Ако беше само игра, отдавна да ни е омръзнала. Ако беше разтоварване, нямаше да ни отнема толкова време. За нас, истинските фенове, футболът не е забавен. Той е страст, болка, религия, натрапчива невроза. За тези, за които футбол означава английски футбол, абстинентният период на лятото приключи. Отново имаме своята седмична доза Висша лига, без която сме за никъде. А този сезон ще си го бива. Без Вечния, но отново със Специалния.
В центъра на вниманието отново ще е Манчестър Юнайтед. Мнозина сравняват напускането на Алекс Фъргюсън с някогашната раздяла на клуба с Мат Бъзби, но ударът сега е несравнимо по-голям. Без трансфери, с недоволен Уейн Рууни и с мениджър, който не е печелил значим трофей в кариерата си, конкурентите на Юнайтед вярват, че това е техният шанс. С офертите за Рууни Жозе Мауриньо започна войната много преди първия изстрел. Вероятно и самият той не вярваше, че ще доведе звездата на червените дяволи в Челси, но вече успя да разпали огъня в лагера на конкуренцията.
Начело на Манчестър Сити е Мануел Пелегрини. Той няма да предложи тънките психологически игри на Жозе, а ще опита да спечели битката на терена, след като очаквано бе най-щедрият на пазара, пръскайки 90 млн. паунда. Заради сътресенията по върховете в клубовете от Топ 3, изглеждаше логично Арсенал да използва стабилността си и да посегне отново към върха, но трансферната политика на Арсен Венгер през лятото се оказа провал.
В същото време Тотнъм изигра най-силния си трансферен ход, поставяйки нереалистична цена на Гарет Бейл. Ако наистина задържи най-добрия футболист в Англия и след респектиращите покупки на Паулинъо, Чадли, Капуе и Солдадо клубът този път може и да не се задоволи само с това да чука на вратата на четворката. "Ако" съпътства амбицията за завръщане в Топ 4 и на Ливърпул, а условността е свързана със съдбата на Луис Суарес.
От останалите интересен е Фулъм, където Мартин Йол подкрепи Димитър Бербатов с класа. Сега стремежът за нещо повече от 12-ото място от миналия сезон е реалистичен. Бербатов няма да е единственият българин в елита този сезон, след като Александър Тонев премина в Астън Вила. Крилото пристигна на "Вила Парк" с репутацията на най-яркия талант, който бирмингамци някога са взимали, но тепърва му предстои тежка битка за титулярно място. Под крилото на Стилян Петров обаче Тонев има всички шансове да успее.
Колоритното присъствие на Паоло ди Канио ни кара да очакваме с нетърпение изявите на Съндърланд, който вече взе две първи места - по привлечени най-много футболисти и (къде по-симпатично) по привлечени най-много футболисти, за които никога не сте чували в живота си. Най-близко до шестицата може би е Суонзи, където Михаел Лаудруп и Хю Дженкинс преодоляха различията си около трансферите и в крайна сметка работата на клуба на пазара изглежда като една от най-успешните за лятото. Около Топ 6 няма начин отново да не гравитира Евертън въпреки раздялата с Дейвид Мойс. Клубът засега удържа натиска от големите клубове за звездите си Лейтън Бейнс и Маруан Фелайни, а Роберто Мартинес сключи интересни сделки.
Посрещнат на нож при идването си в Саутхемптън, Маурисио Почетино вече си извоюва уважение. С приятния си футбол и с присъствието на играчи с опит от Шампионската лига като Деян Ловрен и Виктор Ванияма светците имат правото да мечтаят за Топ 10. Основните сделки за Уест Хем това лято бяха Анди Керъл и Стюърт Даунинг, а феновете на клуба очевидно не очакват промяна в стила на Сам Алърдайс. Промяната обаче е ключовата дума около Стоук. От Марк Хюз се очаква да промени имиджа на грънчарите, но единствените му две нови попълнения са защитници. От вклиняването си в елита през 2008 г. досега Стоук никога не е изглеждал толкова застрашен от изпадане. Тази заплаха ще е актуална през целия сезон за всеки от новаците.
По правило неврозите раждат съмнения. Какво, за Бога, ще представлява сезон във Висшата лига без сър Алекс? Защо три от най-големите звезди на Премиършип Бейл, Суарес и Рууни искат да напуснат клубовете си? Не се ли превръща най-атрактивното първенство в "риалити", където олигарси играят "Футбол Мениджър" с живи футболисти? Но тези страшни въпроси не ни интересуват, нали? Ние не можем без Висшата лига, защото това е страст, и то каква. И 10 месеца ще се усмихваме независимо от всичко.
Георги ДРАГОЕВ, коментатор по Диема и Нова Спорт
Седмична доза Висша лига
Без Вечния, но отново със Специалния
