Бившият директор в Милан Паоло Таведжа разказа шокиращи неща, свързани с легендарния мач в Белград между Цървена звезда и "росонерите" през 1988 г. В първия кръг от турнира за КЕШ италианският шампион елиминира Левски с общ резултат 7:2. На осминафиналите отборът на Ариго Саки излиза срещу Драган Стойкович, Деян Савичевич, Роберт Просинечки и компания. Първата среща в Милано завършва 1:1 и реваншът на "Мала Маракана" се очертава като кървав. Първоначално звездите на Силвио Берлускони са спасени от мъглата, а при преиграването достигат до крайния успех след дузпи. Таведжа твърди в прав текст, че Милан е нарушил правилата при изпълненията на 11-метровите удари. Ето какво споделя бившият директор на италианския гранд:
"Двубоят в Белград си беше един малък филм. Пристигнахме от Милано, взимайки Рууд Гулит с нас, макар да беше контузен. Знаехме, че ще ни е много тежко. По онова време ултрасите на Звезда бяха водени от известния Аркан. Мачът беше от онези, в които нищо не ти се получава. На почивката беше 0:0, но взе да се спуска мъгла. Когато излязохме за второто полувреме, не се виждаше на два метра разстояние.
Пет минути след началото на втората част разбрах, че са ни вкарали гол по рева на публиката. Нашият тим мениджър Рамачони ми каза да дам знак на съдиите, че заради мъглата вече не се вижда почти нищо. Тъкмо вървях покрай страничната линия, когато чух три последователни сигнала от рефера Дитер Паули. Играта беше спряна.
Съдията ми обясни, че трябва да изчакаме 45 минути, за да се види дали мъглата няма да се вдигне. Останах извън съблекалнята и започнах да пуша. Вътрешно приветствах мъглата, вероятно затова пушех цигара от цигара – за да я накарам да остане. Влязох в съблеканлята ни, за да си взема топла напитка, и видях 4-5 от футболистите под душовете, фланелките им на пода. Играчите бяха разбрали, че мачът е окончателно прекратен.
Бях принуден да измисля нещо. Отидох до съдийската стая и почуках. Опитвайки се да говоря на възможно най-лошия английски, попитах дали мачът е прекратен. Казаха ми като преди малко, че трябва да изчакаме 45 минути. Тогава изиграх отчаяна сцена, казвайки, че сигурно ще бъда уволнен и кариерата ми е съсипана, тъй като играчите на Милан не са разбрали правилно и вече се къпят. Паули погледна през прозорчето на съдийската стая и каза: "Ще се играе утре от 15 часа". Никога не съм казвал това на никого. Само на Рамачони го разказах, 20 години по-късно.
Върнахме се в хотела в Белград. Делегатът на УЕФА ме уведоми, че заради картони Карло Анчелоти и Вирдис няма да могат да играят на следващия ден. Трябваше да пробваме да вдигнем Гулит, викнахме неговия личен физиотерапевт – Тед Троост. От "Фининвест" пратиха частен самолет от Милано да го докара през нощта от Холандия. Гулит тренираше в коридора на етажа ни в хотела и на другия ден влезе на мястото на Роберто Донадони, който пък щеше да умре на терена в Белград – глътна си езика.
Не можех да заспя в такава обстановка и заедно с пресаташето ни Гуидо Сузини слязохме до рецепцията. Попитахме за най-хубавия нощен бар в Белград. Отидохме с такси до него и бях сигурен, че там ще пристигне и реферът Паули. След около половин час отпред спря бял мерцедес, от който излязоха Дитер Паули, единият страничен съдия и няколко момичета, придружени от шефове на Цървена звезда. Реферът видя, че го видях, но не си казахме нищо (бел. авт. – любопитно е, че част от легендите на ЦСКА твърдят и до днес, че Дитер Паули е бил черпен във весела компания от приближени до Левски в хотел "Шератон" преди Вечното дерби, играно на 3 юни 1984 г. и спечелено от "сините" с 3:1). Не направих нищо, но с поглед му казах: "Знаеш какво правиш и знаеш, че съм те видял". Върнахме се в хотела, на другия ден мачът започна от 0:0.
Този път вкарахме гол и срещата приключи 1:1, което значеше, че преминаваме към дузпи. И ето нещо, което ще разкрия - четвъртата дузпа за Милан трябваше да изпълни Масимилиано Капелини (бел. авт. – нападател, юноша на "росонерите", тогава 17-годишен, записал общо пет мача за Милан), койте се беше появил в игра в продълженията. Саки беше предал на главния съдия списъка си. Посочи Капелини за четвъртата дузпа, който нямаше смелостта да му признае дали е готов да я бие, или не. В действителност обаче четвъртата дузпа беше реализирана от Франк Рийкард.
Играчите на Звезда вече бяха пропуснали две дузпи и Франки измести Капелини, взимайки топката да бие дузпата, с която се реши двубоят. Дитер Паули невероятно не каза нищо. Очевидно домакините не знаеха нашия ред за дузпите и също не казаха нищо. Отидох при Рийкард след мача и го помолих да ми обясни защо го направи. Той ми рече: "В началото не исках да бия вместо него, но след това стигнах до извода, че ако младокът сбърка, това може да го приключи като футболист. А аз вече съм известен, аз съм Франк Рийкард – и да пропусна дузпата, няма да е фатално за мен". Беше наистина невероятно изживяване".
