Апостол Попов рядко попада под прожекторите. Защитникът на ЦСКА не обича да дава интервюта, около него не се шуми. След поредица от контузии и търкане на пейката пловдивчанинът се превърна в един от героите за червените през пролетта. Опази Гара Дембеле, вкара на Левски, беше железен и срещу Черноморец в Бургас. Апата се съгласи да отдели внимание на читателите на “7 дни спорт”.
- Апостоле, как стана така, че от посредствен отбор през есента ЦСКА се превърна в машина за голове и победи?
- Честно да ви кажа, и аз нямам представа как отборът се промени коренно за толкова малко време. Футболистите сме си същите, но сега има резултати. През есента също направихме някои добри игри, но не липсваха и такива мачове, за които не искаме да си спомняме.Имам предвид най-вече загубите от Левски и Славия, онова 0:0 с Калиакра в София. Мисля, че основното за тази промяна е, че вече сме един добър колектив. Всички момчета сме много сплотени, няма дрязги и се разбираме отлично както на терена, така и извън него. Голяма заслуга за това има треньорът Милен Радуканов.
- Какво бе чувството да накажете Левски на Герена? Това ли е най-паметният мач за вас в кариерата ви до момента?
- Винаги ще помня този мач. Наистина, успехът с 3:1 срещу Левски е връх в кариерата ми на футболист. Не помня точно какви мисли ми минаха през главата след отбелязването на гола, но бях неописуемо щастлив. Уникално е да носиш емблемата на ЦСКА на гърдите си, да вкараш във вратата на Левски на техния стадион и да видиш как на таблото изписват името ти и 3:0 за ЦСКА. Беше велико! Вечното дерби и това между Ботев и Локо (Пд) са най-големите мачове в България. Радвам се, че съм участвал в тях.
- Ще ви върна към един друг мач с Левски. На 14 март 2009 г. играхте срещу сините с екипа на Ботев. Какво си спомняте от тази среща и най-вече от последните й минути?
- Това бе по-особен мач за мен и си го спомням много добре. В 88-ата минута съдията Станислав Тодоров изгони нашия вратар Лилчо Арсов за нарушение срещу Георги Иванов. Ботев нямаше право на смени, защото вече бяха извършени три. И стана така, че аз взех ръкавиците и пазих до края на мача с Левски. В някои тренировки ми се случваше да застана на вратата и заради това реших да сменя Лилчо. Димитър Петков също имаше мерак да пази, но ми отстъпи. В тези около 5 мин като вратар имаше едно по-опасно положение за Левски. Центрираха към Гонзо, аз го надскочих и хванах топката. Той ме удари през ръцете и я изпуснах. Успях обаче да се завъртя и пак да я хвана – гол нямаше. Иначе сините биха с 1:0. Бяха ни вкарали някъде към средата на първото полувреме.
- Кое е по-трудно – да вкараш гол на Левски или да не допуснеш такъв срещу тях?
- О, и двете не са никак лесни. Но при положение че не съм вратар, може би да не допуснеш.
- Явно вратарите на ЦСКА Караджов, Макенджиев и Чавдаров трябва да имат едно на ум, че и ти си им конкуренция?
- Нека бъдат спокойни (смее се). Знаете, имах проблеми с рамото, контузих го и повече едва ли ще застана на вратата.Ще се съсредоточа върху представянето си като защитник. Това в кръга на шегата, разбира се.
- Много се говори преди дербито с Левски за това, че трудно може да бъде опазен Гара Дембеле. Вие и Костадин Стоянов все пак го направихте. Как се спира този нападател?
- С голяма концентрация през целия мач. Това е основното. Трябва да следиш Гара постоянно, да предвидиш действията му и да си готов с противодействие. Дембеле е много добър нападател. В същото време обаче прави много нарушения в атака, които странно защо в повечето случаи остават незабелязани от съдиите. Нас с Коста обаче не ни е ритал много. Хубавото е, че Гара и другите от Левски не ни вкараха гол. Това значи, че защитата на ЦСКА си е свършила работата.
- Вашите близки как гледат на кариерата ви в ЦСКА и най-вече на победата срещу сините? Сигурно телефонът ви не е спрял да звъни след мача на Герена?
- О, наистина ми се обадиха доста хора да ми честитят гола и победата. Близките ми се радват много за мен. Подкрепят ме, особено в трудните моменти, когато дълго време лекувах контузии. Хората се радват, защото знаят с колко лишения и трудности съм се преборил, за да стигна дотук. Благодаря на всички за подкрепата.
- Какви са личните ви цели, които гоните? Трансфер в чужбина? Повиквателна от Лотар Матеус?
- И двете влизат в плановете ми. Но на първо време искам да се наложа в титулярния състав на ЦСКА. Да играя във всеки мач и да се представям на ниво. Естествено, че бих се радвал някой ден да дойде и оферта от чуждестранен отбор. А повиквателна от Матеус ще бъде сбъдната мечта за мен. За всеки един футболист в България върхът е да играе за националния отбор.
- Няма как и вас да не ви питам за новите колоритни тренировки на ЦСКА - криви топки, спининг, йога и какво ли още не. С кое от нещата свикнахте най-трудно вие, футболистите?
- В началото ни бе много странна най-вече йогата. Ванката (бел. ред. кондиционният треньор Иван Йовановски) обаче имаше търпение към нас. Обясни ни много подробно какви са ползите. И след като почнахме упражненията, се убедихме, че ефект има от всяко едно. Все пак не сме ги измислили ние тези неща, отдавна ги използват големите европейски отбори.
- Само вие останахте в ЦСКА от шестимата, привлечени от Ботев. Защо се получи така, че Йордан Минев, Дормушали Саидходжа, Тодор Тимонов и Николай Манчев вече не са на Армията?
- Всеки футболист е индивидуалност, всеки има различен път в своята кариера. Просто така се получиха нещата. За Тимонов дойде много добра оферта от Русия, Минев реши сам да си тръгне.Не искам да коментирам мои съотборници. Всеки знае какво е най-добро за него. Аз съм приятел с тях и им желая много здраве и успехи.
- Разкажете нещо повече за престоя ви в Хасково и Белите орли? Периодът в Плевен ли бе най-тежкият за вас?
- Аз съм свикнал още от юношеските ми години да гоня високи цели, да съм в отбори с традиция. Да се търсят само победи, да има голяма амбиция. В Хасково и най-вече Белите орли не беше така. Не искам да се връщам към тези времена. Това е затворена страница за мен. Сега съм в ЦСКА и съм много щастлив.
- Кои са футболистите, от които сте взимали пример, от които сте се учили?
- Интересното е, че се възхищавах повече на големите нападатели, отколкото на защитниците. Идоли ми бяха и все още са големият Христо Стоичков и Роналдо. Говоря за Феномена, не за Кристиано от Реал (Мадрид).Уча се от треньорите, с които съм работил.От всеки един взимам по нещо.
- Искате ли да кажете нещо на феновете на ЦСКА?
- Нека продължат да ни подкрепят така силно във всеки мач. Те са хората, на които разчитаме. Победите над Левски и Черноморец са за тях. Доста изстрадаха хората, дано ги радваме още много време. Нека ни вярват – даваме всичко от себе си да не ги разочароваме повече.
- Апостоле, как стана така, че от посредствен отбор през есента ЦСКА се превърна в машина за голове и победи?
- Честно да ви кажа, и аз нямам представа как отборът се промени коренно за толкова малко време. Футболистите сме си същите, но сега има резултати. През есента също направихме някои добри игри, но не липсваха и такива мачове, за които не искаме да си спомняме.Имам предвид най-вече загубите от Левски и Славия, онова 0:0 с Калиакра в София. Мисля, че основното за тази промяна е, че вече сме един добър колектив. Всички момчета сме много сплотени, няма дрязги и се разбираме отлично както на терена, така и извън него. Голяма заслуга за това има треньорът Милен Радуканов.
- Какво бе чувството да накажете Левски на Герена? Това ли е най-паметният мач за вас в кариерата ви до момента?
- Винаги ще помня този мач. Наистина, успехът с 3:1 срещу Левски е връх в кариерата ми на футболист. Не помня точно какви мисли ми минаха през главата след отбелязването на гола, но бях неописуемо щастлив. Уникално е да носиш емблемата на ЦСКА на гърдите си, да вкараш във вратата на Левски на техния стадион и да видиш как на таблото изписват името ти и 3:0 за ЦСКА. Беше велико! Вечното дерби и това между Ботев и Локо (Пд) са най-големите мачове в България. Радвам се, че съм участвал в тях.
- Ще ви върна към един друг мач с Левски. На 14 март 2009 г. играхте срещу сините с екипа на Ботев. Какво си спомняте от тази среща и най-вече от последните й минути?
- Това бе по-особен мач за мен и си го спомням много добре. В 88-ата минута съдията Станислав Тодоров изгони нашия вратар Лилчо Арсов за нарушение срещу Георги Иванов. Ботев нямаше право на смени, защото вече бяха извършени три. И стана така, че аз взех ръкавиците и пазих до края на мача с Левски. В някои тренировки ми се случваше да застана на вратата и заради това реших да сменя Лилчо. Димитър Петков също имаше мерак да пази, но ми отстъпи. В тези около 5 мин като вратар имаше едно по-опасно положение за Левски. Центрираха към Гонзо, аз го надскочих и хванах топката. Той ме удари през ръцете и я изпуснах. Успях обаче да се завъртя и пак да я хвана – гол нямаше. Иначе сините биха с 1:0. Бяха ни вкарали някъде към средата на първото полувреме.
- Кое е по-трудно – да вкараш гол на Левски или да не допуснеш такъв срещу тях?
- О, и двете не са никак лесни. Но при положение че не съм вратар, може би да не допуснеш.
- Явно вратарите на ЦСКА Караджов, Макенджиев и Чавдаров трябва да имат едно на ум, че и ти си им конкуренция?
- Нека бъдат спокойни (смее се). Знаете, имах проблеми с рамото, контузих го и повече едва ли ще застана на вратата.Ще се съсредоточа върху представянето си като защитник. Това в кръга на шегата, разбира се.
- Много се говори преди дербито с Левски за това, че трудно може да бъде опазен Гара Дембеле. Вие и Костадин Стоянов все пак го направихте. Как се спира този нападател?
- С голяма концентрация през целия мач. Това е основното. Трябва да следиш Гара постоянно, да предвидиш действията му и да си готов с противодействие. Дембеле е много добър нападател. В същото време обаче прави много нарушения в атака, които странно защо в повечето случаи остават незабелязани от съдиите. Нас с Коста обаче не ни е ритал много. Хубавото е, че Гара и другите от Левски не ни вкараха гол. Това значи, че защитата на ЦСКА си е свършила работата.
- Вашите близки как гледат на кариерата ви в ЦСКА и най-вече на победата срещу сините? Сигурно телефонът ви не е спрял да звъни след мача на Герена?
- О, наистина ми се обадиха доста хора да ми честитят гола и победата. Близките ми се радват много за мен. Подкрепят ме, особено в трудните моменти, когато дълго време лекувах контузии. Хората се радват, защото знаят с колко лишения и трудности съм се преборил, за да стигна дотук. Благодаря на всички за подкрепата.
- Какви са личните ви цели, които гоните? Трансфер в чужбина? Повиквателна от Лотар Матеус?
- И двете влизат в плановете ми. Но на първо време искам да се наложа в титулярния състав на ЦСКА. Да играя във всеки мач и да се представям на ниво. Естествено, че бих се радвал някой ден да дойде и оферта от чуждестранен отбор. А повиквателна от Матеус ще бъде сбъдната мечта за мен. За всеки един футболист в България върхът е да играе за националния отбор.
- Няма как и вас да не ви питам за новите колоритни тренировки на ЦСКА - криви топки, спининг, йога и какво ли още не. С кое от нещата свикнахте най-трудно вие, футболистите?
- В началото ни бе много странна най-вече йогата. Ванката (бел. ред. кондиционният треньор Иван Йовановски) обаче имаше търпение към нас. Обясни ни много подробно какви са ползите. И след като почнахме упражненията, се убедихме, че ефект има от всяко едно. Все пак не сме ги измислили ние тези неща, отдавна ги използват големите европейски отбори.
- Само вие останахте в ЦСКА от шестимата, привлечени от Ботев. Защо се получи така, че Йордан Минев, Дормушали Саидходжа, Тодор Тимонов и Николай Манчев вече не са на Армията?
- Всеки футболист е индивидуалност, всеки има различен път в своята кариера. Просто така се получиха нещата. За Тимонов дойде много добра оферта от Русия, Минев реши сам да си тръгне.Не искам да коментирам мои съотборници. Всеки знае какво е най-добро за него. Аз съм приятел с тях и им желая много здраве и успехи.
- Разкажете нещо повече за престоя ви в Хасково и Белите орли? Периодът в Плевен ли бе най-тежкият за вас?
- Аз съм свикнал още от юношеските ми години да гоня високи цели, да съм в отбори с традиция. Да се търсят само победи, да има голяма амбиция. В Хасково и най-вече Белите орли не беше така. Не искам да се връщам към тези времена. Това е затворена страница за мен. Сега съм в ЦСКА и съм много щастлив.
- Кои са футболистите, от които сте взимали пример, от които сте се учили?
- Интересното е, че се възхищавах повече на големите нападатели, отколкото на защитниците. Идоли ми бяха и все още са големият Христо Стоичков и Роналдо. Говоря за Феномена, не за Кристиано от Реал (Мадрид).Уча се от треньорите, с които съм работил.От всеки един взимам по нещо.
- Искате ли да кажете нещо на феновете на ЦСКА?
- Нека продължат да ни подкрепят така силно във всеки мач. Те са хората, на които разчитаме. Победите над Левски и Черноморец са за тях. Доста изстрадаха хората, дано ги радваме още много време. Нека ни вярват – даваме всичко от себе си да не ги разочароваме повече.
