Днес Красимир Балъков има рожден ден, става на 44 години. Бившият плеймейкър от световна класа постигна най-големите си успехи в Бундеслигата. С негов гол от дузпа Щутгарт победи Байерн с 1:0 на 24 септември 1999 г. Това остана последната победа на швабите над баварците в следващите 11 години. До събота, когато биха 2:1. Треньорът на Черноморец даде интервю пред в. "Щутгартер Цайтунг", в което говори за времето, сърцето си и един швейцарски треньор.
- Красимир Балъков, 11 години бяхте бащата на последния успех срещу Байерн.
- Тогава (през 1999) играхме под огромно напрежение. Аз и целият отбор. След 5 кръга бяхме предпоследни и задължително трябваше да спечелим в Мюнхен.
- Имахте проблеми с треньора Ралф Рангник.
- Вестниците пишеха само за това и трябваше да понеса огромна критика. Всички чакаха от мен да вкарам.
- Но вие им натрихте носовете и забихте победния гол.
- Като се замисля, това не е лоша рецепта. Треньорът трябва да държи играчите си под пара. Всеки мач с Байерн е кошмар, още повече в Мюнхен. Още повече днес, когато имат изключителни футболисти като Ариен Робен и Франк Рибери. Те могат да те разкъсат за секунди.
- Но в събота се изгубиха. Може би бяха уморени след мача за купата срещу Шалке (1:0, Робен вкара в 112-ата мин). Или пък мислеха за Манчестър Юн?
- Познавам психологията на футболистите. Нормално е в главата да ти е по-важният мач. Не можаха да се концентрират и Щутгарт се възползва.
- Щутгарт игра кошмарно през есента, а в класирането за втория полусезон е първи. Как стана?
- В България имаме два спортни канала и всяка седмица предават на живо 4 мача от Бундеслигата. Често гледам Щутгарт и ви казвам, че е нормално отборът да е непостоянен, да върви нагоре-надолу. Това е като времето - днес вали, утре грее слънце. Добре, може би другите клубове се справят по-добре. Но Кристиан Грос промени отбора и бие много по-често.
- Вие бяхте треньор в Швейцария. Познавате ли Грос?
- Да. Ние сме приятели, играхме десетки мачове в Швейцария. Той като треньор на Базел, аз на Грасхопър.”
- Кой печелеше по-често?
- О, не мога да си спомня. Май той веднъж, аз веднъж и няколко равни.
- Защо Грос е добър треньор?
- Заради излъчването му. Умее да влиза под кожата на играчите и те имат респект от него. Благодарение на него феновете могат отново да се гордеят с Щутгарт. Аз съм много горд.
- Вие отдавна не сте тук.
- Няма значение. Играх 8 години в отбора, за днешните футболисти това е немислимо. Аз съм част от червеното семейство и до последните ми дни моето сърце ще бие за Щутгарт.