам очакванията на хората и дори да ги надвишавам, когато е възможно.
Изглеждаш здраво стъпил на земята въпреки всички похвали в последно време. На какво се дължи това?
- Не мисля, че ако летя в облаците, това ще ми помогне. Твърде рано ми е да си помислям, че съм постигнал нещо. Предстои много работа, упоритост и каляване. Трябва да се докажа пред себе си и всички, които ми гласуват доверие. Освен това в "Левски" всички ми помагат много да израсна правилно.
Предстои ти първи професионален договор с "Левски". Какви са целите оттук нататък?
- Нека първо той стане факт. Имаме разговори и съм готов да подпиша. Никога няма да тръгна срещу "Левски". Този клуб ме е изградил до момента като футболист. Сега мисля само за "сините" и какви успехи мога да постигна с клуба. Останалите цели, като му дойде времето.
През лятото "Лудогорец" се опита да те привлече. Какво те накара да останеш на "Герена"?
- Да, имаше интерес от "Лудогорец" през лятото. За мен обаче нямаше друга мисъл освен "Левски". Реших и останах.
Как се стигна до идването ти в "Левски" от "Чавдар" (Етрополе)?
- Тогавашният шеф в ДЮШ Ясен Петров ме покани в "Левски". За мен нямаше място за колебание. Мислих около минута и приех.
Предполагам, че да започнеш да тренираш футбол роля е изиграл и твоя баща Бойко Краев. Помниш ли неговите изяви на терена?
- Разбира се. Няма как да не ми е повлиял във всяко oтношение. И с характер, и като физика. Въобще той е фигурата в моя живот, която ми е помогнала за израстването ми като човек и играч. Постоянно ми помага със съвети - как да действам в дадена ситуация, да не се главозамайвам и да се развивам.
Кой е най-ценният съвет, който си получил от него?
- Той е много взискателен човек. Винаги е изисквал от мен още и още, за да стана все по-добър. В този смисъл всеки негов съвет е безценен.
Преди време изкара две години в школата на "Барселона". Разкажи за престоя си там, който беше доста успешен.
- В Испания се работи повече за техниката. Хората са много по-напред от нас. Нещата, които учим в България на моите години, съм ги учил тогава в Испания като дете. Говоря не само за техника, а и за тактика. Престоят там ми даде много неща. Най-основното - изгради ме като мислене, като човек. Отидох там, без родителите ми да са до мен, и това ме научи на самостоятелност. Като футбол получих много от техническа гледна точка.
Знам, че имаше вариант да останеш там. Какво попречи?
- Бях пред преминаване в школата на "Барселона", но конкуренцията в испанския гранд беше изключително тежка.
Помня една пресконференция заедно със Стоичков и Бербатов. Какви са впечатленията ти от тях?
- Димитър Бербатов е много интелигентен и умен човек. Не случайно играе такъв футбол. Има бърза мисъл и е много спокоен. Все едно всичко е премислил, преди да го направи. Стоичков, от друга страна, е импулсивен. Не му пука от никого, а очевидно така и трябва да бъде.
Често те ползват на различни постове в атаката. Къде се чувстваш най-добре?
- Когато тренирам, се старая да се приспособявам към всичко, което треньорите ми казват. Наблягам на играта и по двата фланга - и отляво, и отдясно, където ме пуснат. Не съм се замислял къде се чувствам най-добре, но мога с удоволствие да играя и зад нападателя. Обичам да съм в атака.
Има ли футболист, на когото се възхищаваш и отбор, който подкрепяш?
- Като малък се възхищавах от Роберто Баджо. Сега продължавам да следя играчите от Серия "А", защото обичам италианския футбол и много ми харесва играта на "Ювентус". Не мога да подмина обаче Кристиано Роналдо. Той е много мощен и силен.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Нищо нетипично за момче на моята възраст. Да гледам футбол, да слушам музика, да се виждам с приятели, когато е възможно. Живея сам в общежитието на "Герена" и повечето от времето ми е свързано с престоя около терените. Забавленията не са на дневен ред. Сега съм целеустремен към футбола.
Как съвместяваш ученето и футбола?
- Старая се. Ученик съм в 10-и клас в 166-о СОУ "Васил Левски" и се опитвам да поделям задълженията си в учението и на терена. Ако си достатъчно организиран, има време за всичко.
Имаш доста музикален прякор Моцарт, който обаче не харесваш. Защо и кой го измисли? А Чичарито?
Честно казано, искам да говоря с играта си на терена, а не да се налагам в съзнанието на хората с прякори.