Съдиите не са от хората, които обичат да дават интервюта. Швейцарецът Масимо Бусака обаче се съгласи да отговори на няколко въпроса на пратеника на руския “Спорт-Експрес”.
- Масимо, по време на мач нерядко ви виждаме да се обяснявате с футболистите на терена?
- С тях ние сме едно футболно семейство и аз не виждам нищо нередно да обясня на играчите защо съм взел определено решение. Това помага също и да се смъкне напрежението. Нивото на адреналина при футболистите винаги е в повече и по този начин избягвам проблеми за в бъдеще. За съдията е много важно да умее да предвижда ситуациите и контактът с футболистите помага за това.
- Ръководихте три мача на световното първенство в Германия преди 4 г. Как изглежда този Мондиал в сравнение с предишния през очите на един рефер?
- Ако говорим за качеството на футбола, ми е трудно да дам оценка – имаше красиви мачове, но и слаби. За нас съдиите няма кой знае каква разлика. Да, правим грешки, както винаги. Трудно е да си представя, че някой съдия никога не греши. Но вярвам, че след края на световното първенство специалистите ще кажат: арбитрите се представиха прекрасно.
- Има ли нещо ново в инструкциите, които получихте от ФИФА?
- Не, говориха ни да отделяме специално внимание на сложните моменти, епизодите, които могат да повлияят на крайния резултат, да пазим играчите от травми, да наказваме грубостите.
- Много критики отнесохте след мача ЮАР – Уругвай (0:3), в това число и от селекционера на домакините Карлос Алберто Парейра. Страхувате ли се, че това намалява шансовете ви да свирите финала на Мондиал 2010?
- Да се страхувам? Знаете ли, страхът не е черта от моя характер. Ако се боях, щях да си остана вкъщи. В живота има неща, от които наистина трябва да се страхуваш, но не и от думи, казани за теб. Съдийството играе голяма роля в моя живот, но не главната. Семейството и децата – това са най-важните неща. Така че, повярвайте ми - аз съм абсолютно спокоен.
- Какво правят съдиите в ЮАР, когато имат свободно време ?
- Нищо особено. През повечето време извън тренировки и мачове си седим в хотела. Условията в него са отлични. Някои предпочитат компютъра, други играят тенис на маса. Понякога отскачаме и до ресторанта, който се намира близо до хотела ни.
- Значи още не сте разгледали Южна Африка?
- Аз не съм тук за първи път. Миналата година по време на Купата на конфедерациите, ни водиха на екскурзии в Йоханесбург. Ходихме и в националния парк да погледаме животните. Сега също са ни обещали – когато дойде паузата, ще отидем някъде заедно.
bgreferee.org
bgreferee.org