Даниел Боримиров бе част от отбора на Левски, който игра на изключително високо ниво. Той и Ричард бяха двойка централни халфове, които можеха да тичат два мача един след друг. Разговорът ни с последния директор, направил сините шампиони, започва именно оттам - липсата на достатъчно физика във футболистите в българските тимове.
Г-н Боримиров, времето си минава, хората в чужбина развиват футбола си, а нашият е на толкова бавно темпо. На какво се дължи според вас?
- Както тренираме, така играем. Трябва да видите на Запад как тренират момчетата и как се раздават на тренировка, а и после на мач. Ние искаме заниманието преди двубоя да мине бързо и даваме на по-бавни обороти. После на мача обаче искаме да играем бърз футбол. Е, няма как да стане. Динамиката в нашия футбол е на много ниско ниво. Основната вина е във футболистите, защото те винаги трябва да се раздават. За тях тренировката трябва да е максимално натоварване. Не сьм убеден, че в България това е така. Има едно правило, което съм споделял с всички треньори. Не може тренировките да са по час и петнайсет минути, а мачът да е час и половина. Ако сметнем, в това занимание интензивната част е само 40-50 минути, което е прекалено малко. Изглежда все едно само ходим. Схемата на игра пък е най-лесното оправдание за всички. Трябва да погледнете как се движат футболисти, с какъв хъс играят. Имам чувството, че напоследък някаква апатия ни е обхванала. Не само на тренировката се дължи, а и на треньорите. Просто те проповядват такъв стил на игра. Има и хубави мачове като ЦСКА -Лудогорец, Берое -Литекс. Може само да си мечтаем да се играе всеки мач по този начин. Разбира се, трябват и добри терени за динамичен футбол, но просто нашите тренировки са много различни на отборите на Запад.
Като гледате някой български мач, имате ли желанието да слезете да поиграете?
- Много пъти ми се е искало, особено като гледам Левски как се мъчи. Аз обаче съм човек, който не се връща назад. Когато взимам решения, ги взимам един път завинаги. Вижте, не е нужно човек да се изцежда до последно, защото в България никой не ти го оценява - какво си направил и какво ти е коствало на теб.
Защо се случва така, че Левски не се разделя по най-добрия начин с футболистите, които са били по девет-десет години в клуба и са дали много за него?
- Този въпрос трябва да се зададе на хората, които управляват сега Левски. Аз не мога да отговоря. За себе си нямам обяснение защо са постъпили така. Всеки футболист, който е бил в Левски, е допринесъл за успехите на клуба и би трябвало да се разделят по цивилизован начин с всеки един.
Минавало ли Ви е през ума да се съберете за шоу мач?
- Винаги ще бъде хубаво да се случи подобно нещо, защото смятам, че ще направим шоу на публиката. Трябва обаче да има организация, за да стане нещо подобно.
Каква ти е идеята за бъдещето, да станеш някъде треньор или директор?
- В момента имам само лиценз А и мога да бъда помощник-тренъор в А група. За да стана треньор, ми трябва Про лиценз и стаж. Иначе мисля, че като директор си свърших прекрасно работата. Винаги съм давал всичко от себе си и съм правил нещата по най-добрия начин. Аз бях последният директор, който стана шампион с Левски през сезон 2008/09.
Защо оттогава не се получават нещата?
- Не искам да нападам никого. Всеки си има свое виждане как да работи и да управлява клуба. При едни се получава, при други не. Тези, които имат ясна визия как да върви клубът, им се случват нещата, другите те трябва да кажат защо не става и дали са допуснали грешки.
Правилно ли е в голям клуб като Левски да няма пост спортен директор?
- Мисля, че още не сме дорасли да работим без този пост. Показателно е, че във водещи държави като Испания и Германия го има. Единствено в Англия има този начин на управление, но ние нямаме това ниво на професионализъм. Много се питам защо след като държава като Германия има такъв пост, ние да нямаме, но други хора трябва да отговорят какво е мнението и виждането по този въпрос.
Ще му липсва ли на Илиан Илиев в Левски такъв човек, който да му дава съвети и да му пази гърба?
- Да, ще му липсва такъв човек. Мисля, че Илиан ще се справи като треньор, защото за мен той е един от най-добрите български треньори, той е работохолик. Това го знам много добре, но въпросът е дали ще има това спокойствие в Левски, което да му позволи да си свърши работата по най-добрия начин.
Може ли да се наложи правилен режим на възстановяване и отборът примерно да обядва заедно, като колектив?
- Навсякъде, където има дисциплина, има и успехи. Там, където няма, отборите не успяват. Илиан доста време беше в Португалия и Гърция и като чобек, бил в големия футбол, е видял доста неща. Очаквам подобни неща в Левски.
Защо в голям клуб като Левски толкова дълго време не може да се изградят такива навици? Доста често и самият вие след мач го казвахте, че е важно възстановяването и храненето, но никой не ви чу.
- Ами, честно казано, не знам защо не са ме чули. Така съм мислил и това съм правил, защото ми е носило успех. Никой не ме е питал нищо по този повод. Всеки мисли, че разбира нещата. Затова в България сме на такова дередже.
Може ли да се тръгне в някаква правилна посока, защото, честно казано, когато се изправим срещу среден белгийски или немски отбор например, ни убиват само с темпо на игра?
- Първо, трябва да се променим като хора и характери. Ние трябва да започнем да го искаме това нещо, защото, ако не желаем да се променим, няма как да го постигнем. Трябва да бъдем убедени, че това, което искаме, ще ни носи успех.
Излиза, че българските отбори просто не искат да се променят...
- Това е просто една технология, която има ъпгрейди, които след време трябва да се правят. Трябва да се променим към доброто и новото. Иначе няма как да стане.
Когато ходите на мач, не си ли ги казваш тези неща, когато виждаш как се развива мачът в седмата-осмата минута?
- Винаги си ги казвам, но не в седмата-осмата минута. Разделям мача на полувреме и два пъти си правя анализ на мача. Какво е направено първото част, какво е коригирано след това и как е завършил двубоят.
Докара система с видео, дали се ползва?
- Много неща съм вкарал в тренировъчния процес. Мисля, че се ползват тези неща, но е важно как се разчита и какви изводи си правиш от информацията от системата. Тя ти дава немалко данни, но е важно какво ще извлечеш от тях.
Да чакаме ли един ден Даниел Боримиров да се завърне във футбола или ще имате прекалено големи изисквания и няма да има кой да ви ги изпълни?
- Естествено, че това ще ми е целта, но ще се върна, когато нещата, които ги мисля, ще бъда оставен на спокойствие да ги внедря. Тогава ще има смисъл. Иначе какъв ще е смисълът да отида някъде и някой от нашите президенти да каже след 2-3 месеца -ти си дотук. Не може да търсиш отговорност от треньора, когато му се бъркаш в работата. А това в повечето клубове в България се случва.
А защо продължава, след като няма резултати и година след година отпадат от Европа?
- За мен всичко това е до манталитет. Тук мислим, че като дават парите, те поръчват музиката, което не е правилно, защото на Запад има много по-кадърни хора и се дават много по-големи суми за футбола. Там обаче треньорите се оставят да работят. За мен това е изкривено балканско мислене.
Защо чужденците в Левски не внасят по-високо темпо и динамика на игра, а се получава обратното и ги побългаряваме?
- Това идва от треньора. Когато той има изисквания и търси в тренировката си динамика, няма как да не го показваш и на мач, но когато тези неща липсват, нямаш изискването да го правиш.