По време на 27-те изпълнени с трофеи години, които сър Алекс Фъргюсън изкара на "Олд Трафорд", освен с успехите се, той правеше впечатление и на човек, който рядко греши. Уви, и той сбърка. И то точно накрая. Защото най-сериозната му грешка бе да препоръча на ръководството да назначи Дейвид Мойс за негов наследник.
За съжаление на феновете на Манчестър Юнайтед последствията от този ход са ужасяващи и „червените дяволи” се превърнаха от гранд в посмешище. Неделното 0:3 у дома от Ливърпул бе поредното доказателство, че шотландецът няма нито тактически познания, нито каквито и да било други качества, за да е начело на един от най-големите клубове в света.
Мърсисайдци бяха невероятни и няма съмнение, че са със сериозен шанс да спечелят първата си титла от 24 години насам. Те и мениджърът им Брендън Роджърс заслужават само позитиви за отличната работа, която вършат. В Манчестър обаче е време за паника, защото Мойс не изглежда като човек, способен да изправи разклатения гигант на крака.
За да бъдем напълно обективни, ще кажем, че съставът, който новият наставник наследи от предшественика си, не е възможно най-силният. Защото титлата на Юнайтед миналата година дойде малко по инерция, пък и скандалите в Сити и въстанието срещу Роберто Манчини оказаха влияние. Манчестърци обаче така или иначе взеха златните медали, а с Уейн Рууни, Робии ван Перси и Давид де Хеа Мойс има ядрото на тим, който трябва да се представя на много по-високо ниво от явната посредственост, която гледаме цял сезон.
Очебийно е, че и играчите са изгубили вяра в боса и не са убедени, че той може да ги изведе обратно до върха. Ситуацията стряскащо напомня на тази от 70-те, когато Уилф Макгинес замени легендарния Мат Бъзби, а в рамките на шест години Юнайтед стигна от КЕШ до изпадане.
Преди броени месеци попаденията на Ван Перси се нижеха едно след друго. През настоящата кампания обаче холандецът изглежда нещастен и незаинтересован, а коментарите му след 0:2 от Олимпиакос в ШЛ категорично бяха насочени срещу Мойс и начина, по който води отбора. Лошото е, че Уейн Рууни и Хуан Мата също не предоставят алтернатива в нападение, което ще рече, че шотландецът просто не знае как да изкара най-доброто от хората си. Няма идея, няма креативност в средата на терена, заплаха от крилата за противниците също не съществува.
Не всеки може да успее в клуб като този, трябва да си с корав характер и роден победител. Мойс, може би защото е силно религиозен, не притежава тази искрица, този огън, които да му помогнат да успее. Изглежда смирен, колеблив, мекушав и определено не на място.
За съжаление на феновете на Манчестър Юнайтед последствията от този ход са ужасяващи и „червените дяволи” се превърнаха от гранд в посмешище. Неделното 0:3 у дома от Ливърпул бе поредното доказателство, че шотландецът няма нито тактически познания, нито каквито и да било други качества, за да е начело на един от най-големите клубове в света.
Мърсисайдци бяха невероятни и няма съмнение, че са със сериозен шанс да спечелят първата си титла от 24 години насам. Те и мениджърът им Брендън Роджърс заслужават само позитиви за отличната работа, която вършат. В Манчестър обаче е време за паника, защото Мойс не изглежда като човек, способен да изправи разклатения гигант на крака.
За да бъдем напълно обективни, ще кажем, че съставът, който новият наставник наследи от предшественика си, не е възможно най-силният. Защото титлата на Юнайтед миналата година дойде малко по инерция, пък и скандалите в Сити и въстанието срещу Роберто Манчини оказаха влияние. Манчестърци обаче така или иначе взеха златните медали, а с Уейн Рууни, Робии ван Перси и Давид де Хеа Мойс има ядрото на тим, който трябва да се представя на много по-високо ниво от явната посредственост, която гледаме цял сезон.
Очебийно е, че и играчите са изгубили вяра в боса и не са убедени, че той може да ги изведе обратно до върха. Ситуацията стряскащо напомня на тази от 70-те, когато Уилф Макгинес замени легендарния Мат Бъзби, а в рамките на шест години Юнайтед стигна от КЕШ до изпадане.
Преди броени месеци попаденията на Ван Перси се нижеха едно след друго. През настоящата кампания обаче холандецът изглежда нещастен и незаинтересован, а коментарите му след 0:2 от Олимпиакос в ШЛ категорично бяха насочени срещу Мойс и начина, по който води отбора. Лошото е, че Уейн Рууни и Хуан Мата също не предоставят алтернатива в нападение, което ще рече, че шотландецът просто не знае как да изкара най-доброто от хората си. Няма идея, няма креативност в средата на терена, заплаха от крилата за противниците също не съществува.
Не всеки може да успее в клуб като този, трябва да си с корав характер и роден победител. Мойс, може би защото е силно религиозен, не притежава тази искрица, този огън, които да му помогнат да успее. Изглежда смирен, колеблив, мекушав и определено не на място.
Дори класиране за четвъртфиналите на ШЛ, което така или иначе изглежда трудно постижимо, няма да убеди скептиците. За запалянковците пък остава да съжаляват, че Специалния Жозе Моуриньо, който според слуховете е плакал, че не е наследникът на Фърги, не е и Избрания Жозе.
Роб ДИВАЙН, "Метро"